Почивай си докато…раждаш

| от Констанс Бонасьо |

Всички жени се боят от раждането – и младите, и не толкова младите. И онези, които вече са раждали, и тези, при които ще е за първи път.

Ако споделите опасенията си, винаги ще се намерят добри хора, в повечето случаи – дами, които благо да ви кажат, че ако е толкова страшно, едва ли някой бе се навил да роди втори път, и че, ако този акт е толкова ужасяващ, родилите биха говорили само за него. Е, не че не е така с някои изтерзани особи, които и пенсионна възраст да навършат, още си спомнят колко кърваво и страховито са родили. Как това се е случило при неопитната акушерка-стажантка, докато лекарят отспивал нощната смяна в кабинета си и оригиналните акушерки си разказвали колко подло и вероломно са постъпили с тях свекъра и свекървата и какви чутовни лишения и тормоз са преживели.

Не ги слушайте!

Природата си знае работата – всичко вече е измислено и отиграно хилядолетия наред. Не мислете как ще се появи бебенцето! Колко му е голяма главичката, дали ще тръгне с дупето напред, дали ще боли…

Просто дишайте!

Да, има болка, но тя не е постоянна. Някои родилки в паниката си не усещат, че има мигове на спокойствие, че могат да се отпуснат.

Когато започнат контракциите, не се плашете – времето за отмора е по-дълго. Не се плашете и когато станат прекалено често – тогава безболезнените мигове са по-кратки, но знаете, че нещата вървят към свършек и скоро ще гушкате едно мило вързопче, една жива кукличка.

Та, да се върнем на възможността за почивка. Щом ви отпуснат контракциите, мислете за нещо хубаво, бройте лампите по тавана, бройте пръстите на ръцете си, казвайте си стихотворение, тананикайте си – разсейвайте се по всякакъв начин, само не мислете за болката. След малко тя пак ще се върне, но и пак ще отшуми. Улавяйте тези моменти!

При раждането е най-важно да дишате дълбоко и да можете да отличите приливите на лекотата от досадната, но не и постоянна болка.

Като човек с опит, мога да ви кажа, че при мен мина леко….и при вас ще е така.

Раждах по обедно време, а в стола на болницата имаше свинско със зеле. Както се оказа, любима храна на по-голяма част от персонала. В един момент се озовах сама в родилната зала – ту болеше, ту не болеше. В миговете на неболка броях облицовъчните плочки на помещението и сама се разсейвах…

Да, родих. Родих момиченце, което обожава свинско със зеле и което скоро ще ражда. Това написах за него, но и вие го прочетете – ще ви бъде от полза…

Когато не боли, наистина не боли…

 
 


Повече информация Виж всички