Коя е най-лошата ти първа среща?

| от Лора Младенова |

Първото излизане с Филип се помни за цял живот. Колега е, казвам си, пише нелошо, може би ще си прекараме забавно. Пием по нещо преди кино. Филип е удивен. Жена съм, а пък съм чувала кой е Борис Джонсън, поназнайвам и разликата между Роналдо и Меси, та дори не мечтая за скъпа кола и не харесвам молове. Не познавал други такива момичета, абсолютно всички останали се интересували от повърхностни неща, като например грим, от който аз не се интересувам. Опитвам да разкажа, че гримът е професия и изкуство, което аз просто не владея, но той вече е зает да обяснява за жените, които били неразпознаваеми и грозновати, когато свалят маската от макиаж. Точно като бившата му приятелка, за която разбирам, че освен грозна, била също ревнива, ограничена и леко луда.

На въпроса му дали предпочитам добри момчета, които всяка неделя ходят на църква, или лоши момчета, които носят кожени якета и карат мотори, отговарям, че предпочитам умни момчета, които не питат стереотипни и тъпи неща. Контрирам го със собствения си любим HR въпрос за скучни срещи. Оказва се, че супер силата, която би мечтал да има, е….

„Когато щракна с пръсти, в ръката ми да се появява чаша мартини. Като Джеймс Бонд, сещаш ли се?“

Едва изчаквам да дойде сметката, която Филип настоява да покрие с намигване, че мога да му се реванширам, като сготвя вечеря у дома. После започва тирада за феминистките, които не оставят мъжа да бъде мъж, което, разбира се, се дължи на факта, че те самите са грозни. Отдавна съжалявам, че билетите за документалния филм, който предложих, са вече купени. Едно е сигурно – в киното забелязвам, че Филип съжалява повече.

Докато Егон Шиле черпи вдъхновението си от Густав Климт на екрана, той се прозява, вдъхновен от съдържанието в телефона си.

След прожекцията учтиво отклонявам поканата за някакъв особено елитен ресторант и хладно се усмихвам, че наистина няма нужда да ме изпраща до вкъщи. На следващия ден се налага да откажа и „да гледаме следващия филм у нас, какво ще кажеш?“. Той бърза да ме успокои със съобщение, че „не става дума само филм веднъж, аз съм сериозен, искам редовно да гледаме филми.“

Очаквано, първото ми излизане с Филип, разбира се, е и последно.

Това е историята, която избирам да разкажа, когато с приятелки решаваме да споделим една с друга най-хубавите и най-лошите си първи срещи.

Трудно може да не се оцени по достойнство историята на друга дама, която след цяла вечер неловко мълчание започнала да говори в подробности за наскоро прочетена книга за Холокоста, а момчето отсреща я наблюдавало замечтано и неслушащо, и я контрирало с думите: „О, това беше толкова хубаво, трябва скоро да го повторим!“. Или пък на друга, която чула репликата: „Как така не можеш да избереш у нас или у вас да отидем, нали платих вечерята?“

Убедена съм, че момчетата също със сигурност биха имали истории за най-ужасните си първи срещи с някоя от нас. Като например за ултимативната ми свалка да заеквам и да гледам съсредоточено върха на обувките си, когато някой наистина ме интересува.

Затова опитваме да изведем кратък наръчник кое е това, което би направило една първа среща истински разочароваща, и за двете страни.

За мен това не е трудно. Не вярвам особено в срещите. Напомнят ми за интимния еквивалент на интервюто за работа или преговори за сключване на окончателен договор. Липсват спонтанността, вълнението и изненадата на това да научиш, че някой, когото познаваш в съвсем друг контекст, има същия любим герой от същата любима книга и след това, при учтивата прегръдка за довиждане за пръв път да осъзнаеш, че дрехите му ухаят приятно.

Ако, обаче, наистина държите да сте сигурни, че първата ви среща ще влезе в нечия печална класация, можете да предприемете следните няколко прости стъпки:

Подберете неловко място

Безкрайно тих, статичен и претенциозен ресторант, в който ще чувате и разговорите на компаниите от съседните маси на фона на собственото си мълчание, ще свърши чудесна работа. Ако пък имате какво да си кажете, тогава отдайте предпочитанията си на бар, чиито децибели ще ви накарат цяла вечер да повтаряте „Какво?“ и „Моля?“ и след всяко трето повторение просто да се отказвате и се усмихвате с надежда казаното да е било шега, а не историята как човекът насреща е изгубил дядо си.

Бъдете фамилиарни

Настоявайте да вземете човека от дома му и поискайте точния му адрес, дори и при явно отбягване на темата. Небрежно преметнете ръка зад гърба му в киното. Седнете до него в бара и задължително му говорете на сантиметри от лицето. Изпратете я въпреки намека, че няма нужда, или пък, съответно, настоявайте той да ви изпрати, след като е казал „Е, аз съм в тази посока“. Прекарайте поне десет напрегнати минути в очакващо мълчание пред входа. Не оставяйте и място за съмнение в намеренията си. Загадъчността е надценена.

Подгответе си предварително теми и шеги

В никакъв случай не се оставяйте на непринудения разговор, който крие риск да ви отведе в неочаквана или нежелана посока. Тук е моментът да разкажете надълго и широко за работата си и за дозата професионален хумор, на който се смеят вашите колеги. Биографията на любимата ви група също ще свърши работа, както и обзорът ви за политиката на Европейската комисия, откак неин президент е Урсула фон дер Лайен. Постарайте се монологът ви да продължи поне 40 минути. Няма значение дали човекът отсреща се включва и го интересува.

Играйте роля

Винаги „бъдете себе си“, освен ако не можете да сте Джеймс Бонд. Тогава винаги бъдете Джеймс Бонд. Какъв е смисълът да говорите за нещата, които наистина мислите, за детските си спомени, хобитата си, или мечтаните си дестинации. Вие не сте уверен в човека, който стои зад Джеймс Бонд и не бихте го харесали. Не позволявайте и на никой друг да го опознае и хареса.

Бъдете звездата на вечерта

Демонстрирайте своето благополучие, дори и да го няма, с избора на място, кухня, вино, обстановка. Използвайте фрази като „ще те заведа“ и „ще ти купя“. Вадете двусмислени изрази от контекста им и ги анализирайте иронично с цел да оригиналничите. Между другото, можете да разкажете и за комплиментите, които получавате непрекъснато за външния вид или ума си, както и за хората, които неуспешно ви свалят. Вмъквайте някоя и друга похвала за себе си с честотата на реклама на Foodpanda в YouTube видео. Ако човекът насреща не се е досетил сам, че сте висока топка за него, уместно е вие да го подсетите.

Иронизирайте интересите на другия

Ако изобщо слушате, когато говори за тях, а не подготвяте следващата си реплика. Попитайте какъв е смисълът да отидеш на концерт, когато можеш просто да си го гледаш по телевизията. Обяснете защо е малоумно да ядеш или да не ядеш животински продукти. Кажете, че съвременно изкуство е за сноби, гледането на мачове – за неуспели спортисти, котките – за жени без партньор, а луксозните автомобили – за мъже, лишени от определени физически дадености.

Презентирайте пространното житие на бившия

Предишният ви партньор е параноик? Ленив? Ограничен? Лош в леглото? Вие не носите никаква отговорност за края на връзката си? Както и на петте преди нея? Споделете колко лоши са били хората, с които сами сте избрали да споделяте ежедневието, спалнята и бъдещето си. Наред със съчувствието, ще получите и възможността човекът, с когото сте на среща, да си има едно наум как да не се държи с вас. Разпитайте подробно и за неговия предишен опит.

Не пропускайте стереотипите

Дали има жена, която няма да се зарадва да разбере колко различна е от останалите празноглави и материални момичета, или пък мъж, който да не се съгласи, че всички други, имали нещастието да се родят от неговия пол, са потенциални домашни насилници и изнасилвачи. Не ми се вярва. Ако дискретно ви посъветва да смените средата – не му вярвайте. И не спирайте само дотам. Разкажете какво мислите за мъжете, които живеят с майка си, за жените, които още не са родили деца, за ЛГБТИ общността, за хората от други народности или религии, за това българска ли е Македония, и за анцузите на коренните жители на Бургас, където впрочем така и не сте ходили.

Бъдете настъпателни сексуално

Извикайте детето в себе си и пуснете някоя крайно незряла шега за числото 69 или френския език. Ако хуморът не е силната ви страна или пък не подейства, карайте направо – с премрежен поглед и облизвайки устни, попитайте човека за любимата му поза или фетишите му и завинаги отнемете шанса си да ги научите емпирично.

Бъдете семейно ориентирани

Споменете деликатно тиктакането на биологичния часовник и споделете избраната църква, в която следва да се състои вашата бъдеща сватба. Покажете снимки на роднините, на които задължително трябва да са кръстени децата. Покажете се лоялни и надеждни и обяснете, че никога, при никакви обстоятелства, не бихте пуснали партньора си да си отиде – независимо колко нещастни се правите взаимно, „докато смъртта ни раздели“ е клетва, която трябва да удържите, заради децата.

След спазването на стъпките по-горе, вероятността да се видите отново по взаимно съгласие, е повече от нищожна. Но я има. Може би, зад паравана от пози и сценарии, партньорът от срещата е забелязал теб, онова „теб“, което пазиш от непознати, а то без да иска е изпълзяло навън за момент докато си поемал въздух между две преструвки. Може би го е харесал, може би иска да научи нещо повече за него. Тогава излезте отново. Само двамата. Без да викате позьора на помощ.

Още от Лора Младенова:

„…Умна си като за жена. Че и чувство за хумор имаш“

Да се върна ли при бившия?

Като малка мечтаех да стана момче. Сега вече знам защо

От 20 на 30: готино ли е да пораснеш?

Къде сбъркахме с женското приятелство

 
 


Повече информация Виж всички