Много жени просто са създадени да бъдат майки. Грижата за други създания е в тяхната ДНК. Те обгрижват, наставляват, даряват любовта си и знаят най-добре какво е най-добре. Понякога тяхната грижа е толкова обилна, че децата не могат да задоволят потребността им да бъдат необходими. Тогава това поведение се разлива и плъзва и по другите хора: мъже, родители, племенници, приятели…всички имат нужда някой да се погрижи за тях и да им казва какво трябва да направят.
Уви, когато тази всемирна грижовност обгърне техните мъже като плътен облак, става неприятно. Разбира се, има някои костеливи орехи от мъжки пол, които не се поддават и продължават агресивно да твърдят, че днес няма да си взимат връхна дреха, защото са преценили, че вечерта няма да им стане студено.
Но повечето се отпускат в ръцете на вездесъщата жена-майка и се превръщат в едно от децата. За смях и ужас на околните.
Наскоро станах свидетел на случка, в която жена обясняваше пред компания от 10 човека, че синът й казал, че мама се грижи за него и за тати, защото „той просто не може да се оправя сам“. Тя се засмя шумно, погали небрежно по косата кроткия си съпруг и застина в очакване и другите да се засмеят. Никой не се засмя, затова след малко жената повтори случката отново.
Синдромът на „кастриращата жена“ не е рядкост и вероятно много хора вече не се впечатляват, когато стават свидетели как топките на един мъж биват символично екзекутирани и захвърлени да ги ядат плъховете. И все пак, гледката на жена, която очевадно мачка мъжа си, прикриваща бруталното му обезмъжаване с фрази като „Той просто не може да се оправи сам“, „Аз знам по-добре как да го направя“, „Не искам да го карам да се мъчи“ т.н., е безумно тъжна.
Сърдим се на мъжете, че не са мъже в рицарския смисъл на думата, че не са кавалери, че не са оправни и не са мъжкари, а рядко обвиняваме жените до тях, които са положили основите на тази противна безхарактерност. В много случаи тези основи не са поставени от жените им, а от майките. Сещате се, онези „мъжки майки“, които поставят сина си на пиедестал и не спират да му внушават, че е и принц, и крал, и цар, и херцог, и Бог, и че никой не знае по-добре от майка му какво е най-добро за него и че не бива да се преуморява, да прегрява, да настива или да се излага на каквито и да е други опасности.
Внезапно малкият принц пораства и видимо изглежда като мъж: растат му мустаци, носи сако, гласът му е мутирал, заглежда се по жени… Само дето не може да вдигне телевизор, защото мама му е казала, че за бъбреците не е добре да се вдига тежко, не може да смени крушката, защото „си има хора за тая работа“ и не може да убие комар, защото „кой знае колко зарази може да лепнеш от тия гадинки“. Тези мъже привидно пускат полите на майките си, когато се изнесат да живеят на квартира или заминат да учат и работят в Щатите. Но веднага си намират друга мама, която подема инициативата гениталиите му да бъдат психологически заличени.
И двамата се завъртат в гнусната симбиоза на жената, която не може да осмисли живота си, без да се грижи за някого, и мъжа, който не може да живее, без някой да се грижи за него.
Като странични наблюдатели няма много какво да направим за тези хора. Но ако видите жена да обяснява пред хората, че е ремонтирала сама апартамента, защото „все някой трябва да го свърши, а мъжът ми няма да се справи сам“, поне не й викайте „Евала“. В джоба си тя носи чифт отрязани тестиси.
