Какво можем да очакваме от полицията в случай на домашно насилие

| от Лора Младенова* |


Каква защита можем да очакваме от полицията в хипотези на домашно насилие? Кое е и кое не е домашно насилие? Каква е най-адекватната ни реакция в такава ситуация? Защо толкова случаи сякаш остават безнаказани и как да сме сигурни, че няма да е точно нашият? Когато се наложи на нас самите, в главата ни изникават десетки въпроси и дори не знаем кой от тях да разрешим с приоритет.

В онлайн семинар, организиран от Фондация „Будителките“ и проведен на 19 декември, на тях се опитва да отговори д-р Благородна Макева – бивш служител на МВР с над 20-годишен опит и бивш заместник-директор на Главна дирекция „Национална полиция“. Към момента д-р Макева е независим консултант в областта на човешките права. С пълния запис от семинара можете да се запознаете тук.

Защо точно сега?

Именно защото по време на празници случаите на домашно насилие ескалират, както потвърждава и д-р Макева. По нейни думи хората, за съжаление, масово не са наясно с това какво може и не може да направи полицията и понякога имат доста нереалистични представи. Реакцията на полицията е различна в зависимост от това дали случилото съставлява престъпление или не, както и какво престъпление съставлява.

Все пак има данни, че защитата става все по-разпространена. След обнародването на Закона за защита от домашно насилие през 2005 г., за последните 15 години броят на издадените заповеди за защита от домашно насилие непрекъснато нараства – от 1253 през 2009 г. до 3654 за предходната година. На базата на данните до момента, Д-р Макева смята, че за настоящата година броят ще надхвърли 4000, а сигналите на номер 112 – 40 000.

Ами насилието над мъже?

Tова е полово обусловено насилие, колкото и да не им харесва на някои. То е полово обусловено, защото е насочено предимно към представителите на женския пол“, коментира Благородна Макева.

С красноречива статистика тя коментира и опровергава традиционната провокация и понякога опорка не се ли пренебрегва домашното насилие над мъжете и не е ли точно то в основата на домашното насилие над жените. Ето как – 67% от пострадалите от домашно насилие са жени, 24% са деца, и едва 9% са мъже. 10 % са пострадалите мъже, на които са издадени заповеди за защита, а 90% са жени. За първите седем месеца на 2023 г. от общо 629 разкрити извършители, жените са общо 30. Разбира се, има редки случаи на злоупотреби от страна на жените с разпоредбите срещу домашното насилие. Д-р Макева призовава хората, които опитват да използват законовата защита за свои лични цели все пак да имат предвид, че в такива ситуации най-много страдат децата.

Каква е правната рамка?

Що се отнася до приложимото законодателство, нормите в подкрепа на пострадалите лица, с които полицията е длъжна да се съобрази, са разпръснати в поне 10 различни закона. И това е само първичното законодателство. Над подзаконово равнище също са налице наредби, правилници и инструкции, които доизясняват как се прилагат тези закони на практика.

Накратко, Наказателният кодекс урежда наказателноправната защита срещу домашно насилие, докато Законът за домашното насилие – гражданскоправната. Този закон (ЗЗДН) урежда заповедите за незабавна и за постоянна защита от домашно насилие.

Преобладаващите заповеди са тези за незабавна защита – около 70%. Заповедта за незабавна защита подлежи на незабавно изпълнение. Нарушаването на такава заповед е престъпление от общ характер. Полицията е длъжна да реагира и да събере доказателства при нарушаване на заповед и за незабавна, и за постоянна защита. Полицейските органи нямат право да се опитват да медиират и да подканват страните да се разберат помежду си! При доказателства за насилие преди издаването на заповедта, съдът взима предвид и предходните актове. За целта следва обаче да има доказателство – като документи от полицейски проверки, обаждания на 112 и т.н. Така се доказва по-лесно систематичността на домашното насилие.

След последните промени в ЗЗДН, дефиницията е следната: домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо и икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка, или във фактическо съжителство, или в интимна връзка. За психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. Д-р Макева мисли, че дефиницията на интимна връзка вероятно ще създаде проблеми и противоречива практика в правния мир.

И така – кое е и кое не е престъпление и защо е важно това?

Необходимо е да сме наясно с това, защото полицията има различна реакция в зависимост от типа на насилието. Полицията невинаги може да започне досъдебно производство във всяка ситуация, когато има неотложност. Например: докато сексуалното насилие винаги е престъпление от общ характер, физическото насилие невинаги e. Психическото насилие е престъпление само в някои определени хипотези и е много трудно доказуемо. Принудителното ограничаване на личния живот пък макар и да попада в обхвата на ЗЗДН, не попада в обхвата на Наказателния кодекс.

Реакцията на полицията е много различна в зависимост от това дали се касае за престъпление или не за престъпление. Тук обаче трябва да знаем, че има различни видове престъпление, и реакцията на полицията зависи и от това. При престъпление от общ характер, полицията или прокуратурата започва досъдебно производство. Престъпление от общ характер, както споменахме по-горе, винаги е и нарушаването на заповед за защита. Принудителните бракове също са престъпление от общ характер, което е полово обусловено и обикновено извършителят е възходящ родственик.

Обаче има изключения – престъпленията от частен характер, например престъпното следене.

Това означава, че производството започва по тъжба на пострадалия, не може полицията да го инициира сама. Инициирането на производството зависи единствено от пострадалото лице. Такъв е и случаят при лека телесна повреда спрямо възходящ, низходящ, деца, съпруг, брат или сестра. Ако частният тъжител се откаже от делото, то се прекратява.

Има и престъпления от публично-частен характер, например средните телесни повреди, нанесени на роднини или съпрузи, системно следене между същите лица. Тук разликата се корени в това, че производството се възбужда по тъжба на пострадалия до прокуратурата, но не може да се прекрати от пострадалия, дори ако той оттегли тъжбата си.

За редица престъпления като убийство, телесна повреда, отвличане, противозаконно лишаване от свобода, принуда, закана за престъпление, системно следене, и неизпълнение и повторно неизпълнение на съдебно решение е предвидена по-тежка наказуемост, ако се осъществяват в условията на домашно насилие. До този момент, преди да отпадне изискването за систематичност на домашното насилие, средно годишно има около 800 досъдебни производства по такива квалифцирани състави.

От първия януари на идната година влиза в сила промяната, че актовете на домашното насилие могат да бъдат извършвани чрез действие и чрез бездействие. Такъв случай на бездействие е например злепоставянето – да си длъжен да положиш грижа за дадено лице и да не я положиш.

Защо не всички сигнали завършват с осигуряване на защита?

Често това се случва, защото пострадалите често оттеглят жалбите си. Причините за такъв развой са много, една от които е и невинаги адекватната реакция на органите на реда, пристигащи на място. Тази година например, до месец октомври има подадени 35 177 сигнала на 112 и издадени едва 3645 заповеди за защита.

При реакция на полицията, е важна адекватната оценка на риска, затова подготовката на полицейските служители е от първоначално, инстантно значение. Един необучен полицай означава 100-процентов провал по конкретния случай, на конкретния полицай и спрямо конкреното пострадало лице.

Как да сме сигурни, че ще се обърне навременно внимание на сигнала ни?

За да бъдат правилно обработени стотиците сигнали на ден, трябва да бъдем максимално конкретни в сигналите си. Например: да не се обаждаме да сигнализираме за нарушаване на нощната тишина заради случващото се в съседния апартамент, когато всъщност семейният скандал ни дава основание да мислим, че съседката ни може да е в риск за живота и за здравето си.

Ако се обаждаме за себе си, следва да опишем и нараняванията си, тъй като записът от този разговор също ще послужи в последващо съдебно производство. Трябва ясно да се артикулура опасността за живота и здравето, за да се регистрира случаят правилно. Добре е да имаме предвид и това, че в България има само шест центъра на 112, затова трябва са сме максимално конкретни и коректни и в подаването на адреси.

Все пак следва да се отбележи, че едва в 28% от регистрираните случаи на обаждания, свързани с домашно насилие, операторите на 112 са преценили, че тези случаи не са пренасочване към служби за спешно реагиране.

Кога и как реагира полицията?

Възможните ѝ варианти за намеса са общо три:

  • кризисна ситуация, тоест инцидент, който се развива в момента
  • вече приключило насилие
  • отправена заплаха за насилие.

На сигнал следва да реагират поне двама служители. Следва да бъдат разделени и изслушани лицата, по отношение на които е сигналът, да бъде осигурена безопасността на тези лица. И най-вече, приоритетно се полага грижа за децата и за осигуряването на тяхната физическа и психическа безопасност.

Полицейските органи могат да задържат извършителя тогава, когато има престъпление от общ характер. Невинаги полицията има право да задържи насилника – например ако не се касае за средни или тежки телесни повреди. Според Макева, когато има следи от физическо насилие, следва първо да има освидетелстване на лицето, за да се провери дали няма средна или тежка телесна повреда. В рамките на производство освидетелстването е безплатно за пострадалия. При издадена заповед нарушаването ѝ винаги е престъпление от общ характер.

 А ако няма престъпление?

Ако няма престъпление, се издава протокол за предупреждение. Пострадалите следва да изискват копие от протоколите. После могат да ги прилагат като писмени доказателства в хода на производствата, които биват започнати вполедствие – както в гражаданско производство по ЗЗДН, така и в наказателно производство. Следва обаче да се изисква протокол, дори ако полицейският служител пропусне да предуреди за тази възможност. По закон, тези протоколи се пазят в рамките на пет години, така че заверено копие може да се изиска и впоследствие.

Когато пострадалото лице е дете, по възможност следва да се снемат обяснения в присъствието на инспектор от Детска педагогическа стая. Пострадалото лице следва да се подпомогне при обсъждане на възможността да остане при близки и да обезпечи транспортиране на лицето до безопасно място, ако лицето е пожелало това. Ако пострадалото лице иска да напусне жилището, полицейският орган следва да подпомогне лицето да си осигури вещите си от първа необходимост. Дежурните части са длъжни да поддържат списък с всички възможни социални услуги. А също така и да предоставят контакт за връзка на пострадалото лице.

Как да сме максимално коректни при подаване на молба към полицията?

Никой държавен орган, включително полицията, няма право да отказва каквито и да било молби, които получава. Органите са длъжни да входират молбата. Д-р Макева съветва молбите да бъдат персонално регистрирани до конкретното лице, например до началника на районното управление. Така човекът ще знае, че той е длъжен да реагира с резолюция и носи отговорност да проследи какво се случва със сигнала. Тя съветва и да се дават конкретни членове и алинеи от законите, като да се внимава да не се влезе в хипотеза на набедяване.

Някои хора идват в живота на човек, за да му покажат какво не е любовта, отбелязва д-р Макева. Нека красноречиво да завършим с това.

*По семинара на Фондация „Будителките“. Семинарите по темата са проект на фондация „Будителките“ и се осъществяват с подкрепата на Български фонд за жените.

Вижте още:

„Чак пък всяка трета да е пострадала от насилие…“


Повече информация Виж всички