Звено “Майки срещу неорганизираната престъпност”

| от Мария Касимова |

Покрай онова кинаджийско багство на двамата престъпници от Софийския затвор преди няма и месец стана ясно, че сигурността на нацията се крепи на чистачките.

Е, към спец частите на българските хигиенистки можем спокойно да присъединим още едно силно звено за борба с организираната и най-вече неорганизираната престъпност у нас – това на бдителните майки по градинките.

До този извод стигнах вчера, когато попаднах на масово разпространяващо се от млади майки в социалната мрежа съобщение, подкрепено и с материал в една малка телевизия. В съобщението са публикувани две снимки на една жена и предупреждението, че тя обикаля паркове и градинки в опит да краде деца.

Според информацията на източника (млада майка, разбира се) въпросната престъпница била засечена от други майки агентки да броди в последните два дни в Южния и Западния паркове. В последния обикаляла около мостчето с лебедите и паметника с шадравана. Имаме профил на заподозряната – избирала си жертвите да са предимно между две и тригодишни, като не подбирала децата по пол. Била около петдесетгодишна, слаба, даже кокалеста, изглеждала леко налудничава. От майките профайлъри тя е описана и като рецидивист със собствена стратегия. Най-често, за да не привлича вниманието на хората наоколо, се правела, че тренира нещо.

Така, както я виждате на двете предоставени от майки с бързи фотографски рефлекси снимки, не е ясно точно какво. Съвсем сигурно обаче е установен начинът й на действие. Обикновено хващала някое детенце за ръка и го повеждала към близки храсти. Ако отнякъде изскочела майка му, за да си го вземе, отвличащата невръстни деца обяснявала, че го дърпала встрани от алеята, защото щяло да го блъсне колело. Също така неизменно изразявала учудване, че детето не е само, ами си има придружител.

В коментарите и допълненията под поста, който е разпространен около пет хиляди пъти, не се казва престъпницата някога да е успяла да отвлече дете. Но пък лютите клетви по неин адрес и заканите за ръкопашна саморазправа са като ритуално да е изяла цяла група от детските ясли.

viber imagйe

Не липсват, разбира се, и някои прояви на здрав разум, които призовават първо да се отбележи, че снимките са видимо стари, тъй като от тях е видно, че сезонът е лято. И второ, че заподозряната в детски отвличания жена най-вероятно има някакви психични проблеми. Те обаче, както е обичайно за майчинските форуми, тези на футболните фенове и на заклетите патрЕоти, са на път да бъдат линчувани, заради безбожните си предположения.

Защото, както пише в оригиналния пост първата мама, яхната информацията за страшилището по софийските градинки “Бъдете на щрек с описанието от поста”. Така де – много е важно, ако не си “на черешата” от социално невежество и “на луната” от изумителна податливост на кьорфишеци, то поне да си “на щрек”…

Факт е, че майчинството носи една особена чувствителност. Знам го от двукратния си опит като майка, в който имам далеч по-подобен на опит за отвличане случай. Тогава в междублоковото пространство на панелния ни столичен квартал един здрав, прав мъжага ме приклещи заедно с двегодишното ми дете, за да ме разпитва уж като млад татко с какво го храня, как спи и какво може да прави за възрастта си.

Наистина се притесних от интереса му, защото наоколо нямаше никого, а и любопитството му ми се стори твърде неестествено и конкретно за един мъж. Тогава просто вдигнах на ръце дъщеря си, отговорих кратко на един-два въпроса и се изнизах. И до ден днешен не мога да си отговоря на въпроса дали ставаше дума за опит за отвличане, за истински интерес на млад татко или просто съм попаднала на някой пореден ексхибиционист, който просто е чакал момента да си свали гащите.

Годината беше 1998-та, дойде ми на ум да се оплача в полицията, но тъй като нямах никакви доказателства за въпросната среща, се отказах. Мъжът никога повече не се появи и никъде нищо за отвличане на деца не се чу. И социалните мрежи не съществуваха, та нямаше как да се подклажда измислен обществен скандал на базата на “един подозрителен човек ми каза “добър ден”.

Майчинството обаче е и период, в който освен да гледаш деца, можеш и да учиш. Да наваксаш например някои пропуски от социалната си култура, като това да имаш елементарна представа как функционират обществените нагласи и колко лесно податливи на всякакви внушения и страхове са малките групи, обединени от някакъв общ статус, интерес или мисия.

Това е времето, когато можеш да обогатиш общата си култура по отношение на човешкото поведение и така да можеш да различаваш не само кога плачът на детето ти означава глад и кога умора, но и да отчиташ психическите несъответсвия у другите. Възможността за нови и различни социални контакти по време на майчинството има и още една интересна страна – по линия на децата можеш да се запознаеш с жени в майчинство (а и бащи в бащинство), които извън него имат своя професия и интереси.

Ако успееш за излезеш извън разговорите от типа “ние акахме, а на вас поникнаха ли ви зъбки”, може и да разбереш нещо за техните сфери на интереси и да се поучиш от това. Не на последно място по време на майчинството можеш и например да четеш книги! От тях, освен че ще подобриш граматиката и лексиката си, можеш и да научаваш за чужди практики и опит, които да ти помагат да се ориентираш в човешкото поведение изобщо и в правата и задълженията си на модерен, съвременен градски човек.

Така вероятно в подобна ситуация няма да пишеш постове предупреждения за някаква клетница, заподозряна в пъклени дела, ами ще си гледаш детето в градинката и когато видиш, че някой с нещо го застрашава, ще реагираш като родител и гражданин. Защото иначе си на нивото “индианец и пишеща машина” – дивиш се на това чудо невиждано и залягаш в храстите от страх, ако някой удари по клавишите.