Да си го представим като тестов въпрос в училище:
Аз съм жена. Какво е правилното ми отношение към плащането на сметката на среща?
А/ да чакам на мъжа да плати – не, не е този, това би означавало, че съм меркантилна, че съм излязла, за да ме почерпят, и че в дългосрочен план очаквам да ме издържат;
Б/ да предложа аз да платя сметката – не, не е и този, аз да платя сметката значи, че не излъчвам женска енергия, че искам да го скопя и да иззема мястото му, и разбира се, че съм дебела феминистка с много косми;
В/ да настоявам всеки да плати своето – не, разбира се, такъв подход би бил дребнав и твърде рационален, би убил спонтанността и романтиката;
Г/ да чакам мъжа да каже как си представя да се случат нещата – има резон, но не, откъде накъде ще го обърквам и тествам с очакването си да вземе елементарно решение и с изискване да поеме инициатива;
Д/ аз съм жена на среща и нямам верен ход, защото независимо как действам, върху мен стои някакво подозрение заради самия факт на съществуването ми и присъствието ми там.
Извън хипотетичния тестов въпрос, разбира се, не излизам с хора, които разсъждават по подобен начин. И не бих. Обаче всеки път се чувствам точно така, когато темата се дискутира публично, или докато слушам оплаквания за трудния романтичен живот на съвременния мъж, който е онеправдан, когато черпи, но е онеправдан и когато го почерпят.
А сега да разгледаме опциите една по една, защото – отново като в училище – има ключ към
отговорите за всяко контролно.
А/ Окей е и е приятно мъжът да почерпи.
Не е задължително, но показва внимание, интерес и желание за грижа на чисто символично ниво. Има огромно значение как го прави, разбира се – може да блъска пачки в масата и да коментира, че никога няма да позволи жена да плати, а може и да се усмихне и да каже, че има желание да почерпи. Едното от двете е готин подход.
Макар дълго време да съм се гордяла с факта, че винаги имам готовност да си покривам всички разходи сама, веднъж се впечатлих от аргумента на своя по-консервативна приятелка.
Според нея в дългосрочен план при една традиционна връзка жената обикновено прави жертвата да остане за няколко години вкъщи заради създаването на деца. В този период тя е уязвима финансово, социално, дори физически. Гаранцията ѝ за поддържане на обичайния ѝ стандарт следва да е партньорът. Дали би могла да е спокойна да се облегне на рамото на човек, който не може да си бръкне в джоба да плати две кафета или две чаши бяло вино?
Б/ Супер е жената да може да почерпи спокойно, без да ѝ се вменява вина, че иззема (?!) някакви неприсъщи за нея функции.
Ако за един мъж плащането на сметка го кара да се съмнява, че ще му отнемат тестистите, мен това ме кара да се съмнявам в тестисите му на първо място.
В здравословните отношения всеки от партньорите следва да се чувства оценен и признат за уменията и приноса си. Ако си с човек, който не може да приеме да платиш една сметка, как ли би се чувствал същият този човек, ако изкарваш много пари? А ако името ти се прочуе? А ако получаваш много внимание от други хора? А ако пътуваш сама? А ако слагаш развитието си на първо място? А ако живеете в твоя апартамент, защото е по-комфортен?
В/ Деленето на сметката също е приемлив подход.
Справедлив, не много персонален. В дългосрочен план не работи, но за първи срещи с опознавателен характер е супер начин никой да не се почувства задължен спрямо никого.
А защо не работи в дългосрочен план? Ами, защото при фетишизирането му до крайност води до ситуации тип „ти изяде две филии хляб повече, дай 20 стотинки повече за сметката от супермаркета“. Освен това, почти сигурно е, че единият от двама души във връзка ще изкарва повече пари. Ако всичко се дели до стотинка поравно, това означава или единият да снижи стандарта си на живот, за да е по силите на другия, или да другият да изнемогва, за да е в крак с по-високия стандарт. Здравословно е поне частта от бюджета, която отива за общи за двамата разходи и занимания, да е обща, без да се гледа кой колко точно е внесъл. Това не е „на си ти куклите, дай си ми парцалките“.
Г/ Изчакването да видиш как ще подходи мъжът към плащането на сметката всъщност е отговорът, който винаги бих избрала за себе си.
На лично ниво съм окей с абсолютно всички варианти на плащане. В такъв случай мога спокойно да си спестя риска да се окажа „меркантилна кучка“ или „космата феминистка“ и просто да разбера как разсъждава човекът отсреща спрямо парите и жестовете. Да науча такива подробности е истинската почерпка на вечерта.
Д/ Ако си излязла с готин човек, той никога няма да те накара да усещаш, че всичките ти ходове са грешни, защото искаш да му отнемеш я свещените пари, я мъжеството.
Ако те накара да се чувстваш като на подсъдима скамейка за сметката за две чинии паста или два коктейла, изобщо не ти е потрябвал такъв човек и всички предишни отговори и чуденки така или иначе стават ирелевантни.
В случай че човекът е свестен и има желание да се държи приятно и уважително, тогава всички горни отговори следва да са приемливи за него също толкова, колкото и за теб.
Тестовите въпроси всъщност не са чак толкова трудно нещо.
Вижте още:
