Много успешно всички се отгледахме едни такива знаещи всичко кое как е, кой какъв е и най-вече кой и за какво е виновен.
Може би доста помогнаха и траш предавания като „Съдебен спор“, в които в залата се задаваха въпроси на публиката от типа: „Така само като го гледате, виновен ли е?“ и се получаваха прилягащи отговори: „Така, като го гледам, ми е ясно – виновен е!“.
Бързаме да раздаваме присъди, дори и когато никой изобщо не ни пита.
Бесим за норматив. И хич не се колебаем. Понякога обаче лекичко надяваме и на своите си вратове примка – с негативните емоции, които сами си създаваме. Но за да не изляза и аз от тия – само че да беся бесещите, което не е по-малко за бесене – целта на тази статия е съвсем ненатрапчиво да ви помоли да не бързате.
И да се поколебаем малко дали пък няма и друга реакция освен: „Така, като го гледам…“
Ама как може?! Селяците със селяци – ако ще гледат кучета, поне да им прибират говната, да не ги гледаме, защото пък ако не ги гледаме, а са там, стъпваме в тях! Аа, как ще им…
А може би точно това изпражнение, което ни се е изпречило на пътя и на гледката е от куче, но куче, което е улично и изобщо в „картинката“ на реалността го няма измисления от нас стопанин селяк, който не си прибира дрисъците на кучето.
Не казвам, че трябва ти да го прибереш в някое найлонче за кофата, но отнема доста по-малко енергия и време от псувните и цупенето.
А може би господинът, който още преди обед се е напил, не е редовен пияница, който се прибира (ако уцели пътя) от редовния нощен запой и може би той не заслужава задължително да го снимаме и да го пуснем във Фейсбук, за да му се присмеят повече хора.
Може би пък тази нощ да е станал баща, да е събрал приятели, за да почерпи хубаво за здравето на новородения си наследник.
Или пък да си е баш пияница, но на негово място може би и ти щеше да си пияница, след като не знаем кой с какви проблеми се бори в живота си – може би са такива, които ти още не си срещнал, за да ти се изпита волята. И изобщо, ако си пътува кротко, наша работа ли е защо е пил?!
Да, да, най-вероятно си е гад мръсна и затова така прави. Но дали и на нас самите няма да ни е по-малко стресът, ако просто си кажем: „Абе може би бърза да си прибере детето от градина, а са го забавили в работата“ вместо да го наречем с такива думи, които пред децата си вероятно не бихме произнесли?
Гледаме го в очите, бе, в очите го гледаме и никаква реакция! Как може да се прави, че не ни вижда и да не ни каже здрасти?!
Кво се надува точно пред нас, нали се знаем още от яслата и какво се прави, като още ясно помним как тогава се напишкваше всеки обеден сън! А може би просто наистина не ни е видял.
А знаеш ли колко хора носят очила с диоптри, та като ги свалят са като къртици – и не виждат на повече от 40 сантиметра. Приближи се, ако ти е важно и го побутни, ако трябва. Най-вероятно ще ти отпадне нуждата да се ядосваш, че точно теб се прави, че не вижда.
А може би не те е оставил(а) нарочно без отговор в чата, след като го е прочел(а). На теб не ти ли се е случвало абсолютно никога да прочетеш съобщение и да си кажеш айде после ще отговоря, да помисля, като имам време, че светна зеленото, че бързам, че трябва да проверя нещо преди това и т.п.? Дори и да не ти се е – ами на някои пък им се случва.
Може би ще е по-лесно просто да пишеш отново, да подсетиш – пък ако пак те сийнне – тогава псувай свободно – има по-голяма вероятност да имаш право.
Ами да, като знаем какъв е родителят – ясноооо, то затова детето е такова! Ми не – нищо не знаем. Въпреки поговорката „Крушата не пада по-далеч от дървото“, много деца са точно обратното на родителите си. Да приберем въжето, моля – може би не сме толкова „знаещи“.
Примерите са безкрайни.
Важното е „Така, като го гледам“ ли приложи, или „Ами ако…“
Още от автора:
