Случва ли ви се да забравяте и още повече да се ядосвате, защото сте забравили нещо? Или да ви избие студена пот, когато ви попитат “Носиш ли ми еди-кое-си, за което те помолих и ти ми обеща?”
Разбира се, оправдания винаги има – стрес, прекалено мнго други задачи и т.н., а след тях започват и извиненията. Но те не ви помагат да живеете по-леко и спокойно.
Лично аз се справих със забравянето (което беше типична моя черта) по един много простичък и ефикасен начин.
Той не се корени в никакви селф-хелп книги или измислени семинари със съвети от гурута, не е в медитацията, йогата или някакъв конкретен спорт, нито пък е в купуването на пореден нов сладък тефтер, в който уж да си отбелязвате задачите. Не е в преместването на пръстените от едната ръка на другата, нито в лепкащите шарени листчета.
Тайната е следната – в момента, в който се сетите за нещото, което не трябва да забравяте, го направете/сложете в чантата веднага. Дори и да е 3 дена по-рано, дори и да имате други неща в момента на главата си. Отложите ли, смятайте, че сте забравили.
Тествала съм тази практика стотици пъти и трябва да ви кажа, че работи безотказно.
Ще дам само един обикновен пример:
По време на женска екскурзия до Париж, имахме предварително купени и разпечатани билети за посещение на двореца и градините на Версай. Приятелката ми ме подсети десетина пъти да не забравям билетите и аз накрая доста възмутено ѝ се сопнах, че няма как да забравя. Все пак билетите бяха върху багажа ми на видно място и то до вратата на квартирата, така че просто щях да ги взема на излизане. Нямаше как да не ги видя и да пропусна.
Е, в деня, за който бяха купени билетите, вече се возихме във влака Париж-Версай, когато с потрес осъзнах, че не съм взела билетите. Беше прекалено късно да се връщаме и единственото, което ни спаси, бе това, че успях през телефона и благодарение на мобилния ми интернет да вляза в сайта, от който купих билетите и да ги изтегля на телефона в електронен вариант.
Не се случи нищо фатално, но ако просто бях сложила в чантата си билетите тогава, когато се сетих за тях или бях подсетена, щях да си спестя по-нататъшните упражнения и нерви. А и нито щяха да ми натежат, нито пък попречат на нещо да си кротуват в дамската ми чанта.
Та, това е моят съвсем обикновен, но страшно ефикасен съвет как да не забравяте повече нищо 🙂 Тествайте го и току виж ви е помогнал.
А относно всички годишнини, рождени и именни дни, тактиката е съвсем елементарна и се изчерпва до това да си направите автоматичноежегодно напомняне на календара на смартфона ви. И щом ви изписука, че някой приятел има рожден ден, му се обадете/пишете веднага, а не отлагайте, защото както вече стана ясно – ще забравите 🙂
