Може би досега сте си мислили, че вече няма бяла държава, която да гледа с добро око на домашното насилие и небрежното потупване на съпругата е запазена марка по-скоро за арабския свят.
Ще побързам да ви опровергая. Преди по-малко от две седмици Владимир Путин одобри спорна поправка в закона, която декриминализира някои форми на домашно насилие в братска Русия.
Изменението, което мина през двете камари на руския парламент преди подписването му от страна на президента, предизвика уместен гняв в обществото. Критиците казват, че то изпраща погрешно послание в една страна, където според някои оценки, на всеки 40 минути умира по една жена, жертва на домашно насилие. Поправката в закона прави „умереното“ насилие в семейството по-скоро административно, а не криминално престъпление.
Отсега нататък, побои над съпруги или деца, които водят до поява на синини или кървене, но не на счупени кости, се наказват с 15 дни затвор или глоба от 500 щатски долара, ако боят не се случва повече от веднъж годишно.
Преди изменението, този тип проява се е наказвала с максимална присъда от две години. Така добрите стари братушки днес получават картбланш да бият членовете на семейството си веднъж в годината без кой знае какви последици.
Защитници на закона твърдят, че той слага край на един безсмислен парадокс, чрез който актове на насилие, извършени от членове на семейството, се наказват по-строго, отколкото тези, извършени от непознати. Олга Баталина, един от депутатите, подготвили поправката, казва: „Въпросът не е дали е ОК да удряш или не. Разбира се, че не е. Въпросът е как да наказваме тези хора и за какво точно да ги наказваме“.
Други фенове на спорадичното и не толкова шамаросване твърдят, че законът предпазва руските традиции, според които семейството е свещено. Свещеникът Дмитри Смирнов, глава на комисията по семейните въпроси в Ортодоксалната патриархия, казва в ТВ предаване, че идеята държавата да се бърка в семейните афери, е западно вмешателство върху Русия. Той добавя още: „Някои неща, които в момента се случват в Северна Европа са такива, че дори Хитлер не би могъл да измисли“.
Шокиращата защита на абсурдната поправка не спира дотук. Известният таблоид „Комсомолская правда“ весело съобщава на читателите си предимствата от това да биеш жена си. Вестникът вади ценни факти като този: „Скорошни проучвания показват, че жените на сприхави мъже имат причина да се гордеят със синините си. Биолозите смятат, че битите жени имат ценно преимущество: те по-често раждат момчета!“. Все пак, по-късно статията е променена.
Активистът Алена Попова споделя свои лични впечатления от обществената нагласа спрямо закона. Докато протестира сама пред парламента, различни хора я обиждат. Някои твърдят, че й е платено да протестира от западните правителства, други пък се чувстват длъжни да й обяснят „голямата“ истина – някои жени просто заслужават да бъдат бити.
Домашното насилие в Русия има своите дълбоки корени.
Стара руска пословица казва: „Ако той те бие, значи те обича“. В тази връзка, Алена Попова добавя: „Насилието у нас не е просто норма, а начин на живот“. Мащабът на проблема е трудно да се определи, но според външно министерство 40% от престъпленията, свързани с насилие, са извършени вътре в семейството. Повече от 70% от жените, потърсили помощ чрез горещата линия на женския център „Анна“, дори не докладват случаите си в полицията. Практиката жертвите да водят „частен“ процес, навигирайки цялата бюрокрация сами, отказва много жени.
Политическият анализатор Мария Липман пък коментира, че ролите на половете в Русия са парадоксални.
„Съветският период е налагал да има равнопоставеност между половете, така че някои от правата, за които жените на запад са се борили, са били дадени и дори наложени на руските жени“, казва Липман. „Това означава, че отношенията между половете са били различни и руските жени не са имали нужда да се борят за правата си. Днес, обаче, от една страна имаме огромни проблеми с неравното заплащане между мъже и жени, както и липса на жени в политиката, домашно насилие. От друга страна пък в Русия има повече жени главни редактори на водещи медии, отколкото в САЩ, както и топ банкери, например“.
Мария Алекина от протестната група Pussy Riot, от своя страна казва, че законовите изменения са просто нещо, въведено с цел да отклони вниманието от наистина важната тема, и това е необходимостта руското общество и нагласи като цяло да се променят, за да се помогне за облекчаване на домашното насилие. Алекина прекарва близо две години в затвора за извършване на “пънк молитва“ в катедрала в Москва през 2012 г. и споделя, че между една четвърт и една трета от жените, с които се среща там, лежат, защото са атакували съпрузите си побойници. “Те обикновено са жени, които са били бити в продължение на години, без да има какво да направят. Ние нямаме социална или психологическа помощ на разположение. Така един ден те просто взимат нож и убиват мъжете си”.
Докато защитниците на изменението в закона казват, че то ще доведе до „силни семейства“, Анна Жавнерович далеч не смята така.
Лайфстайл журналист в Москва, г-жа Жавнерович е живяла няколко години с приятеля си, обсъждайки с него и брак. Една вечер през декември 2014 г. разговорът обаче тръгва в посока вероятна раздяла. Приятелят на Анна я пребива до степен „50 нюанса синьо“. С помощта на добри адвокати, тя успява да го осъди.
„Хората мислят, че не може да се случи на тях“, коментира журналистката. „Държат се здраво за илюзията, че са в безопасност“, добавя тя. Все пак, Анна има надежда, че новият закон ще се отрази положително в борбата с домашното насилие. Тя вярва, че повече жени ще се престрашат да излязат на светло, когато не се притесняват, че половинките им ще бъдат хвърлени в някой от чудовищните руски затвори нейде в сибирската тайга.
В страна, белязана от комунизма, където държавата е била значително натрапчива и семействата не са имали почти никакъв личен живот, появата на законовия парадокс е донякъде разбираем. Още повече, привържениците на новата поправка, казват, че я подкрепят, за да се ограничи властта на корумпираните полицейски и съдебни служители над семейния живот. Критиците, пък, заслужено сравняват ситуацията с Домострой, система от правила, популярна по време на царуването на Иван Грозни, която цели основно подчинение на Бог, царя и църквата. Е, може би Русия няма да се върне чак в Средновековието с това изменение в закона, но спокойно може да се сравни с периода на европейската цивилизация около 19 век. За много руски жени, това звучи като гигантска крачка назад.
