Как Пън Шуай изчезна за 60 секунди

| от Лора Младенова |


Има нещо гнило, но не е в Дания.

Китайската тенисистка Пън Шуай – бивша номер 1 на двойки и 14-та в класацията на Женската професионална асоциация – е в пълна неизвестност от 2 ноември насам. На посочената дата Пън отправя обвинения в социалната платформа Weibo за извършено спрямо нея сексуално насилие от бившия вицепремиер на Китай Жан Гаоли. Тя твърди, че посегателството се е случило, след като Жан я кани да играе тенис с него и съпругата му в техния дом преди около три години.

В публикацията тенисистката признава, че няма доказателства за обвинението си. Съвсем кратко след това текстът изчезва от социалната мрежа. По-смущаващото е, че от самата Пън също няма и следа оттогава.

И така до 17 ноември, когато правителствената медия CGTN/CCTV публикува в Twitter съобщение, за което твърди, че произхожда от Пън Шуай. Оповестява, че съобщението е изпратено от спортистката до главния изпълнителен директор на Женската тенис асоциация Стив Саймън. Текстът на посланието гласи, че скорошните новини не са публикувани от нея и са разпространени без съгласието ѝ. То изцяло опровергава обвинението в сексуално насилие, както и вестите за изчезването на тенисистката.

Според Стив Саймън обаче това съобщение единствено потвърждава опасенията за местонахождението и безопасността на Пън Шуай.

Той изтъква липсата на каквито и да било доказателства, че изпратеният текст действително е написан от тенисистката. Споделя и че Женската тенис асоциация неколкократно се е опитала да се свърже с нея по различни начини. За съжаление, до момента всички такива опити продължават да са безуспешни.

По думите на Саймън, вече се обмислят санкции срещу Китай, между които е и възможността страната да изгуби правото си да домакинства предстоящи спортни турнири.

Международни тенис звезди, сред които Наоми Осака, Новак Джокович, Серина Уилямс и Крис Евърт също изразиха в социалните медии своята подкрепа към Пън Шуай и притесненията си относно нейната безопасност.

Китай опитва да “легализира” незаконните изчезвания на хора?

Изчезванията на хора не са нищо ново за Китай. В продължение на години правителствените служби, силите за сигурност и техните агенти използват насилствени арести в регионите на етническите малцинства в Тибет и Синдзян. Същото се случва и с цел “прочистване” на улиците на китайските градове от жители на селските райони, пристигнали да търсят правна защита от местни злоупотреби с власт.

През август китайските държавни медии обявиха предложена промяна в наказателно-процесуалния закон на страната, според която полицията ще има възможност законно да задържа лица тайно за срок до шест месеца. Без контакт нито със семействата им, нито с адвокат.

Според китайското правителство предложената промяна представлява разширяване на вече съществуващата практика за наблюдение на жилища или „меки арести“. Тези практики се извършват спрямо заподозрени в престъпления срещу сигурността на страната, тероризъм или големи случаи на корупция. „Мекият арест“ позволява на полицията да задържи заподозрени в престъпления под домашен арест за период до шест месеца без надлежен съдебен процес.

Китайски юристи и правозащитници предупреждават, че предложението цели цинично да оправдае по законов ред вълната от насилствени изчезвания, които нарушават както вътрешното, така и международното право. От средата на февруари китайските сили за сигурност са изчезнали насилствено най-малко 26 писатели, художници, блогъри и защитници на човешките права, по данни на местната неправителствена организация Китайски защитници на човешките права (CHRD). Броят на пострадалите подчертава рязкото влошаване на върховенството на закона в Китай през последните осем месеца.

Лицата често биват задържани насилствено. Отказва им се правото на надлежен съдебен процес и контакт с близки или защитници на правата им. Изложени са на висок риск от изтезания по време на престоя си в ареста. Повечето от тези, които в крайна сметка са освободени, след като са прекарали дълги периоди като „изчезнали“, вече са били сплашени достатъчно, че държавата да може да разчита на тяхното мълчание оттук нататък.

„…На всички, които ще кажат „Това не се отнася до мене!“*

Устроени сме така, че колкото по-далеч от нас се случва нещо, толкова по-бегло и за по-кратко ни вълнува. Затова случващото се в Китай рядко се задържа в обхвата на радарите на нашето човешко внимание.

Съвременният свят обаче е твърде глобален и дигитализиран, че да не мислим по такива въпроси. Интересите на икономическите и технологичните гиганти се простират далеч отвъд държавните и континенталните граници. От наша страна, твърде много от самоличностите ни вече се намират онлайн, волно или неволно.

Китай не се слави с хуманизъм. Проблемът там далеч надхвърля въпроса със сексуалното насилие над жени. То самото е едва един от многото изрази на незачитане на човешките права, воля, избор и личност, което един човек или един режим може агресивно да проявява.

Да живееш в относително развита и относително спокойна привилегия все още е успокояваща привилегия. Освен ако не попаднеш на неподходящото място в неподходящото време. Както канадските граждани Майкъл Ковриг и Майкъл Спавор, освободени в края на септември след прекарването на над 1,000 дни в китайски затвор по обвинения в шпионаж.

Връщането им в Канада е разрешено часове след като като финансовият директор на Huawei Мън Уанджоу е освободена от домашния арест във Ванкувър след сключване на сделка с правосъдието на САЩ. Ковриг и Спавор са задържани на 10 декември 2018 година като реакция на задържането на Мън в Канада по обвинение във финансови измами от страна на САЩ девет дни по-рано.

И ако за нас идея като системата за социален рейтинг на хората е само плашещ епизод от сериала Black Mirror, в Китай тя се разработва и се обсъжда възможността за въвеждането ѝ на територията на цялата страна. Същото се отнася и до системата за лицево разпознаване, заради чието разработване преди по-малко от година френският футболен национал Антоан Гризман прекрати рекламното си партньорство с технологичния гигант Huawei.

Твърде много филми вече сe превърнаха действителност. В свят, който може да не е безопасен за дадена група хора, всъщност никой не е защитен.

*Цитат от “Приказка за стълбата” на Христо Смирненски

Вижте още:

10 страни, в които жените са повече от мъжете


Повече информация Виж всички