Думите, които изричаме, чертаят пътя ни един към друг. Много рядко се замисляме за тази връзка. Това заяви президентът Илияна Йотова в приветствието си на третия Международен форум за кирилицата на тема "Духовното наследство в дигиталния век".
Форумът, организиран от президента Илияна Йотова, се провежда днес и утре (25 и 26 март), под егидата на Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО, със съдействието на Министерството на образованието и науката и с подкрепата на Българската православна църква.
"Думите формират нашия свят и нашия мироглед, подчерта президентът. Чрез тях обичаме и враждуваме. за предците съдим с помощта на нетленното богатство на буквите. Те са ни ги оставили и чрез тях тачим и изплитаме венци на нашите първоучители, пишем стихове за тях, създаваме поеми, рисуваме светлите им ликове", посочи президентът Йотова.
Първата част на форума започна днес в зала 6 на Националния дворец на културата. Първият панел е озаглавен "Азбука и власт в съвременния свят" и ще е с модератор проф. Мария Шнитер, а вторият панел със заглавие "Православие и книжовност в XXI век" и модератор проф. д-р Веселка Желязкова. Първият ден от форума ще завърши с концерт на квартет "Светоглас" в криптата на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски".
В рамките на събитието участници и посетители ще могат да видят изложбите "България - Родина на кирилицата", "Епиграфско наследство", "Българските АзБукиВеди", както да чуят и пленарни доклади от проф. д-р Роланд Марти, проф. д-р Красимир Станчев, Сандра Мишкеди, проф. Иван Маразов и акад. Иван Гранитски.
Христо Димитров и Кирил Генков, дванадесетокласници от Националната гимназия за древни езици и култури "Св. Константин-Кирил Философ", ще говорят за кирилицата и за изкуствения интелект.
Кирилицата произлиза от древните фонетични писмени системи и с появата ѝ е построен мост между тогавашна България и всички предшестващи древни цивилизации, с което ние, българите, сме заявили, че сме съучастници в строителството на човешката цивилизация.
В нашата писменост всеки ще види, че първообраз са гръцките букви, но малцина знаят, че там има и коптско писмо в буквите "ш" и "щ", обясни министърът на образованието проф. д-р Сергей Игнатов. С тази писменост България се свързва с цялата предшестваща човешка история, пренася я върху огромна част на тогавашното човечество и до днешния Владивосток, отбеляза министърът на образованието Сергей Игнатов. Отказът от писменост е отказ от култура, подчерта той.
Отношението на младите хора към кирилицата днес не е еднозначно - част от тях я ценят като знак за идентичност, други я възприемат просто като "една от опциите". Трети ползват в ежедневната си комуникация т.нар "маймуница", докато кирилицата се ползва основно в училищна и официална среда. В бързата комуникация младите хора често избират по-краткия и лесен вариант, без да обръщат внимание на правописа или използваната азбука.
Децата, отрастнали с мобилни устройства, първо научават латиница, защото не им трябва кирилица, за да играят игри. В някои случаи латиницата служи и като средство за избягване на правописни грешки или като част от неформалната младежка култура.
Интересно е, че едно цяло поколение на практика израсна, ползвайки предимно латиница. И днес младите хора предпочитат фонетичната клавиатура, която съпоставя латинските букви с еквивалентите им в кирилицата, вместо стандартната (БДС), в която трудно намират буквите. Т.нар. "маймуница" или "шльокавица" се е превърнала в културен феномен, макар и непринадлежащ към високата култура и изглежда няма начин това явление да изчезне.
