Още се чудя какво точно ме заведе за консултация при хомеопат. Може би вроденото ми любопитство към алтернативни методи и алтернативни теории. Може би горещата препоръка от познат човек, когото намирам за здраво стъпил на земята и адекватен, а не за някой, който се лекува с урина и заклинания.
„Тая жлъчка и тая щитовидна жлеза не ти трябват, давай да ги режем!“; „Три антибиотика и два антихистамина как ти звучат за този бронхит?“; „Пий тези тежки хормони, които ще ти разбутат останалите хормони в организма“ и, разбира се, „Имаш трудни периоди в емоционален план, ами вземи това лекарство за епилептици, то предизвиква само кървава диария, белодробна емболия, суицидни мисли, потенциално шизофренични пристъпи, ама не при всички, де, при тебе може и да не се проявят такива ефекти“.
Не, този подход към здравословните проблеми, освен ако те не са много крайни, категорично не е моят.
Промените в хранителния режим, съня, движението, климата и средата обикновено са ми помагали много повече от това да посегна директно към най-инвазивното или синтетично химическо лечение. В съвременността се приема за положително, печелившо и желано качество умението да издържаш на постоянен стрес и да функционираш на максимална скорост в излишно напрегнати ситуации, докато същевременно се пият лекарства за ефектите, които същият стрес е причинил на телата и умовете ни.
Вижте още:
Аз не искам да участвам в този омагьосан кръг и мисля, че следва животът да се случва другояче, както и се старая да го правя за себе си.
Не отчитам посещението си като грешка, защото е добре да провериш една теза по безопасен начин, преди да я отречеш тотално.
Грешка би било, ако бяха послушала настойчивите заръки на жената, която ме посрещна, и която според мен знаеше изключително добре, че е шарлатанка, и не си правеше никакви илюзии за обратното.
Предупредена, че посещението ще продължи около два часа, аз търпеливо седях и изчаквах, докато хомеопатката почуква с някаква метална пръчка пръстите на ръцете и краката ми, за да установи откъде в моя организъм идват проблемите ми.
Преди това бях ги обобщила накратко – алергии, болки в коленете, хормонален дисбаланс, песъчинките в жлъчката, болезнен цикъл, нищо твърде извънредно.
Звучи апокалиптично, особено ако за пръв път чуваш, че организмът ти съдържа меридиани. А причината може да е само една – кучешки паразити!
Преди категоричното заключение хомеопатката все пак се интересува дали обичам животни и какъв домашен любимец имам, за да има върху какво да базира своето заключение. Уведомена съм, че в цялото ми тяло се разхождат паразити, наречени toxoxara canis. И така вече три-четири години. Те са отишли дори в яйчниците ми, на което се дължи болезненият цикъл.
Разбърканите от паразитите меридиани нарушават и целия хормонален баланс, поради което тялото ми изобщо не знае как да функционира.
След това хомеопатката заявява, че сега ще чете от Акашовите ми записи, за да ми обясни по-подробно за всеки от отделните изброени симптоми. Притеснено се извинявам, че аз тези записи не си ги нося, защото не съм знаела, че трябва. Няма нужда, оказва се, защото не става дума за някакви изследвания, а за космическите дневници, в които се съхранява информацията за всяко същество, което някога е живяло на света. Кой да очаква, че някаква конспирация от всички някога съществували организми ще стои зад песъчинките в жлъчката ми…
Хомеопатката гледа съсредоточено в една точка около пет минути, аз се отегчавам и се чудя дали мога да отида да пишкам, или ще проявя неуважение към Акаш, който е записал всички неща за всички неща.
Оказва се, че коленете ме болят, защото имам твърде много посоки в живота и не знам точно по коя да поема. Макар да има истина в последното, все пак аз продължавам да мисля, че четирите последователни контузии в дясното имат повече отношение към проблема.
Алергиите и проблемите в жлъчката се дължат на гнева ми към моята майка, която ми е посягала, макар и аз да не помня, и обидата, натрупана към баща ми, който незабелязано ме неглижирал.
Аз започвам видимо да се дразня, защото наред с очевидната неистинност на твърденията, е започнало и генерално да ми омръзва от тази удобна теза как родителите ни са виновни за абсолютно всичко в живота ни. Теза, която, макар и наполовина вярна, ни освобождава от всякаква лична отговорност за собствените ни съдби и характери, а наред с това и прескача с овчарски скок всичко хубаво, което идва към нас от родителите ни.
Приятелите, оказва се, никакво, защото те нямат нищо общо с емоционалния ми баланс.
Подсмихвам се с мисълта как точно съм завършила художествена творба, провокирана единствено от приятелите ми и посветена единствено на тях.
Партньорът ми обаче също носи вина за здравето ми, но само една – заради него имам болезнен цикъл, явно още на четиринайсет съм знаела, че някой ден ще го срещна, защото си нося проблема оттогава.
Побоявам се да питам не бяха ли кучешките паразити в яйчниците причина за болезнения цикъл, за да не се окаже, че Акаш е записал как партньорът ми в предния си живот е бил кучешки паразит или нещо подобно.
През това време хомеопатката е заета да ме почуква с пръчка отново, за да намери подходящите добавки за мен. Не става и не става. Като на магия обаче две минутки преди вторият час да изтече, пръчката отново индикира правилна насока.
Жената ме убеждава, че трябва да си взема три препарата, които се приготвят в конкретна аптека по нейна препоръка и в никоя друга. В противен случай може да ослепея от паразитите, даже вече съм започнала да недовиждам.
Аз съм човекът, който чете уличните табели през четири-пет пресечки и понякога близките ми се чудят дали не преигравам, за да се правя на интересна с удивителното си зрение. Явно дори и Акаш не е видял чак дотам.
На тръгване, след като ми заръчват след месец да дойда пак, се чудя дали не съм си изгубила времето тотално. Решавам, че не. Аз обичам преживявания, а преживяването си струва, поне за историята.
На следващия ден дори отивам в една традиционно-медицинска лаборатория да си пусна изследване за кучешки паразити, за всеки случай, тъй като никога не съм се изследвала. Както и подозирам, няма ми абсолютно нищо.
Продължавам житейския си път с едно коляно, раздробено между десетки посоки, неразрешен яд към родителите ми в жлъчката, коварен партньор в яйчниците, ирелевантни приятели и взор, вперен през четири пресечки.
Запиши това, Акаш!
А вие, деца, не пробвайте хомеопатия у дома си.
Още:
Що е то „семейни констелации“ или как „да си го кажеш“ пред непознати?
