За тези, които си търсят чорапите

| от Кристина Димитрова |

Знам кое е едно от най-досадните неща за правене на света. Това е прането на чорапи и тяхното издирване, простиране и комплектоване след пране. Истински хаос от чорапи по единички, които търсят своето другарче.

Няма минута докато извършвам досадната, трудоемка дейност, в която да не се улавям да мечтая за деня, в който ще създадат онзи прекрасен робот, който ще събира мръсните чорапи на съпрузите и децата ни от пода, ще ги слага в коша за пране, където им е мястото и след това ще намира сам и сдвоява с механични движения всеки чифт. Всичко това без каквото и да било усилие и за броени минути. Без всякаква мисловна дейност и напрежение.

Проблемът с чорапите е сериозен и затова говорят последните разработки на учените. Геният Стивън Хокинг редовно се шегува,че чорапите потъват в черна дупка след пране. Психологът Саймън Мур и статистикът Геоф Елийз разработиха Индекс на загубените чорапи, чрез който откриха фактори, причиняващи липсата им.

От последните проучвания стана ясно, че чорапите са в топ 5 на търсените от мъжете вещи, а хората прекарват средно година от живота си в тяхното издирване и сдвояване. Британците, например, губят средно по 1.3 чорапи всеки месец – повече от 15 на година, оставяйки ги с нечетни двойки. Със средна възраст на живот до 81 години това на практика означава, че губят по 1 2 64 чорапа за цялото си битие, което струва средно около 2528 паунда. Кратка справка сочи, че във Великобритания изчезват 84 милиона чорапа всеки месец.

Всички домакини се надяват учените да създадат бленувания робот, който да помага в чорапената трагедия. Така ще спестим около 20 минути дневно от търсенето на чифтовете всякакви – един по един, малки, големи, бели, черни, черни, ама с друг вид картинка, черни, ама с друг вид сива лента, но приличащи едни на други изключително.

Когато този робот бъде създаден, няма да има по-доволна жена от домакинята. Той най-вероятно ще е с футуристичен дизайн и в три или най-много 4 разцветки, за да не изглеждат моделите като от щанд на бит пазара. Стилни роботи като портативните колонки JBL и Iphone. Може би с екстра- USB порт, за да слушаш любимия си плейлист, наблюдавайки със завидно задоволство напредъка на технологиите. Представете си само мили дами: Слушаш си музика и зяпаш мухите, а той, роботът комбинира, простира и събира чорапи.

И всички онези отчаяни съпрузи, които ходят на работа с различни чорапи – и те ще са щастливи. Най-вече колегата от офиса с взривящата чорапена компилация – единият крак в къс спортен черен, а другия-в бордо с нишки ликра, които блестят издайнически над кокалчетата му и сякаш крещят: „А къде е другия?“ или „нямах чисти“.

И децата ще са на седмото небе поради факта, че никой няма да ги гледа вторачено в глезените, защото са с два различни чорапа.

С други думи – чорапеният хаос е кошмарът на всяка домакиня и някой трябва да реши проблема.

Всъщност в моя случай трудностите с комплектоването на чорапите извират от ранно детство. Нещо като карма. Като малка често се оказвах с един по-къс и един по дълъг чорап, в повечето случаи (за щастие) с еднакви цветове. Причината – имам по-малка сестра, за която купуваха същите чорапи, но по-малък номер. Точно тогава започнах да се самонаричам Пипи, не само заради Дългото Чорапче, ами и заради Куку и Пипи.

Така де, там някъде осъзнах, че съм пълно куку и сега съм стократно по-убедена поради факта, че въобще пиша този текст. Но някак тайно се надявам, че ще се появи коментар или отговор, който да елиминира досадния битов проблем.

Като добавим към това и факта, че всеки път закъснявам за часа, в който по принцип и план трябва да изляза от входа, за да стигна навреме до спирката, за да съм навреме на работа, просто няма как да не нападнем словесно чорапите.

ТЕ са виновни разбира се.

Изборът на съпруг също е тясно свързан с чорапите. Представете си само какъв незаменим мъж би бил този, който хвърля чорапите си в коша за пране, защото това е признак, че е подреден и уважава труда на половинката си. За жалост съществуването на такъв мъжки индивид – с отношение към сортирането на чорапите, все още да е под въпрос. Те, мъжете хвърлят напред-назад чорапи неволно, несъзнателно и без зла умисъл. Навик, сякаш генетично заложен.

Докато жените мразят да търсят чорапи – преди пране, след пране, под леглото, ритнати от детето или дори от мен, ако не съм ги видяла в тъмното, когато сомнамбулствам вечер и въпреки всичко не се отказват, мъжете решават лесно въпроса – купуват си нов чифт и забравят за проблема.

Но за всяка домакиня ужасът започва след влизането на новия чифт в пералнята. Винаги съм смятала, че в нея се крие чудовище, което яде чорапи. Никога не излизат повече от три чифта комплект, които да мога с един поглед и минимални усилия да открия и разпозная, разбира се.

В повечето случаи първо комплектовам тези с ярките цветове- бял, червен, син евентуално. Но замислете се сега колко чифта разноцветни чорапи има мъжа ви, който сменя минимум по два чифта на ден. Точно така – повечето са сиви, нюанси на сивото, синьото, рядко бордо и кафяво – все убити цветове.

Далеч по-лесно е да оправя чорапите на сина ми, които все още са в ярки цветове и с различни картинки. Но напоследък все повече от чифтовете са объркани, което означава, че в някакъв момент ще започнат и те да си приличат всичките. А на мен все така да ми отнема по 20-30 минути да ги оправя. Каквото обаче и да правя, както и да сортирам прането преди пералнята, винаги има по два- три чорапа единички, които така и не са открили другарчето си. Но надеждата крепи и така и не ги изхвърлям, все се надявам някой от тях да изскочи под леглото и да успея да ги комплектовам отново.

Чифтосването на чорапи е най-досадното нещо на света и същевременно никога не ти стиска да изхвърлиш самотните чорапи. В един момент обаче и те започват да изчезват. А нямам обяснение как се случва това и къде отиват. Защото никой от нас не си слага само един чорап и за това и няма нужда да го вади от чекмеджето, където той стои и чака. А ако чакащия изчезне, то очакваният пак остава сам в чекмеджето за едно известно време и всичко това започва опасно прилича на несподелена любов.

С други думи, ако имаше машина за комплектоване на чорапи – щяхме да пропуснем целия този драматичен финал.

 
 


Повече информация Виж всички