,,Какво би било, ако днес е последният ден от живота ми?“ често този въпрос стои в основата на чувствата, които изпитват страдащите от клинична депресия, която не трябва да се бърка с естествените състояния на тъга, които всеки здрав човек с склонен да изпитва.
Чувството за празнота, безполезност, безпомощност, тревога или пък пълна апатия обичайно съпътстват депресията. Невъзможността да изпитваш удовлетворение от ежедневни радост, затварянето в себе си и самотата пък често пъти остават неразбираеми за близките и приятелите на хората, които се борят с тази болест. Те всеки ден се борят с това да намерят надежда, за да продължат да се борят със състоянието си, защото липсата на смисъл и мотивация ги дебнат на всяка крачка.
,,Успокой се, всичко е наред!“, ,,Нямаш причина да си тъжен, имаш всичко.“ Това чуват от близките и приятелите си пациентите с депресия, което често пъти засилва себеотрицанието и болката им, които са породени от неразбирането на околните и непринадлежността им към социалната група на ,,нормалните“.
Депресията не е някаква модерна лигавщина, а бича на съвремието. Статистиката сочи, че депресията е една от най-често срещаните диагнози, наред с кардиологичните заболявания. Тя никак не е за пренебрегване, тъй като тежката клинична депресия е много вероятно да премине в клинична форма, която може да доведе до частично инвалидизиране влоши значително качеството на живот.
Тъгата, която причинява клиничната депресия може да причини реална физическа болка. Често пъти депресията нагледно е изобразена като огромно мрачно същество, което следва навсякъде страдащия от нея. Тя е надвиснала над него като негова сянка, която изпива енергията му и желанието му за живот.
Хората, които страдат от депресия се чувстват самотни, различни, неразбрани, непълноценни, наказани и лишени от желание за живот и сили да се борят с проблема. Всеки ден стотици се разболяват от депресия. Немалка част от тях никога не предприемат лечение.
У нас е много трудно да признаеш пред останалите, че страдаш от тази диагноза. Пациентите избягват да споделят за проблема си с близки и приятели. Рядко търсят медицинска и професионална помощ от страна на психиатри и психолози. Затварят се в себе си. Не се гледа с добро око на хората, които посещават психиатър или психолог, още по-малко пък на тези, които шият медикаменти.
Dawid Planeta
Принудени да крият проблема си от близките си и понякога от половинката си, страдащите от депресия се изолират от света заедно с проблема си. Знаят, че ако споделят на някого за своята диагноза, няма да бъдат разбрани. ,,Млад си, имаш всичко. Как може да си нещастен? Какво ти липсва?“
От медицинска гледна точка депресията може да бъде разгледана като проблем на химично ниво. Недостигът или неправилното усвояване на хормона серотонин предизвиква депресия, потиснато и апатично настроение, чувство за тъга и нежелание за живот, самоубийствени мисли. По-лесно обаче е да споделиш, че страдаш от диабет, отколкото че си болен от депресия. Често проблемите, обвързани с депресията, се бъркат с личностни характеристики и особености на самия характер на болния от депресия. Малко хора осъзнават колко тази диагноза променя и човека и му влияе.
Това, което би помогнало най-много на пациентите, страдащи от депресия, е разбирането и съпричастността. Поведение, което ги кара да се чувстват полезни и ги стимулира да вършат хобитата си и да се усещат важни за околните би било изключително полезно.
Истина е, че някои хора са много по-предразположени към депресивни състояния и донякъде според някои учени депресията е обвързана с интелигентността. Хората с по-висок коефициент на интелигентност често са по-предразположени към потиснато настроение. Те по-често подлагат на съмнение своята значимост и важност в света на другите. По-често изпитват недостатъчно удовлетворение от своя живот.
,,Не изглеждаш нещастен. Не подозирах, че имаш проблем“. Логично, повечето хора, които страдат от депресия, се борят с това състояние всеки ден, а не размахват байрак, крещейки: ,,Имам депресия. Аз съм нещастен.“. Замислете се колко от хората, които познавате най-вероятно имат подобен проблем, а вие никога не сте подозирали за съществуването му.
Депресията е тиха, тя идва полека. Намества се в теб и е много вероятно никога да не си тръгне. Тя става най-добрия ти приятел и те следва навсякъде. Независимо къде си и какво правиш. Тя е с теб и дори, когато си щастлив или се опитваш да си щастлив, тя е там и ти напомня за себе си. Веднъж дошла, трудно те напуска, а вероятността да се върне отново е много голяма.
Не пренебрегвайте депресията. Не отбягвайте хората с депресия и не им задавайте глупави въпроси. Просто ги обичайте.
Текстът е взет от блога на Бетина Мутишева с изричното съгласие на автора.
