Европейската титла на дамския отбор по шахмат e топ тема и повод за гордост вече трети ден. Постижението е историческо, защото е първо по рода си. Преломно, защото самото участие в турнира наложи обединение на четири от федерациите по шах и стиковане на тима в последния момент. Трудно, заради липсващото финансиране и обиграната конкуренция. И красиво, защото е постигнато от прекрасните млади таланти Гергана Пейчева, Виктория Радева и Белослава Кръстева, новата звезда Нургюл Салимова и опитната шампионка Антоанета Стефанова.
В родния спорт, а и в обществения дневен ред въобще, добрите вести са такава рядкост, че няма как феновете да се задоволят само с поздравления и благодарности. Все повече хора разбират колко голяма работа е шахът.
Турнирът в Будва беше 10 дълги дни на битки, изпълнени със стратегически и изненадващи ходове, напрежение, обрати и предизвикателства, като например заболяването на Виктория Радева. И нито една загуба. Изисква се да запазиш концентрация през цялото време, да имаш нерви от стомана и да се отдадеш на победата и извън залата. Този спорт е ментално изцеждащ, меко казано.
Снимка: Getty Images
И ако тук трябва да се проведе разговор, той не е за младостта и красотата на българките, а за това, че отново жените движат българския спорт напред. Без много шум и без излишни драми, протести, арести и боеве с полицията.
Цариците на шахмата, художествената гимнастика, борбата, самбото, каратето, бадминтона и още спортове са скромното превъплъщение на максимата, че талантът, уменията и отдадеността рано или късно се отплащат. Те са по-добрите посланици на страната ни и успяват, въпреки трудностите.
Когато Цветана Пиронкова победи Винъс Уилямс на Уимбълдън, журналистите попитаха как тренира неочакваната полуфиналистка и колко тревни корта има в България. “Нито един”, отговори с усмивка Пиронкова. От клея в Пловдив се стига до “свещената трева” на Албиона, а от шахматната дъска на дядо от село Крепча се стига до върха на Европа, а защо не и на света.
Звучи като приказка, подвиг на момента и щастливо стечение на обстоятелствата, но всъщност е плод на усилия, саможертва и воля.
А какво да кажем за Ивет Лалова, която след счупване на бедрена кост донесе единствената до момента титла за България на 100 метра спринт на Европейското първенство в Хелзинки (2012 г.)?
На Олимпиадата в Токио златни медали взеха ансамбълът по художествена гимнастика, Ивет Горанова в каратето и Стойка Кръстева в бокса, сребърно отличие завоюва Антоанета Костадинова в спортната стрелба, а бронз спечелиха боркините Тайбе Юсеин и Евелина Николова.
Не казвам, че класирането на Йосиф Миладинов на исторически финал на 100 метра бътърфлай не е огромен успех, но е факт, че жените се представиха по-силно на най-големия спортен форум на планетата.
През 2023-а България е отборен шампион на Европа по художествена гимнастика, а Боряна Калейн спечели титлата в многобоя. Именно грациите, заедно със състезателките по борба и бокс, традиционно продължават да държат България на най-високите нива, носейки медали от световни и европейски първенства.
Не аз, а златната Станка Златева казва, че от години жените отсрамват мъжете в борбата. Тя и други забележителни шампионки, като Ивет Лалова, Румяна Нейкова, Тереза Маринова, Стефка Костадинова и много други, продължават да вдъхновят младите ни таланти.
Всеки спортист дава най-доброто, но сякаш има известно подценяване на женските спортове спрямо по-комерсиалните мъжки такива. Един от ефектите е, че водещите ни състезателки често са неизвестни за широката публика, докато не направят нещо голямо.
Такъв пример е 17-годишната Александра Тоткова, световна шампионка при девойките в спортното катерене и първата българка, преминала категорията 9а. Или младата Изабела Янкова, която донесе първа световна титла за страната ни в планинското колоездене (спускане) и е двукратна европейска шампионка за девойки.
Сега тепърва се запознаваме с Гергана Пейчева, която взе победната партия в Баку, Виктория Радева и Белослава Кръстева. През лятото Нургюл Салимова стана широко известна покрай второто й място на Европейската купа в Баку. Но най-обсъжданата тема не беше драмата между федерациите, които обричат шаха на провал и оставят талантливите ни състезатели напълно сами, а спекулациите дали пък Нургюл няма да заиграе под флага на чужда държава. С купата от Будва всички съмнения бяха разсеяни, а сега новите златни момичета на България трябва първо да си починат, а след това са продължат да се подготвят – ако е възможно с истинска подкрепа.
Всъщност, липсата на постоянно медийно внимание е добре дошла за тези прекрасни таланти, които трябва да мислят не само за шахматната дъска, а за цялата логистика около пътуванията си.
Те нямат нужда от евтини комплименти за външния си вид и ровене в личния им живот, още по-малкото от бомбастични сравнения и натежали очаквания. Излишен им е стресът на “отговорността” да спечелиш на всяка цена, който може да разруши не само кариерите, но и психическото здраве на великият спортист. В реалния живот имаме примери с рекордьорката в спортната гимнастика Симон Байлс и тенисистката Наоми Осака, а в измисления – героинята от сериала “Дамски гамбит”.
Шахматистките върнаха България там, където й е мястото и след 10-годишна пауза страната ни отново е фактор на световната карта. Докато други мечтаят за същото във волейбола, биатлона, атлетиката и още спортове, цариците на шахмата тепърва ще показват на какво са способни.
А футболистите ни, според популярното меме с лика на Валери Божинов – може би трябва да станат полицаи… Те никого не бият.
Вижте още:
Лепотицата срещу Дзвера? Елф срещу Орк? Вие… Сериозно ли?
