Колкото и да сте зрели на години, във Facebook сте си инфантили

| от Слави Искренов |

Вие, големите хора, така наречените възрастни, би трябвало да сте зрели, пораснали, наясно със себе си, умерени и така нататък. Наречени сте големи и възрастни – за разлика от малките и децата – защото би трябвало да не сте незрели и недорасли на акъл. Може би някой сега да се подразни – „какво ми обяснява тоя Слави тия неща като на идиот, знам какво значи да си възрастен“. Ами, да, опитвам се да го обясня, поне в началото, като на по-незрели хорица, защото твърдя, че вие, уж възрастните, се проявявате като доста инфантилни в социалните мрежи и разбира се, най-вече във Facebook. Ето така:

Имате нужда да ви се каже какъв сте и кой сте

Кой, ако не именно пуберите, са тези, които търсят себе си и една от най-важните за тях „задачи“ от живота им в този период на израстване и развитие е да се открият, да разберат какви са, какъв е характерът им, да го формират, да се опознаят. Да, да, човек цял живот опознава себе си. Обаче ето как го правите във Facebook като вече уж възрастни – чеквате FB игри като „Какво животно съм“, ‘Кои са трите ми най-силни качества“, „Коя знаменитост съм“, „Защо ме обичат приятелите“ и всякакви подобни глуповати тестове. Като скривате зад „много е забавно, кво!“ надеждата някой (пък било и простоват изкуствен интелект или компютърно полуналучкване) да ви разкрие нещо за вас самите.

Имате нужда да заемете страна

Кубрат Пулев целунал насила журналистка с леко поведение. Христо Стоичков подгонил с тояга папарак, неканен на сватбата на дъщеря му. Волен Сидеров и Костадин Костадинов си раздават побутвания и шамарчета. Таксиметров шофьор псува дребна квартална мутра, мутрата го наплюва. Случки, след които масово възрастните, зрели хора заемат нечия страна във Facebook коментарите си. Разбирането, че във всеки конфликт винаги единият е прав, а другият – не е, и това, че трябва да вземете страна, е определено инфантилно. А всъщност напълно възможно е и двете страни да НЕ са прави и НЕ е нужно да подкрепите някоя от тях. Напълно реално е да има и (забележете – „И“!) такива конфликти, в които и двете страни да са пълни простаци например и да не е необходимо да сте за когото и да е.

Сбърква ви се понятието за реалност

Това, което става във Facebook, не е онова, което се случва в истинския живот, нали. Теоретично го знаете. Но всъщност като поведение не го показвате. Държите да спечелите спор под някакъв пост на стената на непознат човек, разправяйки се с други непознати хора, които са коментирали нещо, и това ви носи някакво утвърждаване. Въздишате по лъскавия живот на други непознати хора и това ви потиска. Умилявате се от акули и мечки, защото потриват нос в човек от благодарност, че им е извадил трънче, без да го изядат (човека) – без да сте наясно от контекста, какъв е човекът и какво точно става във видеото, но това ви убеждава, че животните са повече хора от хората и тигрите в природата биха ви гушнали, когато не ви е добре. Забавлявате се на нагласени клипчета с пранкове или се възхищавате на видеа с нулева документална стойност като на нещо, което се е случило в действителност. И после крещите по децата си, че приемат TikTok предизвикателства, които са опасни за здравето и живота им.

Facebook мъдрости за левче

Споделяте, харесвате, пускате сълза на елементарни и наивни фразички, често с неверни тези, поднесени от акробатично подредени думички, в стил каламбур. Особено „любими“ са ви „мъдростите“ на инфантилни теми като предателство, ревност и отмъщение. Фразичките от типа на „как да сме готини кучки“ също са топ! Би трябвало като големи хора да сте по-наясно с живота и нещата в него, ама ето…

Прекъсвате приятелства заради мнения

На каквато и да е тема: от войната и дали трябва да се чете руска литература, през COVID-19 и дали трябва заведенията да работят, когато се затварят училища, та до цвета на роклята на президентшата и важността на запетайките и изобщо грамотността при писането на коментари във Facebook. Теми и ситуации, които най-вероятно преди социалните мрежи не биха ви скарали драматично с никого заради различното му мнение. Не биха ви скарали и сега, стига да водехте тези спорове на живо, лице в лице.

Прекъсвате приятелства заради Facebook ментори

Които са ви казали, че за да сте успешни, трябва да се обградите с хора, които са по-успешни от вас. Съответно повечето ви приятели ви дърпат назад, така че ги правите бивши такива.

И накрая – разбира се – нуждата ви от одобрението на другите, даже на всички

Надеждата да получите одобрение си е напълно човешка, но в случая се изразява в сини палчета, броенето им, проверяването през минута има ли нови лайкове и от кого… Представяте ли си Facebook да решат да премахнат бутончето за харесване и реакциите в мрежата си. Ми то направо са я побутнали с единия крак в гроба (другият се крепи май на възможността да се плюе в коментарите). Пу, пу, да не дава Зуки.

Ами, това беше статията – не пропускайте да ѝ цъкнете лайк във Facebook, нали! И после напишете и коментар какво мислите за мен, моля. Защото според Facebook съм животното язовец и не съм сигурен как точно ме определя това…

Вижте още: 

Сбогом и благодаря за Фейсбука

 
 


Повече информация Виж всички