Каква се крие зад имената, които човечеството дава на най-разрушителните бури в историята?
Стара моряшка традиция е корабите да се кръщават с женски имена. Същото важи и за най-опустошителните бури, които светът е преживявал.
Такава подобна буря, с иначе миловидното име "Мелиса", опустошава Карибския басейн от дни. Отнемайки поне 40 живота, стихията е втората по сила в Атлантическия океан в историята, с ветрове от 290 км/ч. Тя засегна Хаити и Ямайка, а в Куба пристигна с отслабена сила - трета степен, с ветрове от 195 км/ч.
За нас е трудно да си представим мащаба на подобно бедствие, оставящо наводнения, свлачища, разрушения и хиляди разбити съдби след себе си. Но е лесно да го запомним и да се отнасяме с повишено внимание към природните катаклизми. Именно заради името.
Символика, сексизъм или практическо улеснение?
Тропическите бури получават човешки имена, за да се улесни комуникацията с населението - от прогнози и предупреждения до спасителни операции. По-лесно е за запомняне, отколкото числа или научни термини. По-трудно е да се допусне грешка, особено когато в един и същи регион бушуват няколко стихии.
Бедствията в "женски род" сякаш влизат в паметта по-бързо, приковават вниманието, но носят и по-различно отношение.
Като нежна мелодия, градираща към писък.
Като красив кадър с очакване за ужас.
Като символ, образ на страха от природата.
Защото когато тътенът на небето престане, името остава да живее в паметта.
През септември 2017 г., ураганът "Мария" от пета категория буквално срина Пуерто Рико, взе хиляди жертви и се записа в историята като една от най-мощните бури за последното столетие / Снимка: Alex Wroblewski/Getty Images
Учени от Университета на Илинойс установиха преди десет години, че стихийните явления с женски имена взимат повече жертви, тъй като се възприемат като по-малко заплашителни.
Оттук идва и изводът за скрития сексизъм, тъй като тя, бурята, отразява стихийната женска природа - позната, но и непредсказуема, опасна, но и милостива едновременно.
Ако има изобщо основания за него, упрекът се отправя не толкова към кръстниците на бедствията, а към насложената стигма в дълбоките културни пластове за "женското начало". То е традиционно възприемано като нещо нестабилно, подвижно, изменчиво.
Каквито и да са, имената имат своите значения, пораждат определени асоциации и тълкувания.
Такива примери са ураганите от най-висока пета степен "Катрин" (2005, САЩ), "Мария" (2017, Пуерто Рико), "Йоланда" или "Хаян" (2013, Филипините) , но и "Мич" (1998, Централна Америка).
Да, Мич, защото след 70-те години стихиите започват да носят и мъжки имена, избирани по предварителни списъци.
"Мъжки" са и ураганите "Лий" (2023, Карибите) и "Ален" (1980, САЩ, Мексико). Но сякаш мъжките имена не се помнят толкова много, а и самата природа от дълбока древност е майка за хората.
Имената се редуват, но не са единствените възможности за наименования.
Преди това - ето малко предистория.
Женски имена за опустошителни бедствия
До средата на 20-и век бурите често са кръщавани на светци или географско място, например ураганът "Санта Ана" в Пуерто Рико (1825), ураганът "Падре Руис" в Доминиканската република (1834) и "Великият бенгалски циклон" (1876).
През 1953 г. САЩ официално въвеждат система за именуване на урагани с женски имена, с цел по-лесно разпознаване.
Тук се намесва мореплавателната традиция, а и доза романтизъм, тъй като военните се вдъхновявали от своите възлюбени, майки и дъщери по време на Втората световна война. Стига се до съпротива в лицето на феминистката и активист за граждански права Рокси Болтън, която повежда кампания срещу обвързването на природните стихии с жените.
Тази практика междувременно е възприета и от Световната метеорологична организация за обозначаване на бури с ветрове над 119 км/ч.
В края на 70-те тропическите бури - тайфуните, както се наричат в североизточната част на Тихия океан, циклоните в Индийския океан и ураганите, както са известни в Атлантическия и северната част на Тихия океан - получават последователно женски и мъжки названия.
Списъците съдържат по 21 варианта за съответния регион за календарната година. Те се обновяват на всеки шест години, след като се получат предложения по региони, така че да отразяват културните особености.
И тук става интересно.
Кои имена да очакваме?
Сред актуалните за 2026 г. дамски варианти за бури в Атлантика са Берта, Доли, Вики и Нана, а от мъжките - Артър, Марко и Омар.
Имената на разрушителни бури с особено големи щети се "пенсионират", като например "Катрина" след трагедията през 2005 г.
В последните години бяха изключени "Милтън", "Джон", "Хелийн" и "Берил". Условието е имената да са кратки, разпознаваеми и лесни за запомняне, но далеч не е задължително да са човешки.
Азиатските страни традиционно избират вдъхновени от природата и митологията имена, които означават цветя, плодове или божества. Сред дадените от Китай варианти са "морска птица" (Haiyan) и "Бог на вятъра" (Fengshen).
В списъка са японските думи за "гущер" и "кит", а също корейските за "лилия" и "роза".
Тайланд предлага "Mekkhala" - Богинята на мълниите.
Бангладеш се спира на "Амфан" или "небе" - така е назован предизвикалият огромни щети в страната и в Индия циклон (2020 г). "Невинен" е преводът от хинди на "Бхола" (1970 г.) - най-смъртоносния циклон в историята, отнел между 300 000 и 500 000 живота в Бангладеш, Индия и части на Пакистан.
Вторият най-смъртоносен ураган сред "Катрин", ураганът "Хелън" удари САЩ по време на коледните празници през 2024 година / Снимка: Melissa Sue Gerrits/Getty Images
Кръщаването на стихиите не е формалност, още по-малкото е конспирация или дъвка на тема равенство на половете.
А и в крайна сметка, има ли значение дали бурята е "Уилма" или "Уилям", когато наближава с вихрена скорост към градовете?
И докато метеорологичните данни подсказват зачестяване на тези явления - или поне за по-бързото прерастване на бурите в тайфуни и урагани - хората продължаваме да измисляме имена, с които сякаш се опитваме да ги омилостивим.
Може би защото това е единственото, което можем да направим...
