Всички използваме думата „депресия“ на всекидневна база, за щяло и нещяло. Понякога времето е лошо, тъмно е още от обяд и освен това, коремът ви боли. Разбира се, диагнозата веднага е депресия. Друг път шефът ви е овикал пред всички колеги, а след това сте се скарали с гаджето. Няма как да не сте на крачка от това да скочите пред метрото, нали?
Само че, докато повечето ситуации са преувеличени до неузнаваемост в главите ви, депресията не е някое митично създание и съвсем наистина съществува. А пък следродилната депресия не само е истинска, а може да доведе до сериозни щети в съзнанието на майката и бебето, както и бързо бързо да сложи точка на непоклатимия ви дотогава брак.
Добре де, бебето се е появило на бял свят, първоначалната еуфория е преминала и вие лека полека потъвате в дебрите на отчаянието. Как обаче да разграничим периода на адаптация с новия живот на майка от това реално да сме потънали в депресия? Ключово тук е изминалото време, а свикването с мисълта за новата и вечна роля на родител обикновено трае около две седмици. Вече втори месец се борите с бебешките колики и собствения си водопад от сълзи? Е, тогава, добре дошли в света на следродилната депресия.
Нека започнем с лошите новини, защото все пак сме българи и негативизмът си е „нашето нещо“. Важно е да знаете, че следродилната депресия не минава от само себе си, като просто се свиете в някое кьоше и чакате да ви мине. Дори още по-зле, тя се задълбочава и може с години да не успеете да се измъкнете от нея. Майки, попадали в този капан, отхвърлят възможността за второ дете, именно от страх това ми ти чудо да не ги сполети отново. Някои случаи са клинични, защото симптомите включват халюцинации, мисли за самоубийство или убийство на бебето, понякога и реални опити.
Ако нещо такова премине през замъгления ви от хормони мозък, трябва рязко да се запътите към кабинета на психиатъра. Не че трябва да чакате нещата да станат толкова сериозни, напротив. Индивидуалните или групови разговори с терапевт помагат във всички случаи на следродилна депресия, като най-лошото, което може да ви причини психиатърът, е да ви назначи антидепресанти.
По последни проучвания, лекарствата и кърменето могат да се съвместят, защото едва много малка част от съставките преминава в кърмата. Ако все пак се страхувате от нежелани странични ефекти, преустановете кърменето и се лекувайте. Без вина, без нагласата, че ей сега ще стиснете зъби и всичко ще премине. Не е така и депресията не е някаква ваша лигавщина, честно.
Така че, предписани от лекар, антидепресантите са правилният избор и нищо от алтернативната медицина не може да ги замести. Повечето билкови и диетични добавки не са минали през необходимите клинични проучвания, което ги прави по-скоро вредни за вас и детето ви. Омега-3 и витамин Б-комплекс дават добри резултати, но в това да подпомагат усвояването на антидепресантите. Йогата, масажът и акупунктурата също могат да помогнат, но не разчитайте на тях като основен източник на изцеление. Спортът също е добър лечител, но задължително в комбинация с терапевтични срещи.
Ако хвърлим око и на заобикалящия ви свят, ще видим още една причина да не оставяте нещата просто да следват естествения си ход. Много жени със следродилна депресия се борят не само със състоянието си, а и с разпадащия им се брак. Постоянно променящите се настроения, плачът, страхът, гневните изблици и крясъците определено не са сред качествата, които ви правят обичана и харесвана. Разбира се, вашата половинка ще се старае да ви угоди и да ви издърпа от дълбоката дупка, в която сте се окопали, но трябва да сте наясно, че той няма да успее сам. Няма да ви излекува и майка ви, сестра ви и най-добрата ви приятелка. Това не значи, че трябва да ги избягвате и да забравите завинаги какво е било това щастието. Напротив, споделяйте, слушайте, пийте чай с лайка. Само не пренебрегвайте професионалната помощ по пътя към предишното ви, малко по-нормално „аз“.
Идва време и за добрите новини. На първо място, вие не сте сами. В световен мащаб 10-15% от всички майки преминават през следродилната депресия, а лекарите смятат, че този процент е дори по-висок, тъй като много от жените не търсят медицинска помощ. В допълнение, някои майки са по-застрашени от появата на това заболяване, отколкото други. Такива рискови фактори са стресови ситуации по време на бременността, травматично или преждевременно раждане, липса на подкрепа от страна на семейството, финансови проблеми, предишни случаи на депресия, проблеми с кърменето, диабет. Все сериозни причини, за чиято поява и развитие определено не сте виновна вие. Така че, време е да спрете да се обвинявате и самокритикувате, както и да спрете да се възприемате като слабохарактерна амеба. Спрете да се самосъжалявате или пък да се наказвате. Не очаквайте да преборите депресията за дни. Това е война и някои битки ще бъдат загубени. Не се опитвайте да анализирате целия си живот, за да разберете къде сбъркахте. Медицината сама по себе си все още не е открила какво причинява този род депресия, така че едва ли вие ще откриете причинителя й. Засега дебрите на хормоните остават сериозно неразгадани, примирете се с това и оставете на науката да се бори с тази мистерия.
Не само трябва да оставите медицината да се развива, мили майки. Налага се да спрете да бъдете Жената чудо, по дяволите. В реда на нещата е да не знаете какво да правите с бебето си във всеки един момент. Съвсем нормално е да не обичате да сменяте памперси или да нямате сила да приспивате 8-килограмово дете на ръце. ОК е да чувствате клаустрофобия, когато прекарвате дни, затворена вкъщи, както и да сте бясна на всичко това, което дойде изведнъж и ви взе супер готиния живот завинаги. Това далеч не означава, че не обичате своето бебе до мозъка на костите си. Има любов по време на депресия. Не означава и, че околните ви мислят за лоша майка, че ви сочат с пръст. Затова, в каквото и да се обвинявате, простете си. Защото идват празници и имате бебе, което можете да обличате като джудже колкото си искате. Защото тези дни одеялата са много по-топли и меки, филмите са къде-къде по-романтични, а джинджифиловото капучино е по-ароматно от всякога.
