Запознайте се с Маги. В края на септември ще навърши 25. Маги е сменила 4 работи и има богат житейски опит и потенциал. След като навърши четвърт век смята да си вземе една година off, за да попътува, да си почине и да реши какво иска да прави с живота си.
Първата работа на Маги беше платен стаж във втори курс в университета. Постъпи в рекламна агенция, но още на първия месец се разочарова, защото разбра, че няма да я назначат на трудов договор и 1200 лева нетна заплата, а тя беше убедена, че така трябва – защото ТЯ го искаше, а в книгите пише, че ако много силно искаш нещо, то става.
Освен това на стажа я експлоатираха – един пътя я накараха да преснеме два листа на ксерокса, въпреки че е ОЧЕВИДНО, че не е секретарката. А друг път да си измие чашата от кафето, все едно че е чистачка. Това последното преля чашата – не нейната, а онази на живота и Маги реши – Напуска!
Един приятел на Маги й каза, че в call център ще й дадат 1500 лева и Маги реши да опита за малко – докато на хоризонта не изплува нещо с потенциал.
Проблемите започнаха на втората седмица. Първо началникът й я извика да й каже, че закъснява за работа, при положение че всеки НОРМАЛЕН човек знае, че 10 минути закъснение не се броят. Хората, които й звъняха по телефона пък, бяха толкова умствено ограничени, че дори не заслужаваха да им слугува творчески човек като нея. След един скандал с шефа на тема „Редно ли е да не вдига телефона, когато не й се говори“, Маги се сети за късмета си от сутрешното кафе, а именно “Очаква ви промяна”, повтори си, че “Господ обича смелите” и реши да действа.
Маги си събра нещата – а именно чадъра, който беше забравила след големия дъжд, в първия й работен ден, и напусна.
Още същия ден Маги си ъпдейтна CV-то – малко хора на нейните години можеха да се похвалят с опит в една от най-големите рекламни агенции на пазара – с 22 награди БАРА и 12 Leffie и 20 криейтива за TVC, стигнали до финал на конкурс за клип, но невидели бял свят.
И също в аутсорисинг компания с френски мениджмънт и собствена сграда.
Маги реши да се пробва в медиите. Това щеше да е добре за кариерата й – да види как е от “другата страна”. Подаде документи в двете най-големи телевизии. Като малка беше гледала много телевизия и беше сигурна, че ще се справи, а и то днес кой ли толкова гледа телевизия, че да се напряга толкова. Най-вече баба й.
Обадиха й се от едната, където тъкмо бяха напуснали 20 човека едновременно “по лични причини”. На интервюто за работа Маги се уговори с тях, че във вторник и четвъртък ще си тръгва в 5, защото смята да учи френски. Бившият й началник от call центъра все пак имаше много приятен акцент, а тя самата пееше почти като ZAZ. В сряда малко ще закъснява, защото се е записала на йога. Освен това вече е предплатила едно море и след втората седмица, ще излезе в отпуска, но, разбира се, заради новата работа ще съкрати плана и вместо 14 дни на караваната ще прекара само 13.
В телевизията беше много интересно. Никой не разбираше Маги кога идва на работа, защото работеха като ненормални. Маги дори подозираше, че колегата й от Кюстендил спи в офиса, но тя си знаеше, че “такива са хората от провинцията”. Маги също беше от провинцията, но не се смяташе за провинциалистка.
В медиите Маги откри красотата на дългите уикенди – докато редакторите попълваха в календара предстоящите събития, Маги огради всички почивни дни и си разпредели оставащата отпуска, така че да може да отиде един път до Лондон, два пъти до Берлин, малко в Италия и при баба си във Вълчи дол, за да хапне домашна храна.
След това поиска да направи репортаж за цените на самолетните билети, което щеше да й даде свободата една седмица да цъка по цял ден промоции, докато уреди най-евтините билети до Лондон, Берлин и Бергамо. До Вълчи Дол щеше да отиде с влака.
После Маги се сети, че й трябва журналистическа карта, за да влиза безплатно в музеите и веднага отиде до HR-a, за да си я поиска, заедно с една карта Максиспорт, за да не дава грешни пари за йогата. Френския вече го беше спряла, но не каза на никого, тъй като си беше хванала гадже и във вторник и четвъртък двамата се отдаваха на френска любов, което си беше почти същото.
Тук в телевизията слава Богу всички ядяха по бюрата, затова Маги се чувстваше добре – в обедната почивка пиеше кафе с приятелки, а след това в нюзрума отваряше кутията с храна, която си носеше от вкъщи. Маги не обичаше да харчи излишно, защото спестяваше.
Репортажът й за самолетните билети отне повечко време, тъй като сутрин Маги гледаше да не поема сложни задачи, за да може да е готова да излезе точно в 12 в обедна ПОЧИВКА, а след това към 4 спираше вече с работата, за да не започва нещо, което да я погълне изцяло и да не може да в 6 без 15 да си събере нещата и да каже с усмивка “Ами хайде, приятна вечер на всички”. Разбира се, не говорим за вторник и четвъртък, когато си тръгваше в 5.
На 7-я месец Маги започна да получава бърнаут. След като беше излизала вечер на сутринта ставаше трудно, понякога се изморяваше, въобще време й беше за болничен.
А и още не беше взимала болничен, за което нейните приятелки й се подиграваха – та нали всеки знае, че в годината ти се полагат поне две седмици болничен, които личният лекар трябва да ти осигури…
Междувременно един неин друг приятел беше почнал работа в банка и Маги реши, че е време да “затвори кръга” и да опита какво е в “корпоративния свят”.
Купи си 4 чифта обувки на токчета от промоцията на магазин М&М за по 20 лева и едно ярко червено червило от Pilly. Банката тъкмо купуваше 3 други банки и смяташе да затвори 250 офиса в страната и да уволни 1321 човека, та имаше спешна нужда от PR.
Маги им предложи да засадят 20 дръвчета, да направят един хепънинг с Дара и Мара в Южния парк и да спуснат една голяма 25-метрова шевица от покрива на централата.
В този момента Маги кръстоса крак връз крак върху бюрото и въздъхна. Този материален свят не беше за нея. След месец щеше да навърши 25. Време й беше за почивка. Щеше да попътува малко и да реши какво иска да прави с живота си. Почука на врата на HR-a на банката и попита дали не могат да я уволнят и нея, заедно с другите 1321 човека, за да може да взима от Бюрото по труда пари в следващите 12 месеца. За какво беше блъскала толкова, ако тази държава не можеше да се грижи за нея една година.
