Тик-так, тик-так

| от Катя Тодорова |

Случва се неусетно. Ти, зрялата работеща жена с бурен социален живот, близо 1000 приятели във Фейсбук, кариера и гадженце мечта, започваш да усещаш странни пориви.

Всичко тръгва отдалеч. Отиваш на контролен преглед при гинеколожката си, която с палава усмивка те пита: „Абе ти не срещна ли най-накрая Принца?“. Ти се усмихваш блажено при мисълта за гадженцето си мечта. „Еми тогава какво чакате, тия яйцеклетки не живеят вечно, колкото по-рано, толкова по-добре“. Отговаряш с нещо смесено от раздразнение и дежурната лекция, че съвременните жени си имат и друга работа, освен да правят бебета.

После се продължава със снимки във Фейсбук – онази тъпа съученичка от гимназията, която едва успя да изкласи, без да забременее от някой наркоман още в 11-и клас, е…забременяла! От мъж, с когото излиза от 2 месеца. И имат общи профилни снимки. И кадър от видеозон на корицата. Освен това тя има пръстен с деликатен диамант, поръчан от не-знам-къде-си, защото тук такива диаманти няма, а нейният мъж от 2 месеца много я обича и не може току-така да й предложи с обикновен. Замисляш се, че с твоето гадженце  мечта сте заедно от 3-4-5 години, а ти вече не си на 20 и тия години все нещо трябва да значат. Как на съученичката мъжът е решил да й прави бебе и да й предлага, пък твоят още не е?!

Но това са дребни кризи. Знаеш много добре, че тия неща хич не те засягат и два дни по-късно хич не ти пука. Ти си еманципирана дама, която е постигнала всичко в живота си сама, изкачила се е в професионалната стълбица, успяла е да се настани в собствен дом или поне добра квартира и въобще можеш да постигаш всичко сама, а за деца и брак има време и то не е сега.

Изведнъж случайно виждаш на улицата бездомно коте. Малка сива пухкава топка. Чудиш се как ли ще оцелее, в главата ти се прескачат всички апокалиптични варианти за смъртта му, дори започваш да се чудиш как да го прибереш вкъщи. Мисълта да го обгрижваш се превръща във фиксидея в следващите 24 часа и дори вече си сигурна, че ще го доведеш вкъщи, без дори да обсъждаш идеята със своята интимна половинка. След това, разбира се, котето вече го няма на улицата, на която си го видяла. Ти стигаш до офиса и се скъсваш от рев и нямаш никаква идея защо. Все пак ти не си от онези, които лесно се разревават.

Оказва се, че нещо се случва. И то продължава в момента, в който в рамките на три дни във Фейсбук се появят три снимки на сватби и бебета на колежки от университета, приятелки от училище, колеги от предишна работа, а Фейсбук започва да предлага страници на сватбени магазини и сватбени фотографи.

Но това са дребни кризи.

Гаджето на приятелка, с което дори не живеят заедно, но са заедно от една година, се е появил на вечеря с…годежен пръстен. „Ау, че хубаво, колко се радвам! Айде да съм ти шаферка!“ – и други такива глупости излизат от устата ти, а междувременно си даваш сметка, че се чувстваш леко раздразнена, въпреки че никога не си искала брак или бебета.

Но това са дребни кризи. Случват се веднъж месечно, около овулация. Когато за кратко признаваш съществуването на биологичния часовник, за който всички ретроградни лелки говорят. После просто се смееш на всички тези old-school глупости и знаеш, че има време за всичко и това време не е сега.

 
 


Повече информация Виж всички