Успешният човек е поставен на пиедестал в днешно време, като успехът му в общия случай се измерва материално – пари, кариера, собственост, известност, а оттам и влияние. Натискът всички ние да сме такива не е малък. Както не е малка и бройката книги, семинари, учения и акъл, който се излива по темата. Дали следващите примери са посредствени фейсбук „мъдрости“ или са наистина вдъхновяващи мантри за успеха – преценете:
„Само напред и нагоре!“
Популярно пожелание, особено към хора, които имат добра кариера и като цяло са ориентирани към постижения в работата си. Както и често казвано на такива родители за техните деца, за които знаем, че са записани на тенис, математика, пиано. С две думи – към подчертано амбициозни личности. Които един вид явно би трябвало да очакват такива пожелания и да ги оценяват. Добре, обаче какъв е вложният смисъл в тази фраза. Пожеланието е невъзможно за сбъдване на практика. Няма нито един човек в реалността, които да се развива само напред и да „се изкачва“ през цялото време. Няма такива условия в действителността. Също така въпросната фраза е в тотално противоречие с популярната теория, че провалите и неуспехите са огромна по важност част от самия успех. Окей, паразитна, добронамерена фразичка е, ама какво лошо. Просто е сбъркана.
„За да постигнеш успех, обгради се с по-успешни от теб хора“
Един вид – ако прекарваш повече време с хора, които са по-успешни от теб, само така ти ще постигаш успехи. Ако се обграждиш само с хора, които са по-успешни от теб, те ще те дърпат нагоре, ще се развиваш покрай тях. Аха. Ако се отнася само до теб – добре. Но ако тази фраза е истина, тя трябва да важи за всички хора. Да обяснява как много успешните са станали такива. Е, добре, ама ако всички разсъждават и подхождат така, откъде-накъде по-успешните ще искат да се занимават с теб, те ще искат да се обградят с по-успешни от тях самите, а пък то същото важи и за по-успешните от тях и т.н. Още по-сбъркана фраза и от предната.
Вижте още: „Успешно дете“? Ужас!
„Животът е една надпревара“
Тази фраза сама по себе си като смисъл е разбираема. Сбъркано е това, което тя описва. Животът ни – гонене на успехи чрез състезание с останалите. Обаче при така поставени неща колко от участващите в едно такова постоянно състезание могат да постигнат успех, да бъдат доволни, да се чувстват пълноценни, щом само победителите са важни и признати. Колко могат да са нон-стоп на върха, успели, шампиони. Единици. И на каква цена. Не звучи много добре измислено, не изглежда много човеколюбиво. Ама нещо така сме си го направили.
„Победа и пак победа, ние пеем само за победа!“
Малко по-различен пример. За който не знае – това е рефрен от скандиранията на футболните запалянковци на ЦСКА. Тяхното верую е „Победа на всяка цена“, с всички средства, дори постигната грозно (с грозен футбол) – важното е да има победа. Разбира се, съдейки по действителността, това няма как да бъде постигнато нито от ЦСКА, нито от Байерн или който и да е друг отбор, няма такова нещо в историята на футбола. И се стига дотам, че водени от тази ценност, феновете на този отбор не умеят да си подкрепят достатъчно любимците, когато започнат да губят по-често.
Ще дам и по-добрия пример – идеологията на феновете на „Левски“ е съвсем различна – красива игра, пък каквото стане. Ако отборът им е играл красиво, атакуващо, мъжки, уверено, на ръба на уменията на всеки играч, резултатът не е важен (макар че при такива изпълнени условия, обичайно го има и успехът). Удоволствието в този случай е от пътя, от процеса, не от самото постигане на целта по какъвто и да е начин. А изискването за успех на всяка цена, винаги и с всякакви средства, е крехък подход, защото е незряло и без удоволствие от самата игра.
„Успешният човек мисли винаги позитивно“
За себе си, за целите си, за всичко. За да може да постигаш целите си, да градиш величие, да покоряваш върхове – явно според фразата трябва да забравиш за несигурност, съмнения и негативни мисли. Няма такова нещо. Просто не е постижимо. Ако имаш елементарно познание за човешката природа, тя не умее да е едностранчива, камо ли през цялото време. Ако човек има най-минималната съзнателност в действията и мислите си – е забелязвал, че не може да се бориш успешно като задушаваш, избягваш негативните мисли. Те са там, както и другите. Може би знаете онази задачка: „Опитай се 20 секунди да НЕ мислиш за маймуна“. Въведеш ли го като образ, поставиш ли си за цел да го избягваш, умът ти ще се опитва да те връща към този образ – на маймуната. Негативните мисли са нормални, част от ума на всеки човек. И не бива да се самобичуваме, когато ги имаме. Въпросът е кое ни води в действията ни – градивното или не.
Вижте още:
„Какъв ще станеш, като пораснеш“ има само един верен отговор
