Да, има такива. Там са, но не са за там. И са много повече от единайсет, но трябва да се започне отнякъде, нали:
Опитайте се да си представите, че за първи път виждате човешко същество. Да, трудно е, но се постарайте: ето, например, вие сте невръстно извънземно, което никога не е виждало землянин и учителят му му го показва за първи път – кое веднага би ви направило впечатление? Ами да – ушите. Имат функция, разбира се, но сякаш са излишни, странни и дори грозновати. Някак си крещят „Не сме за тук, но тук са ни сложили“.
Сега, тук някой ще прибърза с „Аа, не, ананасът, ананасът върху пица не е на място!“. Може би, може би, но той поне внася леко сладка нотка към шунката, а комбинацията сладко-солено определено заслужава досег до небце. Докато течен шоколад, разлят върху пица, е простащина и грозота. Нищо общо с уютната филийка с течен шоколад. Просто шоколадът не е за пица. Камо ли и поръсен с цветни химически топченца.
Вижте още: Да печелиш милиони и да те обичат повече от… пица
Да, знам, че се отглеждат и дини без. Но нямаше ли да е прекрасно, ако си бяха така по дифолт – безсемчести. Режеш и ядеш като прасе, доволен, хидратиран, освежен, подсладен и свободен!
Не е на място, нито навреме.
Не, не, това просто хич не е доизмислено – не може да е толкова неприятно и досадно да пъхнеш завивката в плика. Без да разполагам със статистика, мога да се обзаложа, че в много домакинства понякога сменят само долния чаршаф и калъфките на възглавниците, само защото не им се занимава с къртовския наказателен труд да разположат завивката в плика. На пресните двойки им е леко извратено романтично, когато го сменят заедно, но само първите няколко пъти. Нататък това е повод за скандали и/или трупане на необработен вътрешен гняв. Добре поне че лятото си го спестяваме. Ама то пък едно лято…
Твърде високо са, не им е там мястото, извинете!
Вижте още: „Не, благодаря, аз предпочитам жени без грим“
Особено ако там все още живеят родителите. И да, вече са мъже! (А защо не над 18? Ми да им дадем една година да се ориентират по-добре, нека малко човещина)
Кое не е ясно?
Ако не сте от норвежката рода на Аслак, а отгоре на всичко сте и българин, е много малко вероятно да го знаете кой е. Ако ви излъжа, че е изискан благородник, бихте ми повярвали, нали? Ако ви кажа, че носи фините мустачки на Поаро и обича поло, сигурно също ще ви се стори достоверно. Само че Фон Витри е просто футболист. И то на „Лудогорец“. И отгоре на всичко – десен бек (да, дори не е някой креативен разиграващ халф). Защо, за Бога, съсипва това чудесно име така… Колко престижни професии биха се радвали да имат представител, който се нарича по този начин. А той, моля ти се – десен бек…
Е, не е на мястото си в ничий речник тя. Не е.
В ролята му на Еркюл Поаро. Да, ние знаем, че те са изкуствени. Но толкова не му отиват, че може да откаже малките момчета от мечтата някога, като пораснат, да си отгледат мустак. Да не говорим, че изисканият белгиец не заслужава това. Нелепи мустаци! Нелепи!
Вижте още:
