– Ето ни в село Смочево, където Ташко Еленков си спечели половин милион от играта ни “Златните паралелепипеди”. Честито! Какво ще направите с печалбата?
– Голям късем и голяма радост у дома! Имаме си една студентка, която сега ще има да харчи от тия пари колкото си иска! А на по-големия син ще купим жилище и кола. Ако остане нещо, със съпругата ми може и да направим ремонт на къщата.
Сто пъти по сто сме чували подобни реклами спотове от телевизионния екран, но сме ги пропускали покрай ушите си, без да се заслушаме какво всъщност казват вече бившите бедни наши сънаордници.
Истината е, че това, което казват в 90 процента от случаите е, че спечелените много пари от лотарията ще отидат за децата им. Които са на 15, 25, 35, 55.
Деца – сукалчета от бездънната българска майчина гръд, на която, излежда, кърмата секва чак когато кръвта спре да циркулира в безжизненото тяло.
Мдааа, българското дете беше и продължава да бъде свръхобгрижван-изкуствено напомпан-със-самочувствие-и-научен-да-получава-всичко-наготово сурогатен продукт на родителите си. Само че това си го знаем (макар и повечето от нас да не са склонни да го признаят.) Това, което обаче не се знае е, че първо, този тип родители не са запазена марка за България (логично), и второ, когато се срещат в западното общество, биват разглеждани под лупа като социален феномен.
В англоговорящия свят ги наричат helicopter parents (родители-хеликоптери), а в Дания – curling forældre.
Етимологично терминът е свързан с един не особено популярен зимен спорт. Така както състезателите по кърлинг “премитат” леда по писата пред камъка, за да може той да се плъзга с най-малко триене до целта си, така и кърлинг-родителите се опитват да отстранят всички пречки по пътя на своите отрочета, подсигурявайки им възможно най-безпроблемно израстване. Ще кажете, че кой родител не иска това за децата си! В крайна сметка всеки желае най-доброто за своите наследници.
Разбира се, че е така, само че психолозите и социолозите си счупват пръстите да натискат алармиращия червен бутон: Не правете така, защото в опита си да улесните децата максимално, всъщност ги превръщате в циврещи лентяи.
Денят на свръхпротектираното дете е разграфен по часове и минути, така че то никога да не се окаже в рискова ситуация от какъвто и да е характер. Освен това то винаги получава неща “по лесния начин”. Свръхпротектираното дете постепенно се превръща в млад възрастен, който обаче е неспособен да понесе дори най-малкия удар, без да излезе от релси и да се срине емоционално. И за да не бъда голословна, ще дам пример от първа ръка.
Познавах един младеж, да го наречем К., чиято личност беше като издялана по калъп от кърлинг-родители. Преминаването му по пътя на живота беше толкова максимално улеснено, че по-скоро приличаше да плъзгане със сърф по вълните край хавайския бряг отколкото на нормален човешки ход. Добро училище, екскурзии в чужбина, пари, дрехи, връзки за престижни стажове в Америка и родни министерства. Веднъж обаче К. трябваше да се включи в група с няколко свои чуждестранни състуденти, за да изготвят и представят проект за изпит по макроикономика.
До този момент нито веднъж не му се беше налагало сам да си взима изпитите, понеже имаше кой да пише курсовите работи вместо него. И изведнъж младежът К. изведнъж се озова в небрано лозе. Тъй като в така създалата си ситуация просто нямаше как да прикрие собствените си мързел и некомпетентност, изкуствено напомпаното му самочувствие взе да издиша.
А когато останалите от групата не се поддадоха на перфектната му инстаграмска външност и закачливо-доминантен чар и му заявиха, че е най-слабо подготвеният от всички (което си беше направо евфимизъм за глупав), К. просто се срина. Рева цял един следобед. Пи валериан след водка след валериан и накрая заяви, че “иска да си ходи вкъщи.”
През последните седмици в Дания се вихрят дебати, предизвикани от изследване на Националния център за проучвания и анализи, проведено сред 3623 деца, родени през 1995, и техните родители. Изненадващо резултатите показваха, че въпреки първоначалните притеснения, едва малък процент от изследваните възрастни са проявили характеристиките на кърлинг-родители, а вече порасналите деца дори на най-заклетите “кърлингджии” не са се чак толкова социално неадекватни, колкото се е очаквало.
Само че, мисля си аз, това изследване е направено в скандинавска държава, където е почти недопустимо детето да продължи да съжителства с родителското тяло след навършване на пълнолетие. В датското и подобни общества пъпната връв бива прекъсната отрано и, без значение дали татко и мама са били кърлинги, хеликоптери или самолетоносачи, младият човек отрано получва здрав шут в задника, който го изпраща право в дълбокото.
И ако не се е научил да плува до този момент, тежко му, понеже никой кръвен роднина няма да му купи апартамент или кола, само защото “така е редно.”
Що се отнася до моя приятел К., предполагам, че на този етап вече е намерил достатъчно спокоен пристан, където да не му се налага да понася удари на съдбата, на които не може да отговори. Все пак никой не иска да има размазаното от ъперкъти лице на Роки Марчиано Балбоа! Нищо че излиза победител в края на мача.
