В месеца преди да изляза по майчинство, поставих пред моите учениците предизвикателство: нали все възрастните пишат за учениците и сякаш много-много не ги питаме те какво мислят, затова сега те имаха невероятна възможност да напишат глава от първия ученически роман. Всеки ученик трябваше да опише един свой ден в училище.
Учениците ми тогава бяха шести клас, така че гледаха вече по-критично на присъствието си в училище. В пети клас учениците все още са влюбени в училището си. Та, получих доста глави от романа, по-къси, по-дълги, и във всички се споменаваше една и съща дума. И тази дума мисля, че крие тайната за това какво им става на учениците днес?
СКУКА
Да, думата беше скука, на моите ученици им беше скучно в училище, беше им скучно в часовете. А какво правят хората, когато им е скучно – със сигурност не учат, не се развиват и не измислят гениални изобретения.
А защо им е скучно? Има няколко основни причини.
Защото им е твърде трудно
Когато учениците преминат в прогимназиален етап (5-7 клас), изведнъж започват да се учат много предмети, при много учители, езикът и заложеното в програмата скачат с няколко нива на трудност. Освен това учебниците са написани сложно и възприемането им е трудно. Понякога текстът се оказва стена, която учениците не могат да прескочат, защото умението им да четат големи текстове не е развито. Учениците днес са свикнали да четат накъсано, информацията да се сменя бързо, визуалните стимули да са повече, това е така и ние трябва да намерим път към тях.
Защото няма връзка с техните интереси
Или те не я виждат. Или липсва наистина. Донякъде това е, защото не знаем техните интереси. Помислете си колко време трябва да инвестира един учител, за да опознае учениците и да разбере интересите им? А сега нека помислим колко време инвестира един учител в учебни часове, в които никой не научва нищо. Чрез интересите на децата можем да привлечем вниманието на децата, остава да го задържим. Чрез малко повече доверие в учителите, по-малко документация и повече време за работа с учениците – интересите ще влязат в полза на ученето.
Защото не виждат как ще им бъде полезно това
Защо го учим това бе, госпожо? Отговорът на този въпрос може да вдъхнови планирането на уроци, от които учениците излизат развълнувани да научат повече. С отговора на този въпрос може да започва всеки час, за да знаят учениците, че това, което правим в час, е важно, има смисъл, помага им, развива ги.
Защото трябва да седят и слушат 40 минути
Колко от вас могат да седят и слушат 40 минути внимателно? И дори да можете – кога това ваше умение ви е помогнало в живота или професията ви? В повечето случаи ни се налага да превключваме между различни дейности, да се концентрираме бързо, да работим в екип, да взимаме решения заедно, да презентираме идеите си. Ами защо не учим така тогава? И защо да не изглежда така един учебен час?
Време е за нова глава в нашия ученически роман.
