Куиърбейтинг: Световната индустрия и шоубизнесът тръгнаха на лов за гей хора

| от Вучето |


Като тръгваш за риба си взимаш пръчка, кукички и стръв. Ако обаче ще ходиш на лов за любовта и благоволението на ЛГБТИ+ общността, ще ти трябват други и по-хитроумни от основните рибарски такъми. Но и при този, нестандартен вид улов най-важна си остава стръвта.

Само допреди няколко години queerbaiting-ът, или заволалираната експлоатация на куиър общността с цел финансово облагодетелстване на медийни и бизнес компании, не представляваше проблем и даже беше също толкова незабележим, колкото би била пъпка на задника на Бионсе. Тогава никой не виждаше нищо злосторно в амбицията да продадеш милион повече безалкохолни напитки на хората с различен от обичайния нагон, като щампираш изображение на дъгата върху кенчето.

Днес обаче дъгата е проблем.

Както и лицето на Сам Смит върху подложка за чаша. Изобщо всичко, което служи като стръв на въдичка, на която да се закачи наивният, социално потиснат гей, който обаче е достатъчно платежоспособен, за да бъде поставен високо, високо в хранителната верига на хапващото киноа и авокадо, но иначе изконно месоядно модерно капиталистическо животно. Простете кулинарната метафора!

С годините надпреварата за спечелване благоразположението на ЛГБТИ+ общността вече се е превърнала едва ли не в олимпийска дисциплина, целите на която обаче далеч не са така благородни и чисти като тези, формулирани от бащата на игрите Пиер дьо Кубертен. Днес куиърбейтингът, „ловът на гейове“, както аз предпочитам да го наричам, отдавна вече не е занимание с идеална цел. Превърнал се е в проблем, защото дори политиците, тези стари ловни кучета, също безпогрешно надушиха следата и се впуснаха в преследване на плячката. За тях куиърбейтингът се превърна в трудно доловимо, но затова пък коварно и ефективно средство за канализиране на хомофобията в изгодна за тях насока.

Ето един скорошен пример:

През юни 2021 г. УЕФА отхвърли искането на кмета на Мюнхен да освети с цветовете на дъгата националния стадион Алианц Арена за времето на Европейското първенство по футбол. От централата на организацията заподозряха, че инициативата на мюнхенските футболни функционери е всъщност политическо послание, контрареакция на решението на унгарския парламент да забрани разпространението на учебни материали с хомосексуално съдържание в училищата.

Вижте още:

Сложният личен живот на Кристиано Роналдо

Значи ли това, че от УЕФА са надушили куиърбейтинг в цялата тая история с осветяването на стадиона? И изобщо колко лесно може да се тегли чертата между съпричастността и подкрепата на дадена ЛГБТИ+ кауза от една страна и двуличния опортюнизъм от друга? Кое разграничава подмолната тактика в дадена маркетингова кампания или политически акт от чистосърдечния акт на приобщаване на куиър общността?

Мѝжи, да те ла̀жем

Ако трябва да обясня с мои думи как работи куиърбейтингът в телевизията и киното, ще кажа, че това е, когато дават в близък план Стайлс и Дерек от „Младият върколак“, между които сексуалното напрежение още от началото на сериала е толкова осезаемо, че можеш да го подушиш, дори oт дивана в хола. И те аха-аха да се целунат… само че не се. Загатната, но никога проявена на практика нехетеросексуална ориентация служи като стръв, на която „кълве“ както куиър, така и куиърфобската аудитория. Героят едва е започнал да проявява признаци, че е привлечен към човек от същия пол, когато сценаристите издърпват килимчето изпод краката му и го оставят да падне в ръцете на друг, напълно хетеросексуален герой.

В тийзъра за един от епизодите на друг популярен тийн сериал, „Ривърдейл“ (2017 – ? ), има двусекунден кадър, в който хомосексуалният герой Хоакин страстно целува по устните главния протагонист Арчи. Wait, what?! Та Арчи е футболист, красавец, музикант, хетеро до мозъка на костите си!… В самия епизод обаче става ясно, че целувката е била само за отвличане на вниманието на шашардисания Арчи, за да може Хоакин изненадващо да го прободе. Куиър зрителят, който тъкмо се е зарадвал, че след цели три сезона чакане Арчи най-после ще се издаде, че е „от наш’те“, остава с пръст в устата, а куиърфобът въздъхва с облекчение: „Знаех си аз, че няма начин тоя пич Арчи да е педал!“

И ако необиграното око на обикновения зрител не успява да забележи такива умело завоалирани моменти на куиърбейтинг, то ЛГБТИ+ активистите не спят и не пропускат да посочат обвинително с пръст и други сериали, в които са надушили тактики за привличане на куиър аудиоторията: „Имало едно време“, „Малки сладки лъжкини, „Убивайки Ийв“, „Игра на тронове“, и още, и още.

Това е просто бизнес, бейби!

Куиърбейтингът в мърчандайзинга не е от вчера. Когато си говорих оня ден по Viber с един приятел от Остин, Тексас и му споменах по каква тема ще пиша, той възкликна:

– Непременно да споменеш рекламната кампания на Subaro от началото на 90-те! Спомням си, че в Щатите с нея като че ли започна всичко.

След като проучих, се оказа, че специалистите по сугестивно рекламиране на марката са си написали много старателно домашната, проучвайки добре гей пазара. Стратегията им е да пробият при лесбийките като започнат да им продават коли със закодирани препратки на табелите с регистрационните номера като „Xena LVR“ и „P-Town“ .

Оттогава изкуството на куиърбейтинга в рекламата е еволюирало до степен, че човек не може да си купи и фъстък, без да му навират някакъв ЛГБТИ+ символи в лицето. Голям процент от американските мастити компании вече са достатъчно смели директно да адресират рекламните си кампании към ЛГБТИ+ клиентите. Nike бяха сред първите, които не се поколебаха да привлекат вниманието върху продуктите си, представяйки в промо видео историята на първия открит транссексуален атлет, Крис Мосие.

Козметичният бранд Clean&Clear последваха примерa им и заложи на свежи, транссексуални младежки лица в рекламите си за продукти срещу акне. Няма съмнение, че част от компаниите, които залагат на подобни рекламни кампании, го правят от чист алтруизъм, тоест с цел да покажат съпричастност към идеята за приобщаване на хората с нехетеросексуална ориентация. Обаче ако ще трябва да си говорим без заобикалки и шикалкавения, основният мотив са едни четри трилиона долара (!), на колкото се изчислява покупателната способност на представителите на ЛГБТИ+ общността.

И понеже става въпрос не просто за продажбата на чийзбургери или перални на изплащане, може да сте сигурни, че в бъдеще пазарът ще бъде залят със стоки, които ще се рекламират по начин, приласкаващ кредитните карти на де що има платежоспособни ЛГБТИ+ хора по света.

Хванати в крачка

Не една и две известни личности от шоу бизнеса бяха обвинени през последните няколко години, че подхождат с лицемерно угодничество към ЛГБТИ+ феновете си с меркантилна цел, в резултат на което им се наложи публично да си посипват главите с пепел в социалните медии. Любопитна закономернест е, че известните дами става по-често жертва на обвинения в куиърбейтинг, докато хетеросексуалните им колеги от мъжки пол (сори, но в днешни дни подобно уточнение е просто задължително!) печелят овации, когато се появят на сцената, облечени с кожени минижупи, а на фотосесиите за модни списания и кино премиери се кипрят в рокли с тюлени фусти и небрежно размятат чантички Chanel.

Съдбата на нахоканата от гей организациите Ариана Гранде заради, според тях, лицемерното й перчене в парчето й „Monopoly“, че е бисексуална, настигна и други поп артисти, имали неблагоразумието да се правят на такива, каквито не са, само защото самоизявата като гей, куиър, небинарен и прочее, е изключително вървежен маркетингов тренд в моментаа. От момичета под ножа на острата критика попаднаха Били Айлиш, Холзи, Бела Хадид и Рита Ора. A от момчетата добре натриха носовете на Ник Джонас и Джеймс Франко, задето се опитаха да си изгираят коза със завоалирани изцепки от рода на „Не съм гей, но не мога да кажа и че не съм“.

Проблемът при тези изпълнители не се състои толкова в това, че не ги бива да се преструват, а че се провалят в неискрените си опити да подкрепят ЛГБТИ+ каузи, за които на всеослушание тръбят, че милеят.

Ако след тези 1333 думи дотук все още се чудите как, по дяволите, да разпознаете куиърбейтинга, ще ви подскажа кое е най-простото правило: Ако някой не е гей, но се държи като гей, само за да ви продаде нещо, най-вероятно е тръгнал на риболов за гейове – шарани. При това с ей такива куки и една кофа жива стръв.

Вижте още:

Красивите гейове, които жените никога няма да прежалят


Повече информация Виж всички