Илън Мъск. Това, което щеше да бъде Жокера, ако разполагаше с имуществото на Тони Старк. Или – ако не сте дотолкова DC и Marvel попкултурни – това, което щеше да се случи, ако някой човек можеше да си купи хаоса. Оп, грешка, той може и то се случва. Не знам какво мисля за Илън Мъск, освен че подозирам, че една от целите му в живота е да накара хората да не знаят какво да мислят за него. Знам само, че трудно би ме изненадало каквото и да било негово действие. Да се превърне в най-богатия човек на света, при това близо два пъти по-заможен от следващия в списъка? Лесна работа. Да пуши марихуана нарочно в епизод от подкаста на Джо Роуган? Защо не. Да създаде десет деца (за които знаем, между които фамозните X Æ A-Xii и Exa Dark Sideræl) в рамките на безчет разбити връзки, настоящата от които определя като „флуидна“ и като „наполовина заедно, наполовина разделени“? Отметнато. Да срине криптовалута с туит? Готово. Да обещае шест милиарда в друг туит, ако му бъде обяснено как точно с тях ще се разреши световният глад? Стара новина. Туит срещу местоименията извън „той“ и „тя“? Картинката не би била пълна без него. Обвинения в сексуален тормоз в рамките на компаниите му Tesla и Space X, при това насърчаван от самия Мъск, който умишлено ползвал абревиатури като T.I.T.S. и S.3.X.Y.? Да, при това ден след като той бе обявен за „Човек на годината“ за 2021 г. от списание Time. Да изпълни декларацията си, че ще изпрати хора на Марс до 2026 г., а след това да засели планетата? Работи по въпроса и вярвам, че ще го направи. Няма да се учудя, ако той е следващият президент на САЩ. Нито пък ако утре реши да замрази авоарите си и да стане просяк с табела „The End is Near“, докато и това не му омръзне. Нито ако си въведе нов език и започне да говори само на него, стане CEO на узо „Паралия“, или поне не си поръча кавър на един стар български кючек, този път с текст „Милиардерче, не се подигравай“ и така нататък.
Сред общностите и хората, които поставяме човека пред капитала, е популярно мразенето на Илън Мъск заради богатството, което е натрупал, и противоречивите начини, по които избира да го харчи и инвестира. Твърде плоско, опростено и едностранно виждане, мен ако питате. Една птичка пролет не прави, нито един човек – цяла порочна система, пък бил той и Илън Мъск. Сам по себе си никой не може да бъде еднолично отговорен за това, че живее в свят, който на практика му позволява да си го купи. Как да действа и да се разпорежда с възможностите и парите си – това е вече отделна тема. Можеш да бетонираш системата, да опиташ да ѝ станеш едноличен властелин, да опиташ да я счупиш. Исторически, нито едно от изброените три нито веднъж не се е случило дългосрочно, устойчиво и работещо в рамките на прищявка на човек с твърде много пари или власт. Но това не значи, че никога не е довело до промяна. За момента обаче голяма част от поведенията на Мъск извън преките му бизнеси приличат на най-скъпоструващото „умолявам ви да ме забележите“, на което сме ставали свидетели.
Вече втора седмица наблюдаваме промените, които се случват с една от най-влиятелните социални медии в световен мащаб Twitter след придобиването ѝ от милардера. Защото един ден, когато доброто старо туитване му доскуча, Мъск за пореден път реши да си каже „по-горе билото, майсторе“.
Защо да шокираш с туитове, когато можеш да притежаваш, контролираш или създаваш целия хаос на Twitter?
Мъск придоби платформата с декларацията, че ще възстанови свободното слово, което според него липсва там. Проблемът е, че неговата версия на „свободата на словото“ е тази, в която маргинализирани общности, включително ЛГБТИА+ хората, могат да бъдат открито дискредитирани, без извършителите да понасят последствия. През изминалата година администраторите на Twitter решиха да вземат насериозно част от хомофобското и трансфобското съдържание на сайта, като премахнаха туитове, които генерализират в негативен аспект определни общности и групи, и временно спряха десен сатиричен акаунт, този на неоконсервативния християнски сайт за иронични новини Babylon Bee, който бълваше омразна реч по адрес на транс хората. Недоволен от бана на Babylon Bee, още през април Мъск се свърза с изпълнителния директор на сатиричния сайт, Сет Дилън, във връзка с потенциално закупуване на Twitter заради това.
Накратко, апетитът на Мъск за Twitter започна, поне отчасти, защото той се амбицира да защити трансфобски туит. Показателно е, че вече няколко видни крайнодесни личности в Twitter празнуваха последната импулсивна покупка на Мъск и направиха напълно ясни намеренията си да прокарат границите на своята свобода на словото, в които неминуемо влиза маргинализирането на общности. Още по-притеснителното обаче е, че голяма част от противоречивата реторика идва от самия Мъск, което прави малко вероятно той да подходи сериозно към акаунтите, разпространяващи откровена дезинформация.
През изминалия уикенд Мъск ретуитна (и впоследствие изтри) статия, която невярно твърди, че човекът, който е нападнал съпруга на Нанси Пелоси с чук, всъщност е неговият гей любовник. Миналата седмица дъщерята на канадския десен професор Джордан Питърсън, публично попита Мъск в Twitter дали баща ѝ ще бъде допуснат обратно в платформата. Акаунтът на Питърсън беше спрян след груби коментари по отношение на транс актьора Елиът Пейдж.
„Всеки, отстранен поради незначителни и съмнителни причини, ще бъде освободен от Twitter затвора“, побърза да туитне Мъск на 29 октомври.
На пръв поглед звучи справедливо. Проблематично е обаче, че преценката коя причина е незначителна и съмнителна остава в ръцете на доказано ексцентрична и импулсивна личност, чиято мотивация да провокира и шокира непрекъснато може да впрегне в изпълнението си невиждан ресурс от енергия и парични средства. Нежеланието да се налага цензура там, където не е нужна, може да се тълкува не просто като разбираемо, но и като достойно. Истинският проблем обаче е, че Мъск вероятно не разбира или отказва да разбере по принцип крайно трудната за дефиниране граница между свобода на словото и отваряне на вратите на информационния свят за всякаква форма на разнопосочна пропаганда, а естеството на Twitter е такова, че прави разпространението на пропаганда по-лесно, по-бързо и по-видимо в сравнение с всяка друга съществуваща социална платформа.
Социалният статус на Мъск, без да коментираме приемлив или неприемлив е той, го поставя в положение на своеобразна изолация от проблемите и трудностите, с които обикновеният човек, наречете го Common Joe, ако искате го наречете и Ганьо, се сблъсква в ежедневието си. С още по-голяма сила това се отнася за традиционно подлежащите на маргинализация общности – независимо дали говорим за ЛГБТИА+ хора, за етнически или религиозни малцинства, за политическите течения с по-нисък финансов ресурс, дори за жените. Няма обективни поведения, с които Мъск да е показал, че разбира как омразната реторика срещу такива общности отива отвъд това да накара някого да се почувства дискомфортно и се превръща в опасен катализатор за овластяване на насилието и агресията. Принципно, ако познанията на човек за дадена общност се простират до туитове и други типове кратки сензационни послания, идващи от десни екстремисти, по-вероятно е това да са гледните точки, в които този човек ще повярва – и това важи в еднаква сила за Common Joe и за Илън Мъск. Наред с дългогодишната последователност на Мъск в непоследователността, това прави дефинирането на свободното слово точно от него една особено рискова перспектива.
Освен собствения ни опит (дори и само този на територията на България), много проучвания показват, че социалните медии са водеща причина за дезинформация и разпространение на целенасочена пропаганда, особено що се отнася до вредоносни манипулации на предизборни настроения и нагласи и подкопаване на самите устои на демократичния процес. Досегашните механизми на функциониране на Twitter бяха твърде далеч от съвършенството. За чест на предишното ръководство обаче, трябва да му се признае, че поне опитваше да контролира дезинформацията до известена степен, както и да се учи от грешките си. Към момента обаче Мъск проявява готовност да отвори всички шлюзове на дезинформация и омразна реч, окончателно превръщайки Twitter в инструмент за пропаганда и в безопасно пристанище за хората, стоящи зад нея.
Няма значение дали Мъск ни е симпатичен, дали ни забавлява, дали го намираме за полезен иноватор или за „луд с картечница“, дали му се възхищаваме, завиждаме ли му или го презираме. Понятието за граници на свободата на словото се намира в ръцете на човек, за когото всичко е социален експеримент, а границите не съществуват.
Вижте още:
Как се възпитават милиардери? Майката на Илон Мъск знае отговора
