За последните пет години ми се наложи да сменя четири жилища и две държави. Добавете мъж, бебе и багаж за всички, и си представете последвалото опаковане. Всяка една, отдавна забравена, вещ трябваше да мине през ръцете ми и да реша съдбата ѝ.
При всяко местене изхвърлях дрехи и ненужни предмети, и при следващото пренасяне пак имаше неща, които бях преглеждала и стигаха до изхвърляне. Последният път беше най-драстично, трябваше за месец да успеем да опаковаме всичко и да продам по-голямата част от мебелите. Тези същите, които с голям ентусиазъм на новодомци-младоженци бяхме избирали и сглобявали. Очаквах да ми стане носталгично и мъчно, но всъщност се почувствах изключително добре. Сякаш бях отворила място за нови преживявания и ново начало, което всъщност идеше.
Съвсем наскоро открих течението минимализъм като начин на живот, което се простира отвъд изкуството и изчистените архитектурни пространства.
Всъщност може да се каже, че то се крепи върху популярната фраза „По-малкото е повече“ (Less is more) от Лудвиг Мис ван дер Рое и неговите последователи живеят само с нещата, които са им истински необходими. Тоест, освобождават се от страстта да притежават. В някакъв смисъл може да се направи паралел с будизма, в който желанията водят до страдания, ерго освобождаването от желания, води до липсата на страдания. Това разбира се е едно опростено представяне, този начин на живот е пряко свързан с консуматорското ни общество и обсесивната мания да притежаваме повече и повече, да приличаме на тази или онази звезда.
Признавам си, не мога да стигна до такава форма на дзен съществуване, обичам красивите обувки, бижута и книги, и не мога да се откажа от тях.
Тъй като вярвам в баланса и че всеки може да достигне до собствено тълкуване, което го удовлетворява, избрах редовно да разчиствам натрупаните вещи и всички онези, които считам, че няма да ми трябват продавам или дарявам.
Регулярността е относителна, но за дрехите прилагам правилото, че всичко което не съм носила един сезон не ми трябва.
Или пък искам ново кресло, махам друга мебел и т.н. Накратко, всяко ново нещо идва след освобождаване от нещо старо. Старая се да премислям внимателно покупките си. Ако след няколко дни или седмици все още искам да притежавам съответната вещ, си я вземам. Опитвам се да прилагам съвета на Мари Кондо, който разтеглям и върху бъдещи покупки: Ако дадена вещ не ви радва, изхвърлете я.
Бих могла да кажа, че съм напълно променена, но прозаичната истина е, че пространството, което обитаваме в момента не позволява натрупването на излишни неща и се старая да разчиствам редовно. Но също така ми харесва чувството на свобода и факта, че мога да побера повечето ни неща в тридесетина кашони и сме готови да поемем на път. Усещането е сякаш всички натрупани грижи са се махнали от плещите ми и имам място за други мисли, идеи, решения.
С времето открих, че става все по-лесно да се откажеш от нещо, което преди си смятал за ценно.
Защото накрая истински остават не предметите, които ни заобикалят, а само преживяванията, като онзи откраднат следобед в парка, в който детето тичаше щастливо или спонтанната романтични вечер с любимия човек. Поглеждайки назад в миналото си спомням не покупки, а само топлото разливащо се чувство за прекрасните споделени моменти, които са запечатани с невидими нишки в сърцето ми и ще бъдат там докато дишам.
