Споделяме всичко във Фейсбук – търсим разбиране или лайкове?

| от Лилия Огнянова |

В социалните мрежи няма нищо лошо. Те ни помагат да изразим себе си по-добре и най-вече ни съдействат да поддържаме по-лесен, а понякога и по-приятен, контакт с хората, които ни вълнуват и които обичаме.

Много се е говорило за това, че Фейсбук може да е “опасен” именно поради факта, че предоставя лесно информация до голяма маса потребители.

Истината обаче е, че не социалната мрежа, а хората, които я ползват, я превръщат в опасна и застрашават сами себе си. Защо е така? Защото първо, Фейсбук не те насилва да споделяш каквото и да било, ти сам решаваш да го направиш, и второ – сайтът ти дава избор с кого точно да споделиш – с всички приятели, с тесен кръг, с отделно избрани лица или пък публично – до всеки, който отвори профила ти.

Колкото и да се говори за сигурност и защита на личните данни обаче, когато някой е решил да се “разголи” пред всички, никой и нищо не може да го спре.

В последно време попадам на толкова изумителни за мен постове, че искрено се обърквам в преценката си за хората и за моите лични разбирания за редно и недопустимо като цяло.

Ще дам и няколко примера:

– споделяне чрез публичен пост на снимки и видеоклипове на зародиши в 3-4 месец

– споделяне на пола и имената на тези неродени деца

– споделяне, често публично, но повечето пъти само до приятели, на доста домашни снимки на деца – върху гърнета, голи, спящи, спящи и голи едновременно и т.н.

– споделяне на снимки на починали хора…

– споделяне на лична информация за трети страни или иначе казано – двойка приятели току що са станали родители и още не са казали на най-близките си, но някой приятел/роднина вече е пуснал пост във фб със снимка на бебето и т.н. Същото съм виждала да се случва и при годежи. Или нетактично разкриват бременност, когато бъдещата майка иска да не се разчува.

Всички тези примери са неща, които съм виждала не един и два пъти във Фейсбук или инстаграм и лично за мен са прекалени. Не че и аз не обичам да споделям лична информация, не че искрено не се радвам за приятелите си, като видя какви хубави неща се случват в живота им, но все си мисля, че всичко трябва да е с мярка и да се запазва някаква интимност.

После обаче се замислям, че хората изразяват радостта или мъката си по различни начини. За някой може да е по-лесно и терапевтично необходимо да “изгорови” проблема си чрез споделяне с по-широка аудитория. Както при сбирките на анонимните алкохолици – трябва да можеш да признаеш пред другите за проблема си, за да успееш да го разрешиш.

Същото е и с радостта – тя прелива от теб и искаш да я споделиш с целия свят, за да се радва и той с теб!

Как обаче се изразява радост и одобрение във фейсбук? Чрез лайкове! И тези лайкове служат като количествено измерение за чувствата на околните за теб и твоите споделяния.

Имала съм приятели, които са ме питали “ти защо не ми лайкваш снимките с гаджето?”, както и директни молби “моля ти се, лайкни ми профилната снимка, че има само еди-колко си лайка”.

И това ме кара да се замисля заради това ли споделяме? За да видим кой ще ни “лайкне”, колко харесвания ще съберем и това ще валидира по някакъв необясним начин случващото се в живота ни?

Или споделяме, защото искаме хората – респективно приятелите и познатите ни, да знаят какво се случва с нас. Така си спестяваш и обясненията на всеки по отделно, че с мъжа ти сте се развели или че да, бременна си и вече сте харесали име. Пускаш го в “клюкарника”, както отдавна е известен Фейсбук и мълвата тръгва.

“Клюкарник” е доста точно казано, защото всички воайорстваме на воля и със задоволство какво се случва с другите, а после коментираме по между си.

Защото каквото и да си говорим, колкото и да си каазваме, че “не сме такива”, всички клюкарим и обсъждаме, къде в повече, къде в по-голяма степен.

В крайна сметка, има ли точна “рецепта” за правилно ползване на Фейсбук?

Редно ли е да споделяме постоянно снимки на децата си? Ние им се радваме, обичаме ги, искаме и другите да видят колко уникални и невероятни са те, колко са пораснали, но децата дали искат? Нарушаваме ли правата им, когато ги снимаме с и без тяхното знание, а после ги публикуваме в личните си профили?

Редно ли е да се споделят снимки на още неродени деца или на починали хора? Не е ли това пресилено или няма нищо лошо да споделяш с останалите, когато си щастлив/тъжен?

Има ли граници на допустимото разкриване на интимния ни свят?

Аз лично няма отговори на тези въпроси, знам само какво бих и не бих споделяла от собствения си живот.

Каква е вашата гледна точка?

 
 


Повече информация Виж всички