Много философи през вековете са разсъждавали върху въпроса защо онова, което е добро за личността, често е нежелано от обществото. Или най-малкото е неодобрявано.
Разбира се, нормите и изискванията се променят през епохите. Но дори днес, колкото и либерален да е светът и свободата на индивида да е значителна, все още има неща, на които не се гледа с добро око. А всъщност са си съвсем нормални.
Може и вече да не ни заклеймява църквата за какво ли не, може да не ни преследва строго закона за личните ни избори (и да не забравяме, че тази свобода е характерна основно за европейския свят) – но мнението на обществото в много случаи остава ретроградно.
Ето някои нормални, човешки неща, които хорското мнение продължава масово да осъжда:
Понеже вече споменахме за свободата на индивида, а в редица текстове обширно сме говорили по темата за овластяването на жените – в днешната епоха е нормално да очакваме, че поне в цивилизования свят имаме избор по ключови въпроси, свързани с нас самите и собствения ни живот.
Човешко право е да изберем да нямаме деца. Това е право, което никой не може и не бива да ни отнема (но винаги и навсякъде се е отнемало).
Насилието върху хората, които не искат да оставят наследници и днес остава, макар и основно словесно. Разбира се, тежестта пада основно върху жените, които вземат доброволно това решение.
Макар че в 21 век няма да бъдат изгорени на клада като вещици, със сигурност ще станат обект на критика или обвинения. Да не искаш деца се обявява за нещо странно и ненормално. А всъщност може да има безброй причини човек да не иска „да се размножи“, включително финансови, здравословни и личностни.
Ако не уважаваме тези избори, няма как да твърдим, че свободната воля изобщо е важна. И дори няма да повдигаме дебата за забраняването на абортите, пряко свързан с правото да решаваш ще имаш ли деца или не.
Вижте още:
Нямам деца = Аз съм егоист
и да отидеш сам на ресторант, кино, театър.
Това нещо е привидно дребно, но на него се гледа като странна прищявка. Още по-осъдително е, ако доброволно живееш сам. Странен, изгнаник, самотник – никой не жали избралите доброволната самота. А всъщност няма по-естествено състояние на човека от това да бъде сам. Дори и това да е цял живот.
Ти какво, да не си някакъв „активист“? Или си нещо болен? Тогава как общуваш изобщо с приятелите си? Ако си млад, може и да не използваш Facebook, в който баба ти пише статуси, но задължително имаш SnapChat, Instagram или минимум TikTok. Ако не, поне си в Telegram? Ако нямаш профил в социални медии, как изобщо да сме сигурни, че съществуваш?
и никога да не си гледал „Ергенът“. Все още у нас, а и у много други страни по света, към „ненормалното“ поведение трябва да се добави и липсата на телевизор.
Не може да не гледащ реалити програми, няма как да не знаеш коя е Мис Силикон, нито които са Константин, Андреа, Мария и прочее звезди, познати на масовата публика с малките си имена. Няма как и да не си съвсем в час с поредната порция политически интриги или (примерно) медийно раздухани расистки скандали… Нормалното – да не висиш пред екрана – е станало ненормално, защото никой не го прави.
Вижте още:
„Евгени, аз привличам ли те???“ и триумфът на самоунижението
Психичното здраве си е твой личен проблем. Дори когато не е.
Клинична депресия? Я се стегни малко. Диагностициран си с гранично личностно разстройство? По-скоро характерът ти е тежък. Имаш вид обсесивно-компулсивно разстройство и не можеш да вдигнеш каквото и да е, паднало на земята? Превземаш се май нещо.
Дори не говорим за лични проблеми или ситуации, които ни изкарват от равновесие и за които разговорът с терапевт би бил най-малкото полезен. Вместо това е по-вероятно да чуеш: „Всеки има трудни моменти. За какво са приятелите?“.
Българската култура е много затворена, когато става дума за семейство и роднини. Да разкажеш на колегите за заболяването на майка си? Или дори сред близки приятели да коментираш впиянчването на баща си? За финансовото състояние на семейството, в което си се родил, пък изобщо не се говори. Кланът си е клан и който казва, че българската култура е модерна и космполитна, трябва пак си помисли. Тук просто не е нормално да споделяш „тайни“ от кухнята на семейството си. Освен сред много близки и доверени приятели, разбира се.
или пък изобщо да не искаш да пиеш. Ти добре ли си? Нещо за папата ли се вземаш? Или пък имаш тежки здравословни проблеми? Във всички случаи – не е добре, брат. Я се стегни и ходи да купиш една ракия. Поне чаша вино? Не? Странен човек.
и без да се налага да се качиш на колата и да отидеш на Витоша. Онова, което е нормално човешко право – да дишаш чист въздух – е станало нещо необикновено, когато живееш в град като София например. Нещо повече – чистият въздух (точно както и минералната лечебна вода), вече се продава брандиран с логото на някой хотел или къща за гости. Парковете са малко и претъпкани (а и колко да е чист въздуха там?), а за да отидеш на въздух в покрайнините, се налага да се возиш поне един час с някакво превозно средство, за което плащаш.
В този смисъл дори чистият въздух и зеленината не са безплатни. А това е всичко, но не и нормално.
За съжаление джендър табутата, т.е. правилата как не трябва да се държи човек според социалния си пол, са налице и ограничават истинските ни инстинкти. За това как трябва да се държи „истинският мъж“ съществува цяло хилядолетно ръководство, което ако не спазваш, ще бъдеш подиграван, ще ти се присмиват или ще те подценяват. Не плачи и не показвай уязвимост е правило номер 1 в тази обществена „енциклопедия“.
Същото важи и за ръководството как трябва или не трябва да се държи и най-вече да изглежда „истинската жена“… А всъщност няма по-нормално от това мъж да плаче (и мъжете имат слъзни жлези), както и жената да има окосмяване. Или да може да смени крушка, да завинти болт, да прави всички онези неща, които се смятат за „мъжки“.
Кого лъжем, когато на всяка цена крием нещата, които са естествени не толкова за пола ни, колкото за човешката ни същност?
Вижте още:
Не давай първи, а най-добре не давай въобще: Емоционалната осакатеност, в която се възпитаваме
