На мен няма да се случи или тактиката „вътре-вънка“

| от Лилия Огнянова |

Ако знаете какви хубави дечица познавам, случили се, благодарение на „то от един път не става“, „по време на цикъл не може“, „много точно бяхме изчислили овулацията“ и най-великото – метода „вътре-вънка“.

Каквото и да си говорим, колкото и кампании да се провеждат, дори напук на това, че сами сме прекрасно запознати с всичко, контрацепцията остава слабо развита у нас. И това го казвам смело, след като имам толкова много и красноречиви примери пред себе си.

Уникално е как все още основният страх е „да не взема да забременея“, а не „да се пазя от един куп болести“, коя от коя по-неприятни, а някои и смъртоносни.

Всички сякаш спокойно махват с ръка и си мислят как на тях няма да им се случат нито венерическите кошмари, нито двете чертички.

Най-забавен е моментът с доверието – не му вярваш, че ти е верен и се чудиш как да се докопаш до телефона му и да провериш какво тайно има там, но иначе без да задаваш въпроси се съгласяваш да го правите без презерватив. Защото „той не е такъв“ и „обеща да ме пази“.

Той може наистина да го е обещал и още по-истински да го мисли, но понякога съдбата действа въпреки тази наша смешна увереност, особено след като редица от болестите се „крият“ и по нищо не издават присъствието си в тялото.

Но нека оставим невидимата заплаха от гъбички, херпес, СПИН и т.н. настрана и се фокусираме върху опцията за забременяване.

Искрено се опитвам да разбера как, когато си с нов партньор и още нищичко не ти е ясно за него и отношенията ви (искате ли се, ще се искате ли и утре сутрин, струва ли си този човек изобщо и т.н.), ти си затваряш очите и пропускаш контрацепцията?!

Или другият сюжет – заедно сте, но усещаш, че няма да е задълго или пък имаш съвсем различни планове за живота си, твърдо изключващи дундуркането на деца, но допускаш да не се пазите. Е да, прилага се любимият на всички (мъже, вас гледам) тактически подход „да го извадиш навреме“. Това за мен е абсолютна руска рулетка. Играеш си на криеница със съдбата, докато в един момент тя просто не те посочи с пръст и започне да ти се смее, а ти да плачеш над теста за бременност. И после с големи опулени очи да обясняваш на приятелките си „нямам идея как се случи!

В интерес на истината, както споменах и по-горе, благодарение на такива самозаблуди като „от веднъж не става“ и т.н., са се нароили прекрасни дечица, някои от които вече са в първи клас, а родителите им се оказаха неподозирано успешни семейни единици. Разбира се, след като първо преживяха драмата, че докато още не знаеха дали изобщо искат да са заедно, страстите в спалнята доведоха до 3-килограмово ревящо „опа“, което ги свърза за цял живот, искат или не.

За онези случаи, когато всичко приключи някъде преди третия месец с лекарска намеса, последвана от много сълзи и депресия, не ми се иска да споменавам… В сърцата и душите на тези жени се загнезди за дълго време страхът дали този аборт не ги е лишил от възможността изобщо да имат деца, а в мислите им витаят черни мисли, за които само те си знаят.

Аз пък си мисля колко точно смел и глупав трябва да си, за да не се замисляш за тези неща и да предизвикваш спокойно съдбата, отдавайки се на личното си удоволствие и егоизъм.

Със сигурност всеки може да разкаже поне по една история за „чудодейно“ и изключително ненавременно забременяване или пък дори сам да е плод на такова. Иска ми се обаче да отправя едно кратичко послание към всички жени – мили дами, пазете се! Сами се пазете и сами се грижете за себе си, защото случи ли се „белята“, вие ще сте най-потърпевши от нея.

И не оставяйте всичко в ръцете на съдбата. Вярно е, че тя има своите начини да ни сюрпризира, но все пак спокойно (и доста лесно) можем самостоятелно да планираме едни от най-важните неща в живота ни.

 
 


Повече информация Виж всички