Ергенки, оставете животните на мира, за бога!

| от Лора Младенова |


„Най-романтичното реалити“ отново е сред нас, а немалко от нас отново сме заети да обясняваме колко скандално глупаво и възмутително е, докато скришом му надаваме по едно око.

Както всяка друга година се ръсят стереотипи и клишета на килограм, но какво друго би могъл да очаква човек при идеята един харем нагласени като за абитуриентски бал в чалготека жени да се надпреварва за мъжко внимание.

Вижте още:

Жена не се пита за годините. Мъж трябва да се пита за мускулите и парите. Не може да има приятелство между мъже и жени. Женската мечта е да бъде домакиня и любовница и да чака своя човек с мусака. Мъжът трябва да гони и преследва. Жената се гримира за мъжа. Бившите са гадни…

Абе, нищо ново под слънцето.

Зрителя го заболяват ушите от злоупотреба с прилагателните „автентична“, „амбициозна“ и „уникално“.

Но с времето и той изгубва основанието си да коментира етично, морално, интересно и смислено ли е това предаване. Отрицателният отговор сам се набива на очи, и какво от това? Намират се достатъчно жени, които с радост да плюят върху достойнството си срещу малко евтина слава.

Намират се и мъже с клониран стайлинг, които да даряват въпросните жени с целувки и обещания сезон след сезон. И най-важното – намират се зрители.

Понякога наистина не е луд, който е изял зелника, тоест който е прибрал приходите от продукцията.

По отношение на участието и на гледането: „всеки сам си преценя“. Само че има още нещо – негово височество Телевизорът има навика да ни продава представи за нормалност, за романтика, за благоденствие и стандарт на живот, които се загнездват в подсъзнанието неволно, неусетно и у много хора безкритично. (Кой ако не Телевизорът например излъга и жени, и мъже, че наподобяващите на вагина устни са красиви, сексапилни, социално желани и струващи си парите, болката и риска от козметични и хирургични интервенции?)

В този ред на мисли първата среща на един от двамата тазгодишни ергени дава добър повод поне да си кажем колко абсурдна и вредна е една от масовите телевизионни представи за романтика и развлечение – „свободното“ общуване с екзотични животни.

По сценарий по-младият левент и първата му кандидатка бяха заснети и показани да къпят слон.

Тъжна картинка, от която личеше красноречиво, че животното не се чувства добре. Поне за всеки зрител, който поне малко е запознат с естественото поведение на животните.

В епоха, когато за секунди можем да разполагаме с всичката публична информация на света, екипът на една национална телевизия следва да се замисли наистина ли експлоатацията на животни е практиката, която си струва да промотира като желан модел в своя праймтайм.

Брандирането на чуждата култура отдавна не ни е чуждо – чаени церемонии, религиозни ритуали, служби в храмове, навличане на традиционни местни облекла, всичките опаковани с панделка и етикетче за ненаситни туристи.

Да речем че все пак тези съмнителни забавления се случват с относителното съгласие и възнаграждение на всички, които са замесени в тях. Когато обаче става дума за животни, използвани за продажба на преживяване – за съгласие и възнаграждение не може да говори. Единствено за експлотация в най-чист вид.

Не съществува такова явление като „етично къпане на слонове“,

„хуманна езда на камили“, „съобразено с правата на животните плуване с делфини“, „галене на дружелюбни лъвове и тигри“, „свободни танцуващи змии“, „щастливи маймунки на верига, предназначени за снимка с туристи“.

Независимо какви свежи и секси прилагателни ще употреби маркетингът, злоупотребата с животни с цел краткотрайно човешко забавление и няколко кадъра за Instagram, не е нищо повече от жестокост с цел глезотия и печалба. Забавното преживяване на туриста в рамките на няколко минути се повтаря за животното ежедневно. Десетки пъти на ден.

Дивите животни принадлежат в дивата природа. Там не ги яздят стотици хора, не ги къпят трийсетина пъти дневно, не ги хранят с каквото им падне.

Не е в природата им да се оставят да бъдат галени, пипани, дърпани, взимани. Нито да изпълняват весели трикове, за да се запечатат в паметта на телефона. За целите на това си неестествено поведение животните биват дресирани по изключително жестоки начини – с електрошок, с бой, с лишаване от храна. Когато реагират по определен начин на музика например, това означава, че асоциират тази музика с определено наказание, което ще получат, ако не се държат „както трябва“. Това наказание им се е случвало вече стотици пъти на фона на същата музика.

Мъчението на животни носи риск и за хората.

Не всяко животно може да бъде пречупено напълно, за да се превърне в желаната миролюбива играчка. А дори когато изглежда, че се е получило, понякога то може да не издържи на ужаса и напрежението и да нападне своя „гальовен“ посетител. Той сам си го е направил, да, и ми е малко по-трудно да го съжаля. Имал е всички ресурси да знае по-добре. Животното обаче ще понесе последиците, независимо какво е станало с туриста. То ще получи от още по-сурово и мъчително наказание до принудително умъртвяване.

Емоционално интелигентен човек би се запитал струва ли си всичко това за една снимка или за пет минути екзотично преживяване и би си дал единствения възможен правилен отговор.

До тази емоционална интелигентност обаче се достига малко по-трудно, когато медийните канали наоколо агресивно и безкритично налагат подобни нечовешки практики като романтични, луксозни и желани.

Днес посланията ни имат шанса да достигнат до неограничен брой хора и е престъпна небрежност за един зает в медиите човек да не си ги подбира. Особено когато има какво хубаво да се каже и покаже по същата тема.

Хуманни начини за досег с диви животни съществуват. Те се реализират чрез наблюдението на животни в естествената им среда, състояние и поведение.

Налице са резервати и благотворителни инициативи за опазване на животинските видове, които предлагат възможности да видиш животните в техния хабитат, необезпокоявани. Приходите от посещенията съответно отиват за финансиране на съответните инициативи – например за опазване на застрашени видове, за възстановяване на унищожени от човешката дейност горски територии, за изграждане на убежища.

Дори в консумацията може да се намери начин за създаване на добавена стойност. Стига да се търси.

Снощи ми идеше да изкрещя „Ергенки, оставете животните на мира, за бога!“. А всъщност моят “call-to-action” трябваше да е насочен към продуценти и сценаристи. Те дължат и на нас, и на професията си да са по-добре информирани.

Вижте още:


Повече информация Виж всички