Там, където винаги искаш да се върнеш

| от Mama Mia |

Аз съм търсач на спокойствието. В смисъл търся го, но рядко го постигам. Може би затова обичам толкова много да правя снимки на семейните моменти, да уловя всички малки, красиви, но толкова бързо отлитащи мигове, които сме преживели заедно. Сякаш искам да се хвана за тях, да погледна назад и така да намеря усещането за мир.

Понякога ми се струва, че никога не успявам да стигна до момента, в който да спра, да си почина, да вкуся сладостта на сегашния момент.

Понякога имам чувството, че правя всичко погрешно, че не правя достатъчно, че не присъствам достатъчно в живота на децата и в крайна сметка не успявам в нищо. Тогава отново разглеждам тези снимки, често часът е към полунощ, всички спят, но аз не мога.

Гледам децата как танцуват или ми махат от люлките, семейните екскурзии с колата, пълна до дупка, вечерите, прекарани на дивана в гледане на някой филм, масата, цялата омазана във водни бои, Мария, която е разсипала пакет сол на холната маса и маже ли маже върху него, баща й, маскиран като жена, сестра й – на първия й концерт.

Толкова хубави моменти, преминали като щракане на пръсти, като насън. Забравям ги толкова бързо, забравям, че изобщо ги е имало.

Умората, нервите и гневът, които напират у мен всеки ден, докато се боря не с великани, а просто с ежедневната фамилна организация, със закуската, обличането, изпращането, задръстванията, идиотът, който ти вдига скандал, за да ти вгорчи деня, настинките и грипът, въшките. Май по-добре да не изброявам повече.

Смачкани в месомелачката на живота в големия град, ние мислим предимно за грижите. А специалните моменти ги има, имало ги е и ще ги има. В крайна сметка, въпреки многото саможертви, които изисква, семейството е мястото, където винаги искаш да се върнеш.

Също така,  като изключим нещата, които не зависят от нас, усещането за мир и щастие до голяма степен е плод на собствените ни усилия. На способността ни да живеем днес, да придадем важност на настоящето, без да оплакваме миналото или да се тревожим за бъдещето.

Какво искаме? Повече пари, повече време за себе си и семейството, повече щастмие. Измама е, че ако разполагаме с повече средства, автоматично нашите безпокойства ще изчезнат. Да, ще можем да си позволим повече удобства, към които ще свикнем много бързо и след това, отново ще се почувстваме неудовлетворени.

Време е да спрем да търсим невъзможните неща. Животът ще продължи да ни предлага възможности, предизвикателства или задачи. Това е неизбежно. Но от нас зависи как да отговорим на всички тези неща, на какво да обърнем внимание, как да построим приоритетите си.

Семейство е да си мислиш, „няма да се справя“ и после да успееш. Затова продължавам да гледам старите снимки, те ми напомнят, че страшно много пъти тази мисъл ме е спохождала, а после краят е бил отново щастлив.

 
 


Повече информация Виж всички