„Мамо, а откъде излизат бебетата? А твоето бебе кой го е сложил в корема? Те сега ще ти го платят ли бебето?“ На подобни въпроси под формата на кръстосан разпит бях подложена от двете ми малки дъщери, на които трябваше да съобщя, че ще съм бременна. Децата бяха повече от въодушевени и имаха една дузина въпроси.
Да им кажем за предстоящото събитие беше важно, защото на мен често ми прилошаваше, гадеше ми се, повръщах и това състояние изискваше някакво обяснение. Дори и на две момиченца на пет и на три години.
От самото начало изключих версията за щъркела и се опитах да представя по-софт вариант, близък до реалността. В действителност въпросът как се раждат бебетата вече се беше появявал, но до момента не се беше налагало детайлно и подробно обяснение.
Моята версия бе, че таткото е сложил в корема едно семе, от което е пораснало бебето. После бебето ще расте и когато завали сняг, (т.е. февруари, защото за тях месеците са леко абстрактно понятие) ще излезе. За момента те се задоволиха с това обяснение. През следващите дни обаче се появиха още уточняващи въпроси: „А как ще излезе бебето оттам?“Аз се опитах да смотолевя нещо. Вторият въпрос на голямата беше: „А татко кога го сложи това семе, когато нас ни нямаше ли? „Логично, нали?
Другото, което живо ги интересуваше е дали бебето плаче в корема, то сега спи ли или е будно и къде пишка и ака? Тогава трябваше да се разясни, че бебето е все още много малко, не може да плаче в корема, не пишка и не ака и не е ясно кога спи, поне докато не порасне и не започне да рита. Важен въпрос беше и как се храни, на него отговорих, че то се храни от храната, която яде майка му.
След известно време децата изразиха и притесненията си от появата на новия член на семейството. „Ти нали ще ни обичаш както преди? Нали отново ще ме гушкаш? Аз те обичам най-много от всичко“. Тук ясният отговор е: „Разбира се“, придружен с голямо гушкане.
Но въпросът, който най-много ме фрапира беше на едва навършилата три години Мария: „Те сега ще ти го платят ли бебето?“ Не знам откъде беше стигнала до това заключение, при положение, че нямаме лично с познанство с Валери Симеонов, който се ангажира третото дете да е на издръжка на държавата.
Поне в нашия случай, децата не се превърнаха в разпространители на вестта, че ще имаме бебе. Те говореха за това само с мен. Скоро след това отидоха при баба си и с нея не бяха споделили новината.
С течение на времето, въпросите продължават. Вече са по-практични, „бебето ще цуцка ли“, „а къде ще спи“, „колко дни ще бъдеш в болницата, за да го родиш“, „кой ще го гледа като ходиш на работа“.
Поизпотиха ме тези деца с въпросите. Но съм сигурна съм, че Мария и Елена, (моите дъщери), ще бъдат щастливи каки. Които ще дебнат бебето да се събуди, за да си играят с него. Макар и да не са точно убедени как е попаднало в корема и как е излязло оттам.
