Събота е, ден, в който би трябвало да се отпуснете и да забравите за напрежението от работната седмица. Звучи добре на хартия, но колко от нас всъщност успяват да го постигнат? Винаги имаме пълен списък от задачи за изпълняване, срещи, работа за отхвърляне, покупки за пазаруване. Накрая става така, че никога не си почиваме в прекия смисъл на думата, а все гоним график, дори през заветния уикенд. Ако пък случайно се излъжем да прахосаме малко от така ценното си време, се чувстваме страшно виновни, че мързелуваме, когато на прага ни се трупат още задачки.
Оказва се, че това чувство на вина, което ни обзема, когато чисто и просто релаксираме, е много погрешно. Всъщност, от психологическа гледна точка, „загубеното“ време е задължително и дори много полезно.
Когато упорито се опитваме да бъдем свръхпродуктивни, ние отлагаме много от нещата, които помагат на изтерзания ни организъм да се възстанови и изгони стреса. Спим по-малко, не отделяме време за разходка в парка, не седяме на дивана просто, за да четем книга. А ако случайно си позволим нещо подобно, сме смачкани от вината за това колко работа можеше да сме отхвърлили, докато си взимаме дълга вана с ароматни соли.
Тази тенденция да сме постоянно онлайн, работещи и успешни, датира вече от десетилетие. През 2007 г. Мерлин Ман става известен с книгата си “Inbox Zero”, която ни учи как да менажираме служебната си поща добре, а по този начин и времето си. Две години по-късно Ман се отказва от собствения си проект, защото е прекарал толкова време над задачата да прави работещите по-продуктивни, че е изпуснал много ценни моменти със собствената си дъщеря.
„Битува идеята, че трябва да сме винаги на линия и да работим постоянно“, казва психологът по офисно поведение Майкъл Гътридж. „Трудно е да разбиеш това статукво и да отидеш в парка“. В крайна сметка, негативите са налице – стоим на бюрото и пред монитора, а за разсейване и почивка ползваме безсмисленото ровене из социалните мрежи.
Освен това, Гътридж отбелязва, че с този начин на живот изпускаме психологичните и физически предимства на това да се фокусираме върху себе си. „Хората ядат на бюрото си, пред компютъра – това е отвратително. Те трябва да излязат на разходка, на кафе, просто трябва да са навън“, казва той. „Дори викторианските фабрики са имали някакви почивки за отмора“.
Всъщност, не е нужно да работим толкова много. Авторът на книгата „Почивка: Защо се справяте повече, когато работите по-малко“, пише за светила като Чарлз Дикенс, Габриел Гарсия Маркес и Чарлз Дарвин, които са имали доста спокоен график, от пет работни часа на ден. Истината е, че работата се разширява, за да запълни времето, което е дадено, и повечето от нас могат да отделят значително по-малко часове в офиса и все пак да свършат същия обем работа.
Понякога дори дейности като гледането на филм и тичането в парка, могат да бъдат отчетени като губене на време. Гътридж казва, че е чувал за изпълнителни директори, които гледат филми с бързо превъртане напред, за да могат да стигнат до същината бързо. Е, тези хора със сигурност няма да изпитат удоволствието, което идва от потапянето в един хубав филм.
В края на краищата, трябва да разберем, че животът е един, а силите на тялото и ума се изчерпват. Работа, графици и таблици ще има винаги, но усещането за добре прекарано време не идва даром. Трябва да направите място за него в живота си, защото никой не може да живее вечно на педал, а и няма нужда. Ако започнете постепенно да си позволявате да се отпускате и да „губите“ времето си с приятни неща, ще се усетите малко по-близо до онова щастие, за което всички мечтаем.
