Кога „мама“ стана мръсна дума?

| от Цветелина Вътева |

Когато аз бях дете, думата „мама“ беше най-хубавата дума на света. Още преди да навърша една година, обичах да повтарям нечленоразделното мам-мам-мам-мам, докато не реша, че ми е по-важно да лапна шишето с биберона.

Когато достигнах до някаква съзнателна възраст, „мама“ продължаваше да носи мелодия на уют. Самото произнасяне на думата имаше вкус – на нещо сладко. Не на чай със стевия, а по-скоро на захарен памук.

Обичам моята майка, както и няколко други майки. Майката на майка ми, например. Майките на някои приятелки. Някои приятелки, станали майки.

Наскоро прочетох 30-годишна картичка от мъжа ми до неговата майка. Беше написал стихотворение, което завършваше така:  „А тези бандити – цяла шайка, и те си имат майка, но затова бягайте от всяка шайка, но уважавайте всяка майка“. Стори ми се безукорно, обезоръжаващо, неприлично трогателно.

Заради всичко това, ми е крайно мъчно за съдбата на думата „мама“, която някак неусетно бе опорочена и тази най-хубава дума на света се превърна в синоним на хистерична, ограничена жена, превърнала детето си в център на света – един свят, смален до нейната майчина функция.

С появата на интернет и социалните мрежи „мамите“ се превърнаха в синдикат, и съд, и отделен социум, готови да защитават своите и да погубят в прахта чуждите, лошите, бездетните пр. Онова, което днес наричаме „мама“, съкратено от поостарялото „беге мама“, е по-свирепо от мечката, която нападна Леонардо ди Каприо в „Завръщане“ и по-зловещо от клоуна Пениуайз. Който обаче убива деца, за да се храни със страха им, докато „мамите“ са готви и да убиват всеки друг, за да предпазят децата си.

В майчинските групи във Фейсбук гъмжи от майки, които смятат, че лекарите, които са предписали антибиотик на детето им, което е с гнойна ангина, „си заслужават боя“, че другите хора, които недоволстват, когато отрочето вилнее в ресторанта „са изроди, които явно нямат деца и не разбират, че то си е просто дете“ , че жените над 30, които не са родили са „егоистки“, че хората, измислили ваксините трябва да се пържат в Ада, че онези майки, които не кърмят бебето си до петата година са „мързеливи“ пр.

Положението е толкова страшно, че вече изтръпвам от страх всеки път, когато моя приятелка ми каже, че е бременна. Една от тях, която роди първото си дете преди няколко месеца, говори на детето си на италиански, когато го води в парка, за да не я заговарят другите майки. Ако все пак някоя я заговори, тя започва да повтаря „Non comprendo“. Въпреки естествената й ангажираност към детето, тя просто не желае да пълни главата си единствено с истории за подсечени дупета, разранени зърна, помпи за кърма т.н.

„Мамите“, които са подчинили съществуването си на детето и се вписват в неговия живот, вместо обратното, с всички последици от тази сбъркана житейска концепция, са толкова шумни, че някак забравихме, че има и нормални майки.

Жени, които искат да имат деца. Било то заради биологичния повик, заради любовта им към мъж, заради необходимостта да бъдат нужни и да се грижат за някого или дори заради социалния натиск. Жени, които забременяват, бременеят 7-8 или 9 месеца, раждат и отглеждат хлапетата си, без да натоварват целия свят, до който имат досег, с трудностите, през които минават. Има жени, които не посвещават статии, книги, блогове, сайтове и Instagram профили на ролята си на майки. Такива, които не искат майчинството в България да е 5 години, държавата да им дава по 2000лв. на месец за принос към демографския прогрес, и такива, които интегрират промяната, която настъпва след раждането на дете към живота си. Знаете ли, има дори майки, които могат да водят качествен диалог: да говорят за кино, литература, политика, социални събития пр.

Съществуват майки, които възпитават децата си в толерантност и самостоятелност, а не ги държат в илюзорния балон „Ти си най-важен на света и всички трябва да се съобразяват с теб, винаги“. Който, не се съмнявайте, се пука в една по-късна възраст, и се пука кърваво и болезнено.

Има майки, които не са готови да подложат на обесване, обгазяване, обезглавяване и аутодафе всеки, дръзнал да се отнесе към детето им като към нещо по-малко от наследник на Железния трон*.

Може да срещнете майки, които не говорят за „бебка“ като за кукла, качена на домашен пиедестал, а говорят за децата си с уважение и чувство за хумор. А могат и да издържат десет минути, без да говорят за тях.

Всички тези майки заслужават думата „мама“ да носи онази страховито мощна добра магия, с която тя е изначално заредена.

Търсете готините майки и ги уважавайте. Защото ако нещата продължават в същия дух, те ще станат толкова притиснати от стадото фиксирани, обсебващи, агресивни и скромно интелигентни „мами“, че ще ги виждаме по-рядко от птицата Додо.

Заради онова, в което се превърна думата „веган“ , моя приятелка, вегетарианец от 19 години, запитана на маса дали е ВЕГАН, изпада в остър пристъп на срам и смотолевя, че просто не яде месо. Нали разбирате, когато една група от хора, които се отличават по някакъв белег, стане прекалено шумна, дръзка и неприятна, онези, които принадлежат към нейния основен признак, започват да се срамуват и да се крият в миша дупка.

Хайде да не позволяваме майките да крият, че са родили дете.

*Железният трон е тронът на Вестерос от сериала „Game of Thrones“, филмиран по романите на Дж. Р. Мартин. Според легендата той направен от мечовете на враговете, които са се предали. 59 дни са били необходими, за да може от хилядите мечове да станат трон. Остриета и назъбени ръбове сочат във всяка посока и всяват страх у всеки, застанал пред него.

 
 


Повече информация Виж всички