Защо да (не) изберем Северното Черноморие за лятната почивка

| от Ема Иванова |

Осъзнавам, че заглавието донякъде е подвеждащо, защото аз самата година след година избирам Българското Черноморие на север от Варна за почивка през лятото. Дори, бих казала, че определено го предпочитам пред фекалните води, изливащи се в залива край Синеморец, пред ужасните шумове на Слънчев бряг, пред невъзможното паркиране в Несебър и Созопол и страховитото застрояване, подкрепяно къде тайно, къде не толкова, от община Царево. Но това съвсем не означава, че съм сляпа за многото минуси, породени от липсата на устойчив план за туризма на север от Варна. Искам да подчертая, че в случая изключвам северните „перли“ Албена, Златни пясъци и Св. Константин и Елена, върху които нямам, а и не желая да имам наблюдения, защото ги свързвам основно със семеен тип туризъм, който спокойно може да се практикува и в турските курорти и горе-долу за същите пари и в Египет.

Извън хотелския „ол инклузив“ туризъм, Северното Черноморие, особено в частта нагоре след Балчик, крие тайни местенца, достъпни само за дръзки пътешественици с желязна воля за оцеляване.

Защото ако нямате кемпер, а сте единствено с кола (без автомобил придвижването е практически невъзможно) и имате желание евентуално да наемете квартира или бунгало в района, лятната почивка в района над Балчик може да се превърне в истински „Сървайвър“.

Всъщност може да се окаже борба за живот и дори ако сте добре екипирани за къмпинг. И не защото къпингуването е проблемно в района – тук няма да ви глобят за опъване на палатка. Но за да си купите неща от първа необходимост като храна и вода ще ви е необходима доста добра логистика, осъществявана ден след ден под безмилостното добруджанско слънце и силния вятър.

В този текст ще се опитам да изброя плюсовете и минусите на това да се впуснеш в авантюрата „Северно Черноморие“ през юли или август, и то с дръзкото намерение да си починеш. Последното просто няма да стане.

Но пък е възможно като резултат да си изчистиш главата от всичко маловажно и градско. А и има сериозен шанс да се детоксикираш от неспирните политически новини – основно поради липсата на обхват и мобилни данни в района на Шабла, а и на други места по крайбрежието.

Започвам с плюсовете, или поне с тези причини, които мен лично ме връщат всеки път по тези ужасно диви и негостоприемни български северноморски места:

1. Невероятно е красиво

Добруджа е уникална през лятото: в края на юли и началото на август може да се види как се прибира реколтата от пшеница, ечемик, рапица. Слънчогледите и царевицата зреят и се поклащат на вятъра. В безкрайното равно поле като гиганти се издигат вятърните генератори. Огромното поле завършва като отрязано с адски красив и стръмен бряг, под които се вълнува най-жестокото море на Балканския полуостров: Черното. Жертвите му са известни – имената им седят по паметните плочи, издигнати по ръба на Камен бряг и Тюленово, готови за вечността, подобно на непоклатимите скали.

автор: Ема Иванова

Но не всичко са скали – на север от Тюленово е ужасно дългата плажната ивица на Шабла, с нейния златен пясък. Всички плажове в община Шабла попадат в Натура 2000, включително плажовете към къмпингите на Крапец и Дуанкулак, както и землищата на град Шабла и селата Езерец и Крапец. Което от района не е защитено от „Натура“, е включено в защитена местност Шабленско езеро и това превръща застрояването практически в мираж. Дуранкулашкото езеро също попада в Натура 2000, а за още по-сигурно, районът се пази и от включването на Крайморска Добруджа в Натура 2000 по Директивата за местообитанията и Директивата за птиците по българското черноморско крайбрежие.

Това, разбира се, не изключва наглите опити за строеж в защитената територия, като например разчулият се миналата година случай, при който се оказа, че главният архитект на Шабла Татяна Нейкова е помогнала на сина си да започне строеж на брега на Тюленово. Към момента този строеж изглежда замразен, а високата тухлена постройка се издига самотно и грозно в равното поле над брега. И все пак тези опити са по-скоро изключения. Строежите наистина изглеждат табу. И това е разкошно.

2. В морето скачат делфини

В морето на север от Шабла скачат делфини и това е всеизвестно на всички, които избират за почивка бунгалата или къмпингите в района. При спокойно време те се доближават до плуващите в близост до брега. Романтично е…

3. Плажната ивица е страхотна и никой не те глобява за поставяне чадър

Ако не можете да понесете нагли мутри и нахални концесионери, които ви надписват огромни сметки за използването на шезлонг и чадър – заповядайте на север. На огромната плажна ивица може да опънете чадър, тента или просто кърпа, без да ви се репчат, което определено помага за заздравяване на нервите и намалява усещането за агресия и алчност, които могат да съсипят дори и най-спокойната почивка.

4. Тишина, дори в разгара на сезона

Районът на север от Балчик се слави с къмпингарски традиции, затова и няма да слушате вечната чалга или омръзналите до болка стари морски шлагери. Признаваме, че липсата на питейни заведения има сериозен принос за това.

И сякаш плюсовете свършват дотук, ако сте настроени за морска почивка.

А сега се пригответе за минусите, които обясняват и липсата на особен ентусиазъм за пътуване към този район:

1. Местата за спане са недостатъчно

В по-голямата част от Северното Черноморие все още се експлоатира ужасно остарялата база бунгала, някои от които на 60 плюс години. Няма да си кривим душата: интериорът на 90% от тези бунгала е истинска свинщина. Вярно, цената не е висока (30-40 до 50 лв на нощ), но нямате идея на какво ще попадате. Гнусливите е добре да избягват да наемат каквито и да е къщички. Но и да искате да наемете, е вероятно да няма място – резервациите тук се правят още в началото на годината.

IMG_20210806_180223

Разбира се, има и няколко хотела в района – например в Тюленово работи прекрасният „Тюленово“, разположен на самия бряг, а до него е „Делфина“. Но през юли-август местата отдавна са заети. Дори и в ресторантите на хотелите е трудно да се намери място за обед или вечеря. Липсата на достатъчно възможности за спане и хранене, както и липсата на конкуренция водят до това, че

2. Храната е еднообразна и не е вкусна

Разбира се, при сезон от месец и половина и липса на туристи през останалата част от годината, е нормално районът да е меко казано неразвит кулинарно. Заради липсата на каквато и да е конкуренция и избор, мидена ферма „Дълбока“ в посока нос Калиакра привлича като магнит всички, избрали почивка на север от Варна. Неслучайно ресторантът главоломно увеличава масите си и към момента те са вече около 150 на брой, като почти всичките са разположени по протежение на брега. Храната е вкусна, на достъпни цени, но не е особено разнообразна. Практически всички ресторанти на север зареждат миди именно от „Дълбока“, затова и каквото сте опитали в известната мидена ферма, ще може да го опитате и другаде. Отличаващо се с по-големи претенции и малко по-вкусно, макар и отново с не толкова разнообразно меню, е заведението с непретенциозното име „Лаваца“ край къмпинг Добруджа на Шабла. Средно добро е и заведението на къмпинг „Космос“ в Дуранкулак. Риба може да се яде навсякъде, като 80% от нея е замразена предварително, затова винаги питайте кое е прясно.

3. Огромната част от плажната ивица е неохраняема, а морето е непредсказуемо

Дивотията е чарът на района, но след 2 август морето внезапно „се обръща“ и са възможни големи вълни и мъртви течения. Има дни, в които влизането във водата става буквално невъзможно. И е единствено на ваша собствена отговорност, защото спасителните постове в района се броят на пръстите на едната ръка.

4. Шофирането до онзи край на България е истинско изпитание за нервите

Докато дострояването на злополучната магистрала „Хемус“ остава химера, пътуването към Варна и Североизтока ще си бъде все така изнервящо преживяване по път, на който се надпреварват най-големите хитреци на родината. Катастрофите са чести и жестоки, като повечето са предизвикани именно от не добре преценено изпреварване. Последната тежка катастрофа на 26 юли, при която загинаха двама души, затвори пътя между шуменските села Градище и Черенча и прекъсна туристическия поток към Северното Черноморие за половин ден. Обходът увеличи пътя за пътуване към Варна с около час.

Сами се досещате, че туризъм не се прави със скапани пътища, по които липса каквато и да е превенция. Но това е стара песен, която не ми се припява отново. Когато няма стратегия, когато няма приоритети, когато няма фокус и няма желание – нещата си вървят на самотек. Но това не може да продължава вечно. През това време североизточният край на България все повече запада и потъва в дивотията. И дори тазгодишното засилено присъствие на румънски туристи-къмпингари няма как да има кой знае какво икономическо отражение.

Още:

Мило море… колко скъпо си ми ти

 

 
 


Повече информация Виж всички