За какво харчат жените

| от Мария Моасе |

Или митовете за дамското прахосничество

Минавам покрай една витрина. Очите ми самички, честна дума, съвсем самички се залепят за сета зад стъклото. Невъзможно готина чанта с размер, който побира ВСИЧКО, което искаш да си носиш винаги с теб, без формата й да се разтича в тази на овчарска торба. Ботуши, които просто не са за вярване – меки, черни и велурени, със стабилен прав ток и над коляното. Такива, дето и на бабиния пеньоар да ги сложиш, ще изглеждат шик. Бяла риза с големи маншети и само едно различно копче точно под първото след яката. Пола с проста, права кройка, но с един колан от плат, който я прави сама да ти проговори – артистична, закачлива, секси…

Манекенът на витрината е от тези дето нямат глави, та въображението ми моментално поставя моята собствена физиономия на върха на тази красота. Как да не си купя всичко?!

И тогава виждам малкия етикет отстрани, на който четливо, с дребни букви, са изписани цените. Калкулирам бързо наум (светкавично ми се получава, когато става дума за смятане на цени) и установявам, че цялото нещо накуп струва колкото две мои месечни заплати. Щастието полека се изсулва от очите ми, ъгълчетата на устата ми лекинко провисват, а лицето ми мигом се самоизтрива от празното място върху пластмасовото безглаво тяло на манекена и се връща при мен отвън на тротоара. Въздишам и докато стъпалата ми бавно се отлепят от плочките пред магазина, чувам как в собствените ми уши зазвучава похвала: „Браво, ти току що спести две заплати!“…

Нали ви се е случвало? Когато устоиш на някакво изкушение, като вътрешно се убедиш, че точно сега не е моментът, че изобщо не ти трябва или че всъщност не ти харесва пък чак толкова много, че да го изгладуваш, си тръгваш със самочувствието на голяма спестовница. Или на жена, която може хладнокръвно да менажира харчовете си и като истински бизнесмен да си разпределя разходите умно, не емоционално. Чудесно, само че обикновено това изобщо не пречи две преки по-натам да похарчиш същите пари, обаче за нещо, в което по-силно си повярвала. Например в няколко чифта обувки, в две други чанти или пък в едно единствено, но много скъпо и разбира се, адски качествено дизайнерско чудо невиждано. Лично аз го правя редовно, но пък, за да оправдая пред себе си похарчената сума, мислено я прибавям към предишната, дето за малко съм щяла да я похарча например пред онази витрина. И така вътрешният ми глас напевно ми нашепва: „Спокойно, ти направи добър избор. Я си представи, че беше купила и онези неща от витрината, плюс тези тук! Това вече щеше да е прахосничество!“…

Жените и парите е тема, натоварена с много клишета. Историята, която ви разказах, всъщност изобщо не е просто женска. Заменете витрината с готиния дамски сет с такава на хубав спортен магазин или такъв за джаджи и си представете, че вместо купеното по-късно от вас нещо „на далавера“ е нов автомобил, примерно, и целият сюжет ще започне да изглежда доста мъжки. В опита си на дъщеря, любима, съпруга и приятелка съм виждала ужасно много мъже да правят далеч по-необмислени харчове от жените.

Имах един приятел, който си даваше всичките месечни пари за дискове в зората на дигиталните звуконосители, като понякога това означаваше бебето му да ползва платнени пелени вместо памперси. Един път, докато се оплаквахме един на друг как разходите ни непрекъснато се увеличават и ни е все по-трудно да ги покриваме, друг мой познат даде последните си левове (имаше десет дни до заплата) за не знам си каква космическа външна памет за компютъра си, която спокойно можеше да купи и след месец. Бившият ми съпруг пък за нищо на света не можеше да следва точно списъка за покупки от супера, който му приготвях. Ако там пишеше кутия яйца, той идваше с три, едно пиле за него винаги означаваше две, а под „малко плодове“ в кухнята ми се стоварваше цялото зареждане на един квартален продзеленчук. И нямаше никакъв начин да го убедя да не пазарува с очите, а с разума си. Хеле пък, ако ходеше на пазар гладен, ела да видиш какво се случваше у дома – стока навсякъде, хладилникът изнемогва, а аз готвя в несвяст някакви неща, за да не се развалят продуктите.

Най-смешният мъжки харч, на който съм била свидетел обаче, е пазаруването на домашен любимец. Ей така, както си обсъждахме на кафе с един от шефовете ми някакъв офисен казус, той ми сподели, че иска да купи на децата си кученце. Реагирах емоционално, точно като собственик на домашен любимец: „Ооо, чудесно! Децата растат с отговорности така, браво, че сте го решили…!“ И само пет минути по-късно, докато вървяхме обратно към офиса, той просто се залепи за една витрина на зоомагазин, каза ми „Чакай малко“, влезе вътре и докато си преглеждах пощата в телефона, той се появи пред мен не с едно, а с две кученца! Голдън ретривър и минишпиц. Явно изумлението ми доста го приземи, защото изведнъж изохка: „Ле-ле, и жена ми ще има тая физиономия, като ме види довечера!“. Абсолютно не се съмнявах, че ще е така. На другия ден се появи със закъснение на работа, а когато го попитах как са били животините у дома, той лаконично ми каза „Закъснях, защото трябваше да измия пода от акано и пишкано и да обещая тържествено, че аз и само аз ще ги разхождам. Иначе жена ми каза, че ще ме върне да спя при майка ми с все кучетата.“ После се прибра зад бюрото си, сложи си слушалките на ушите и цял ден разглежда кучешки легла, каишки, храни и аксесоари – т.е. без много да му мисли, планираше още и още поредни разходи.

Сега, ако върнем назад тези малки истории за мъжете и техните харчове и ги поставим в женски контекст, сигурна съм, че необмислеността ще е поне наполовина намалена. Защото жените може и да правят необосновани покупки, но умеят да покриват по-добре всички насрещни разходи от мъжете. Разбира се, не говорим за момичетата, чиято единствеана цел в живота и да си намерят мъж, който да финансира прищевките им. Става дума за работещи жени, за момичета, които знаят цената на парите и могат да ги изкарват с труда си.

Според едно изследване на American express в съвременния свят жените не просто умеят да правят пари точно толкова добре, колкото и мъжете, но и знаят как най-добре да ги инвестират. Ето и някои от изводите:

Жените харчат повече за преживяване, отколкото за стока

Пиене на вино с приятелки, студено шампанско и ягоди край брега на някое езерце в парка, пикник на плажа, кратък спа уикенд, излет в планината или екзотична ваканция, жените са много по-изобретателни от мъжете що се отнася до това какво преживяване да си „напазаруват“. За да го направят така, както си го мечтаят, те са склонни да вложат по-голяма сума пари, но за сметка на това ще предвидят всеки детайл. Към кошницата за пикник ще има специално одеяло, покривка в същите нюанси, истински чаши от стъкло за съответното вино, панер за хляб, свещи и изобщо всичко, за което един мъж не би се сетил, когато става дума за създаване на атмосфера.

Жените са склонни да плащат повече за качествена храна

Ако мъжът може да изпразни кредитната си карта за черпене на приятели в близкия бар, където на корем ще се сервират шкембета в саханчета, кебапчета и пълнени прасенца, дамите ще изберат прецизно точно за какво и колко да отделят от бюджета си за хранителни продукти. Те са в състояние да платят по-висока цена за вски един от продуктите в салатата от спанак с ягоди и печени орехи с козе сирене , стига да са сигурни, че качеството е гарантирано. Жените купуват по-малки като количество, но по-качествени продукти, като за разлика от повечето мъже държат да са добре информирани за произхода им.

Жените менажират по-добре месечните режийни разходи

Именно те са тези, които държат да се сменят всички крушки у дома с енергоспестяващи, да се изгасят лампите в помещенията, в които няма никого, да се пускат перални и миялни по време на нощната тарифа, да се консумира по-малко вода за душа сутрин и вечер, да се сменят редовно тарифните планове на мобилните телефони според най-изгодните предложения. Процентно жените правят по-малко дългове от мъжете, не защото няма за какво, а защото не могат да понесат стреса от мисълта, че дължат нещо някому. Жените пазаруват повече стоки на промоция и в намаления.

Жените дават повече пари за култура, изкуство и благотворителност

Сигурна съм, че и у вас точно вие сте тази, която се грижи за културния живот на двойката. Нова постановка, интересна изложба, представяне на книга или концерт – всичко това неизмеримо в парични знаци удоволствие за душата е приоритет на женските портфейли. Ако мъжът е по-склонен да отиде на фитнес вечерта или тихо и кротко да я прекара по пантофи пред мача по телевизията, харчейки само за бутилка уиски или бира, жената приема потребяването на изкуство като социално удоволствие, което си струва да заплатиш. Същото е и с благотворителността. Тя не е само работа на отегчени съпруги на богати бизнесмени – тя е в малките жестове, които жените умеят да правят, заради вроденото си чувство на грижа към останалите и социалната си отговорност.

Жените умеят да пестят

Пестене и жена на някои хора може и да им звучи като оксиморон, но се оказва, че точно нежната половина от човечеството е в състояние да прави лични финансови натрупвания. И не говоря само за факта, че хареса ли ми един чифт обувки, съм готова месец да ям само макарони и ябълки, за да си ги купя. Има ли цел, жената е готова да я постигне, дори и с цената на финансови лишения. Нещо повече – тя умее да ги превръща в нови цели. Имам приятелка, която, когато събира пари , за да си купи самолетен билет до някъде, нова чанта или дизайнерски стол, минава на плодова диета. Така целите й стават две – да спести пари за въпросната покупка и да отслабне междувременно с еди колко си ненужни килограма. Малко като примера със „спестяването“ от началото на този текст – важна е просто вътрешната мотивация. Оттам нататък парите все някак ще се появят.

 
 


Повече информация Виж всички