Ще ти завия пет вида баница, като нацепиш три кубика дърва

| от Антония Антонова |

Не знам защо всеки път така става, но когато срещна българин, който брани класическите полови роли и идеята „мъжът да си е мъж, а жената – жена“, много бързо става ясно, че самият той (или тя) не покрива въпросните установени стереотипи за собствения си пол.

Това е напълно нормално, тъй като живеем в града, седим на стол по цял ден, не дерем животни, не точим кори, не се гърмим с пушкала и топчета по деретата, не шием байряци, ползваме интернет, гледаме порно, ядем джънкария и не ремонтираме електроуреди с две ръце, а ведага си купуваме нови ако наличните се счупят.

Иначе да, супер традиционно и яко е да идеш да прекопаeш два декара градина гол до кръста и нацепен ей там, докато аз правя мусака, наблюдавайки от балкона като в „Студена планина“ с Джъд Лоу и Никол Кидман. Това обаче просто няма да се случи. В смисъл, аз мусака лесно ще направя.

Личното ми отношение към онези, които се придържат към традиционните и консервативни патриархални ценности е същото като отношението ми към хората, които си татуират тестиси на челото – нямам специфично такова. Въпреки че ако видя човек с татуирани тестиси на челото, признавам си, ще си направя някои предварителни изводи за него.

Като цяло обаче гледам да третирам някого според това какво представлява като човек – свестен ли е, може ли да му се вярва, коректно ли се държи с останалите, лъже ли, не лъже ли, тъп ли е и прочее. Все неща, които не се определят от това родил ли е 3 деца до 30, както е традиционно в Професор Иширково, и розова ли му е косата.

Имам близък приятел, многодетен баща и вярващ християнин, който ходи на църква всяка неделя. С него често обсъждаме верски теми, понякога се вкарват цитати от Библията. Имам и друг, който чат-пат се разхожда чисто гол на публични места за адреналина. Всъщност, двамата се познават и даже бяхме на една маса наскоро.

Животът ме е срещнал с хора, имали един единствен партньор – този, с когото са създали и поколение, както и с хора, които са били в любовна хватка с тайландски травестит. Уж по погрешка.

Мога да разговарям еднакво нормално с тях, може би защото изключително слабо ме интересува кой с кого и как си ляга, особено когато съм излязла да пия бира, а не съм отишла на курс по оцеляване след букаке при Кобилкина.

Общувам с жени, които се определят като феминистки, както и с жени, които не разбират смисъла на това понятие и като цяло нещо не му се кефят. Което в крайна сметка се оказва някаква козметична подробност, тъй като всички те са работещи градски хора със сходно ежедневие и нито една не бродира чаршафи вечер край огъня. Не че е лошо.

В този ред на мисли, преди да очакваш от една жена да бъде фина като розов цвят, нежна като звук от цигулка, тиха като най-тихите води, грижовна, чиста, любяща домакиня, майка, която с радост не се отделя от детето си никога за минимум 18 години и прочее, може би е добре да се замислиш ти каква част от стереотипите за пола си покриваш.

Да пиеш ракия, да мезиш с „Бански старец“, да имаш брада и да философстваш върху вредите от еманципацията не те прави като дядо ти. Нито те прави традиционен мъж. Нито голем българин. Евентуално – обикновен пияница.

Да си жена, която говори срещу собствения си пол, не те прави по-симпатична в очите на мъжете, нито в тези на жените. Може би просто комплексарка.

Иначе всичко е супер и дай Боже повече домашно приготвена храна от градината във всеки дом да има. Та кой не желае това?

 
 


Повече информация Виж всички