Към края на XIX век, в един ден на границата между лятото и есента – на 31 август 1870-а, в градчето Киаравале в Централна Италия се ражда момиче. Момиче, на което предстои да порасне и да се развие като учител и лекар, променил завинаги представите за отглеждането, възпитанието и обучението на децата. Тя се казва Мария Текла Артемизия Монтесори и името ѝ по един или друг начин вече е достигнало ако не до съзнанието, то поне до ушите на всеки настоящ и бъдещ родител заради едноименната образователна философия, която води началото си от нейните достижения.
Школата Монтесори възниква въз основа на изучаване, наблюдение и размисъл върху детското развитие.
Създателката ѝ се опира на концепцията за уважението към личността още в най-ранна възраст, фокусира се върху самоопределението на детето и осъзнаването на отговорността му за света.
Мария Монтесори разработва нови форми на преподаване и дидактичен работен материал, които дават порив на детето към научноизследователска и развойна дейност и позволяват обучение в дискурса на самоопределянето. Прилагайки идеите си на практика и чрез курсове за обучение в много страни по света, изследователката на детското развитие създава възможност за всички заинтересовани преподаватели да се запознаят с новите форми на учебно и работен инструментариум.
Днес Монтесори институциите са често срещани по целия свят.
Освен в популярните детски градини и училища, които предлагат грижа по методите на школата, всъщност нейната философия присъства и като модел на домашно възпитание и отглеждане още от самото раждане на бебето. Както домашната среда и играчките, така и самото отношение на родителя, могат да бъдат обусловени от принципите на Монтесори.
Мария Монтесори пише първата си образователна книга през 1909 г. За пръв път тя е публикувана на немски език и е достъпна и днес след няколко преработки под заглавието „Да откриеш детето“.
В съдържателно отношение става дума за откритието, че при наличие на интересен материал, който да очарова детето, то е способно на специална форма на концентрация, която авторката нарича поляризация на вниманието.
Монтесори доказва, че все още широко разпространеното мнение за прекъсването на действията на децата е заблуда. В разрез с това, тя твърди, че когато детето е погълнато от дадено занимание, то потъва в дълбока концентрация, която го прави по-уравновесено и спокойно.
Цялата образователна дейност на Мария почива на принципа на създаване на условия за повторяемост и концентрация при децата.
Първите детски заведения по нейния метод са открити в Италия. В последствие Монтесори пътува из Европа, за да провежда лекции и курсове за своята педагогика. Една от важните ѝ спирки е Виена, където тя установява контакт с дъщерята на Зигмунд Фройд – Анна, и възприема от нея психоаналитичните идеи, които впоследствие също вплита в методиката си за образование и възпитание.
В исторически план към школата Монтесори е проявяван и нездрав интерес.
При навлизането на фашизма в Италия, управлението проявява жив интерес към този съвременен възпитателен прийом и безуспешно опитва да го инструментализира за идеологически цели, за да могат определени политически идеи да покълнат у човека още в най-ранните фази на детско развитие.
Един от любопитните и дискусионни детайли от живота на Мария Монтесори са нейните отношения със собствения ѝ син Марио.
Неведнъж тя и до днес е критикувана за факта, че не отглежда сама детето си, а вместо това избира да се посвети на изследванията си, докато момчето е възпитавано извън семейството чак до 15-годишна възраст.
Причините за това, обаче не са нито толкова идеалистични, нито толкова егоцентрични, колкото се твърди от нейните привърженици или критици.
Не, напротив, Мария има изцяло човешки основания, които могат да намерят разбиране и оправдание в контекста на времето, в което тя работи и живее.
Целеустремен и дързък борец за правото на образование при жените, Монтесори не е чужда и на изцяло женската си страна.
Със съгласието на баща си тя става първата жена, получила диплома по медицина от Римския университет. Когато се влюбва в своя колега д-р Джузепе Монтесано, тя се изправя срещу неодобрението на неговото семейство, дължащо се на твърде смелия ѝ публичен образ.
Двамата млади се вричат един на друг, без да легализират връзката си официално, а, колкото и да е странно и несправедливо на този избор на семейни отношения се гледа с предразсъдък и подозрение дори и в нашето уж модерно време.
Синът им Марио се ражда през 1898-а със стигмата на „незаконно“ дете. За да спестят на сина си обществените последици от това, които би предопределило по негативен начин целия му бъдещ житейски път, Мария и Джузепе го дават за отглеждане в приемно семейство.
Майката поддържа тясна връзка с Марио през цялото време и го посещава непрекъснато, при всяка възможност, до момента, в който окончателно се събира да живее с вече отрасналото 15-годишно момче. За дълбочината на емоционалната им връзка говори фактът, че Марио е изключително благодарен и привързан към майка си, и в зрялата си възраст избира да стане един от най-важните хора в развитието на нейната образователна дейност.
През лятото на 1939-а майка и син заминават на морско пътешествие до Индия по покана на Теософското общество.
Докато е в открито море, Мария Монтесори получава новината за началото на Втората световна война. Индия, която по това време принадлежи към сферата на влияние на Англия и по този начин към военния противник на оста Хитлер-Мусолини, интернира двамата враждебни чужденци.
Мария е поставена под домашен арест, а Марио е задържан. Като подарък от индийското правителство за седемдесетия ѝ рожден ден, Марио Монтесори е освободен през август 1940 г. и оттогава до 1946 г. живее с майка си в Индия. И на двамата е дадена възможност да се движат свободно, но не им се позволява да напуснат страната.
Монтесори се срещна с много известни личности, включително С Рабиндранат Тагор, Махатма Ганди и Джавахарлал Неру. Заедно със сина си тя провежда курсове за обучение в различни части на Индия и Кашмир и основава Монтесори училище. В допълнение, Мария Монтесори се посвещава на наблюдението на малки деца и прави изводи от това в психологията на развитието, които публикува в Мадрас, Индия през 1948 г.
До последните години от живота си Монтесори провежда мисионерски образователни пътешествия.
Светът, и особено физически и психически увредената Европа, изглеждат сякаш са я чакали след опустошителната война, за да постави ново образователно начало в ерата на мира.
Мария пътува почти непрекъснато, например в Индия, Цейлон, Пакистан (1949), до Конгреса на Монтесори в Сан Ремо (1949), през скандинавските държави (1950) и изнася лекции в Перуджа, където също е назначена за университетски професор.
В края на живота ѝ, светът я обсипва с признания и почести, една от най-важните сред които е номинацията ѝ за Нобелова награда за мир.
Мария Монтесори умира на 6 май 1952 г. в Нидерландия.
Седалището на асоциацията Montessori Internationale (AMI), основана от нея съвместно с Марио, остава в Амстердам и до днес.
А от надгробната плоча на Мария в католическото гробище във вечността остават думите:
„Моля моите скъпи деца, които могат всичко, да работят с мен за изграждане на мир между хората и по света“.
Вижте още:
