Накъде ни води пътят към самоусъвършенстването?

| от MamaMia, по The Pool |

Десетки статии, книги, сайтове и блогове всекидневно ни карат да станем по-добри, да дадем най-доброто от себе си в името на по-доброто си аз.  По въпроса се пишат книги, снимат се клипове, и се продават всякакви програми.

В книгата си Stand Firm: Resisting the Self-Improvement Craze обаче датският професор по психология Свенд Бринкман твърди, че докато популярната култура е влюбена в идеята за постоянното самоусъвършенстване, ние ставаме все по-уморени, стресирани и потиснати.

Ето ги и седемте стъпки на професор Бринкман как да се отърсим от уловките на self-help културата.

Фокусирайте се върху негативните неща в живота

Ако има догма, която Свенд се опитва да обезвреди, тя е: „Мисли позитивно“.

„Какво става, когато преживяваме нещо обективно тежко? – пита той. – Някой умира, губим работата или къщата си. Не можем просто да си кажем, че като си сменим начина на мислене, ще се почувстваме по-добре. Няма как да стане. Не е в нашата власт.“

Според Свенд трябва да защитим правото си да сме критични към нещата, които са обективно негативни:

Опитвайки се да мислим позитивно за неща, които не са положителни, ние се залъгваме.“
Нещо повече, негативната визуализация (да си представяме най-лошото) е утвърдена когнитивна стратегия за справяне с тревогата.

Върнете си способността да казвате „Не“

Ние сме обсебени от идеята „да уловим възможността“ и да „приемем новите предизвикателства“. Живеем в култ към новото и непрестанно се движим, правейки планове и страхувайки се да не пропуснем нещо.

„Трябва да върнем достойнството на „Не“-то – няма нищо изначално позитивно в промяната и нищо изначално негативно в това да останем на мястото си. Не всяка възможност пред вас заслужава да се възползвате от нея.“

Потиснете чувствата си

Ето нещо, което ще ядоса много хора, които с десетилетия се учат как да изразяват чувствата си. В днешно време ние сме непрестанно провокирани да изразяваме емоциите си и да ги споделме публично. Но всъщност част от процеса на порастване е да се научим да контролираме емоциите си, да потискаме импулса да ги разгласяваме и да се научим да ги споделяме с отбран кръг хора.

Спрете да се взирате в пъпа си

„Централната догма на самоусъвършенстването е, че трябва да се водим от чувствата си – казва Свенд. – Което е добре… понякога. Като генерална философия тя е тотално сбъркана. Единственият психолог носител на Нобелова награда, Даниел Канеман, я спечели, показвайки, че нашата интуиция, най-често ни води в задънена улица.“

Вместо това Бринкман предлага да вземаме големи решения по старомодния начин – като се консултираме с други хора, особено по-опитни, и като впрегнем разума на работа.

Спрете постоянно „да работите върху себе си“
Идеята, че успехът е да правиш каквото искаш и да имаш каквото искаш, когато го поискаш, е шокиращо близо до антисоциално личностно разстройство…

„Притеснен съм, че сме насърчавани от идеологията на преследване на целите, без да сме проучили тяхната стойност, реалистичност или въздействието им върху другите.“

Четете романи, а не книги за самопомощ или биографии

„Даже и глупавият роман е художествена реалност – и по тази причина е много по-вярна от коя да е книга за самопомощ или биография. Биографиите имат склонността да следват предварително начертана траектория, която планомерно се развива до щастливия край. Хубавите романи, на свой ред, описват човешкото състояние като сбъркано, сгрешено, пълно с проблеми, провалящо се и най-често съдържат разбиващи сърцето истгини. Това е много по-утешително“, категоричен е Свенд.

Обърни се (без гняв) назад

„Бъдете провокативни! Живейте за мига! Непрекъснато ни съветват да гледаме бъдещето или настоящето. Стана старомодно да гледаме назад и за размишляваме над миналия опит.

А именно миналото ни прави това, което сме. Нас ни дефинират корените ни, на практика и книгата е апология на корените.

Пуснете корен, свържете се с другите и с миналото. Това няма да ви направи толкова непосредствени и гъвкави, каквито днешната култура иска да бъдем. Но ние определено имаме нужда да ревизираме стабилността, която корените дават.“