Факт – не всички хора са родени с радар за емоциите, намеренията или неизказаните гласно знаци, които дават околните. Дори е фрапиращо колко голямо количество са онези, лишени изобщо от подобен радар – забележете само колко често не ви забелязват на улицата, забравят да ви дадат път, заети с мисли за себе си, избутват ви или изобщо не осъзнават, че някой в метрото има повече нужда от заетото от тях място.
Да не говорим за хората, които нямат никакво усещане за лично пространство или за онези, на които изобщо не им и хрумва да контролират височината на гласа си, когато споделят нетактични изказвания сред куп случайни хора.
Но социалните норми не се нарушават единствено от непознатите на улицата. И нашите собствени познати не са цвете за мирисане. Ето някои позабравени социални норми, които не се спазват дори и от близки, родини и приятели.
1. Когато сте на гости на приятел, роднина или близък и той каже нещо от сорта на: „Ами то започна да става късно…“, „Колко много неща имам да върша утре!“, „Аз май пак няма да успея да се наспя…“ или направо: „Трябва да ставам след няколко часа“ – не си стъпвайте на ушите. Човекът ви намеква нещо, затова независимо колко сте изпили, колко ви е приятно или колко рядко се виждате – ставайте и си обирайте крушите. Не стигайте до момента, в който се налага домакинът да започне да си мие зъбите пред вас, за да се усетите, че иска да си ляга.
2. Ако някой каже, че не иска да пие алкохол – не го разпитвайте, не го увещавайте и най-вече не му сипвайте. И не го питайте седемнадесет пъти дали е сигурен. Да, сигурен е и не е длъжен да ви обяснява защо. Не очаквайте да ви каже, че има цироза на черния дроб, за да го пожалите. Колкото и да е странно, хората може да имат десетки причини да не искат да пият алкохол. И тази, че „са с колата“ може съвсем да не е сред водещите.
Вижте още:
3. Никога не стойте на входа/изхода, докато си говорите с някой. Или влезте – ако сте поканени, или се отдалечете настрани и навън. На вратата не се седи – и това е социална норма, която не бива да се нарушава. Още повече ако става дума за вход/изход на обществено място: супермаркет, кино, концертна зала, община, градски транспорт. Седейки на вратата, пречите на хората да минават или най-малкото ги напрягате.
4. Не правете планове и не обсъждайте предстоящо събитие пред някой, който не е поканен или не участва в съответните планове. Това е жестоко. Дори да става дума за далечен познат, пак не е нужно да слуша как планирате да събирате приятели у вас или да ходите на Витоша уикденда, или, или… Имате право да не каните някой, но му спестете обсъждането на събитието, на което той няма да присъства. Малко деликатност никога не вреди.
5. Не обсъждайте и не критикувайте характерни за човека неща, които той не може да промени, най-вече усмивка или маниер на смеене. Това ще го накара да се почувства засрамен или ще се замисля всеки път, когато се почувства щастлив и иска да се смее с глас.
6. Хвърляйте си боклука в кошчето за боклук – може да е очевидно, затова е изключително странно, че доста хора не го правят. Това важи и за онези, които изхвърлят какво ли не на пътя от колите си – наистина ли мислите, че чистачите работят специално за вас? Фасове, малки хартийки, косми – може да са миниатюрни, но нямат място на общата земя.
7. Трябва ли да обсъждаме ненужните изходни вещества, които кучето изхвърля при разходка? Прибирайте му екскрементите в специално пликче – никак не е социално, нито нормално да принуждавате и възрастни, и деца да стъпват в изпражнения.
Вижте още:
Ако не се дразниш на тези неща, никакъв собственик на куче не си!
7. Не си режете ноктите на балкона – нямаше дори да го споменаваме, ако това поведение не беше толкова разпространено! За всички онези, които имат този противен навик – наистина ли мислите, че замерянето с нокти на хората от долните балкони или поръсването им на улицата или в двора е приятно? Толкова е отвратително за околните, че дори не можете да си представите.
8. Винаги предлагайте да си поделите сметката. Когато ви возят, оставете пари за гориво. Когато някой пазарува за всички – не се ослушвайте, платете своята част. Ако сте на гости – предложете да платите част от храната или напазарувайте. Ако не ви искат парите – ще ви кажат. Но вие сте длъжни да предложите.
Вижте още:
9. Никога не прекъсвайте телефонен разговор рязко и внезапно, освен ако умишлено не искате да обидите събеседника. Да затвориш телефона след като си свършил да говориш, без да се сбогуваш, оставя много горчиво усещане у събеседника. Той ще ви запомни. И не задължително с добро.
10. Благодарете, благодарете, благодарете! Когато ви задържат вратата, за да минете. Когато ви направят път. Когато ви отстъпят място. Когато ви направят комплимент. Когато ви помогнат да станете, да седнете, да отидете някъде… Когато ви направят ред. Когато ви подадат нещо. Когато просто са любезни. Думите „моля“, „благодаря“ и „извинете“ са само базовата, но абсолютно задължителна част от социалното общуване.
11. Поздравявайте във входа и в обществени сгради, когато се разминавате с непознати и сте сами с тях. И отвръщайте на поздравите ясно и гласно. Не си помисляйте само, че сте отговорили. Социалното правило гласи, че на места, на които не е пренаселено, се поздравяват и непознатите. А и се отвръща на поздрава, не се подминава с мънкане. Важи както за асансьора, така и за разминаване по планински пътеки. Когато хората са малко, трябва да се установи контакт. Но защо ли? Защото ако ви се запали апартамента или ако се подхлъзнете на пътека на Витоша, тези хора може да се окажат ваши спасители. Примерно. Иначе просто е социално приемливо, възпитано и така се прави. Винаги.
Вижте още:
Не давай първи, а най-добре не давай въобще: Емоционалната осакатеност, в която се възпитаваме
