Нека НЕ е лято, само НЕ и лято…

| от Вучето |

Както си върви безметежно животът и си мислиш, че нищо няма да наруши церемониалното спокойствие на ежедневието, изведнъж се събуждаш в пет сутринта със сърцебиене, шум в ушите и сухота в устата и разбираш, че летният стрес те е гепил за топките. Макар и да ги нямаш…

Зимата сме стресирани, понеже е студено и гледката на голите клони на дърветата ни депресира. Лятото пак същата работа, понеже кодът за опасно време е жълт към оранжев, а депресията този път идва от гледката на целулита по бедрата.

Всъщност като се замисля, стресорите през лятото са много повече. И с по-фатални за душевното ни спокойствие последствия. Натискът да се вършат хикс на брой ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ за вършене неща подмолно срива имунната ни система ден след ден – това да се отведат децата на море, да се изпие бира колкото да се напълни басейн с олимпийски размери, да се изядат 48 дини, да се изгледат всичките мачове от световното, да се изиграят 150 игри на табла… Как се издържа на толкова натоварен график! Нормално е човек да изпуши. А когато се стигне до изпушване, аз винаги препоръчвам домашно отгледана марихуана – с леката консистентност на градинския джоджен и силата на конски шут в главата.

С напредване на лятото и наближаване моментът на отпътуването за гръцката Ривиера (разбирай, селяндурските курорти на Халкидики) при мен, както и при много мои съграждани нещата също се развиват в посока „Kill Bill”. Не мога да посоча кого конкретно искам да убия, във всеки случай не е Бил (такъв и не познавам освен Бил Клинтън, но той май не се брои!), знам само, че много ми се иска да извърша престъпление. И всичко това заради стреса.

Първо, стресът идва преди и по време на всеки мач на любимия отбор на световното първенство. Х е любимият отбор на гаджето ми, откакто се е научил да ходи изправен, така че само смъртта ще сложи край на неговата отдаденост към тима, понеже и аз като Шер силно се съмняваме, че има “life after love” (живот след любовта). Стресът в случая идва оттам, че в деня на мача трябва стриктно да се следват всички ритуали, които не са се променили за него от 1995-а година насам. Пример: „В никой случай не трябва да се консумира италианска храна или ориз под каквато и да е форма”.

За да не се получават нежелани нарушения на кодекса за поведение, обикновено вечерта преди мача аз лично разлепвам върху съдовете с ризото в хладилника или остатъците от пица и лазаня бележки със следното съдържание: Don’t touch! Той плаче и яде салата табуле и чипс, защото постоянно е гладен, но въпреки това отборът му пада.

На второ място се стресирам заради котката ни Спаска. Трябва да й намерим временен дом, докато сме две седмици в Гърция на море. Естествено, колкото и да разпитвам наляво-надясно и да разлепвам обяви, никой не иска да се ангажира със Спаска, защото всички приятели и познати я мразят заради злия й характер. Не ги виня. Дори аз мразя Спаска, но не смея да си го призная даже наум, защото котката чете мислите ми и ме е страх да не би да не ме удуши някоя нощ в съня ми като седне върху лицето ми. В крайна сметка Спаска отива да живее при една гей двойка, която се кълне, че през времето, когато се грижат за нея, ще се опитат чрез методите на манастира Шао-Лин да влеят мир и спокойствие в тревожната й хищническа душа. С приятеля ми сме много притеснени, защото гейовете имат и едно морско свинче в клетка.

Стресът ми се е насъбрал и от други, на пръв поглед незначителни случки от ежедневието. Отиваме, например, със сестра ми на гости у една обща приятелка по случай новодомството й. Жената е известна с патологичното си старомоминско поведение, затова, каквото и да се прави и казва в нейно присъствие, трябва да е предварително добре обмислено и съобразено със строгия кодекс на поведение, към който тя се придържа вече 46 години. Затова на мен ми е забранено да казвам „пенис“, ако тя е в радиус от 20 до 40 метра от местоположението ми. Както и да показвам снимки на пенис, разбира се. По принцип даже е препоръчително да се държа така, все едно съществуват научни доказателства за отсъствието на пенис при мъжките индивиди.

Но по същество. Значи, понеже сме първите официални гости в новото жилище (което, надявам се искрено, че, за най-голямо съжаление да майка й, тя най-после няма да дели с родителите си), се подготвяме с подаръци. Сестра ми се е застраховала с подарък, за който е сто процента сигурна, че новодомката Малинка ще хареса – каничка за френско кафе, тип преса. Цветът на продукта също е съобразен със списъка на официално одобрените от Малинка, както и от ЕС, НАТО, ОАЕ, БТВ и други абревиатури. Оранжев. Аз обаче решавам да си поиграя с огъня. Искам да й подаря НЕЩО ЖИВО. Отначало се заигравам за около десет минути с мисълта да й подаря Спаска; даже съм си намислила какво ще кажа, докато й връчвам клетката с предварително упоената котка: “Много ми е мъчно да се разделя с моето детенце, но с този жест искам да ти покажа колко много те уважавам!”

Когато излизам от състоянието на нирвана, в което си представям как Малинка и Спаска делят едно легло, решавам да се спра на представител на флората за подарък. Отивам с такси до „Мосю Бриколаж“ и купувам една палма-юка в бяла кашпа. Сестра ми, в качеството си на по-голяма както на години, така и по размери, се чувства задължена да ме предупреждава за всички дебнещи ме в живота опасности. Казва ми, че идеята ми за юката не е добра.

– Защо? – питам аз невинно.

– Ето сега ще видиш защо, – отговаря сестра ми еднозначно и натиска звънеца на входната врата. Малинка изскача отвътре на момента, сякаш е дебнела зад вратата през цялото време. Връчвам й кашпата с юката, а тя скокливо отстъпва крачка назад, все едно току що я е треснал високоволтов ток и казва:

– Ама то има поверие, че първата година не се внася пръст в дома!
Тъдъъъъъм. При такъв грандиозен faux pas как да си пиеш спокойно водката – по-добре направо си я изсипи във врата!

NB! По-големите сестри трябва винаги да се слушат!

Друга стресираща случка. Вече сме на почивка и играем с Ванката, мъжът на приятелката ми Елена, табла на плажа. И той ме бие! Нямаше да е чак такава трагедия, ако Ванката не е толкова тъп, че да трябва да си брои с пръсти преди да премести жетона десет полета напред!

Обаче от всичко най ми действа стресиращо да отида до открития бар на плажа, да си поръчам коктейл Sex on the beach и барманчето да ми отговри на безобразно развален английски да си ида на хавлията, а той ей сега щял дойде. И да не се безпокоя – щял да си носи служебни презервативи!

 
 


Повече информация Виж всички