Казвали ли са ви, че сте „Drama Queen“?

| от Леонора Капсарова |

Изразът „drama queen“ обикновено се лепва на разглезени жени (или мъже), които правят от мухата слон, спретват скандали за „нема нищо“ и реагират твърде обилно на не толкова предизвикващи реакция събития или изказвания.

Ако приемем грозноватия български превод, „кралиците на драмата“ обичайно са възневидяни и презряни от хора, твърди като скали, с чиста и здрава психика и безукорна способност за сдържане на емоции.

Понятието „drama queen“ обаче има двойно семантично дъно. Първосигналното тълкувание ни насочва към манипулативните момичета и жени, за които думата „драма“ е буквално-театрална, и които изнасят пошли или смешни представления, за да постигнат целите си. Секретарката, която се сърди на шефа си, защото не й е подарил лале за осми март. Тийнейджърката, която тряска врати, защото баща й не я е пуснал на нощна дискотека. Приятелката, която плаче с хълцане и оригване, задето мъжът й е казал „Здрасти“ на бившата си т.н.

Под тези случаи са драма кралиците, за които нещо дребно в очите на останалите, наистина води до драматично изживяване. И това е страдание, което не заслужава подигравки.

Да изживяваш обичайните ежедневни трудности като драма е резултат от изострена чувствителност към света, от тревожност, от прекалено ярки възприятия на действителността. За драма куийните действителността е в повече, тя се излива върху тях и понякога те просто не могат да я понесат.

И докато за някои психически непоклатими индивиди грубото държание на касиерката в магазина да не причинява нищо повече от моментна реакция на раздразнение, за хората с по-дълбока чувствителност това може да е събитие, което да премислят часове, че и дни по-късно.

Да си drama queen значи да плачеш, когато лъв изяде антилопа по National Geographic. Да си обиден на света заради несправедливостите му. Да виждаш отвъд злободневното и понякога да се заблуждаваш, че всяко нещо има значение.

Чувствителността към света не е недостатък, нито диагноза, нито лигавщина. И не е нещо лошо. Именно по-чувствителните хора, макар и по-податливи на страхове, на самосугестия и на външни влияния, са хората, които са с една крачка по-близо до бъдещето. Обикновено точно те са тези, които правят пробиви и разцепват статуквото, раздвижвайки въздуха около себе си.

Но за да стигнат дотам, трябва да преджапат през моментите на слабост. Което ще се случи по-трудно ако около тях е пълно с хора, които ги обвиняват в прекалено реагиране, правене на драми т.н.

Та ако сто пъти са ви казвали, че сте „drama queen“, че сте прекалено чувствителни, че правите от мухата слон, че сте луди т.н., не се сдухвайте. Бъдете горди невротици и ходете с изправена глава.

 
 


Повече информация Виж всички