„Най-романтичното реалити“ отново е сред нас, а немалко от нас отново сме заети да обясняваме колко скандално глупаво и възмутително е, докато скришом му надаваме по едно око.
Както всяка друга година се ръсят стереотипи и клишета на килограм, но какво друго би могъл да очаква човек при идеята един харем нагласени като за абитуриентски бал в чалготека жени да се надпреварва за мъжко внимание.
Вижте още:
Жена не се пита за годините. Мъж трябва да се пита за мускулите и парите. Не може да има приятелство между мъже и жени. Женската мечта е да бъде домакиня и любовница и да чака своя човек с мусака. Мъжът трябва да гони и преследва. Жената се гримира за мъжа. Бившите са гадни…
Абе, нищо ново под слънцето.
Но с времето и той изгубва основанието си да коментира етично, морално, интересно и смислено ли е това предаване. Отрицателният отговор сам се набива на очи, и какво от това? Намират се достатъчно жени, които с радост да плюят върху достойнството си срещу малко евтина слава.
Намират се и мъже с клониран стайлинг, които да даряват въпросните жени с целувки и обещания сезон след сезон. И най-важното – намират се зрители.
По отношение на участието и на гледането: „всеки сам си преценя“. Само че има още нещо – негово височество Телевизорът има навика да ни продава представи за нормалност, за романтика, за благоденствие и стандарт на живот, които се загнездват в подсъзнанието неволно, неусетно и у много хора безкритично. (Кой ако не Телевизорът например излъга и жени, и мъже, че наподобяващите на вагина устни са красиви, сексапилни, социално желани и струващи си парите, болката и риска от козметични и хирургични интервенции?)
В този ред на мисли първата среща на един от двамата тазгодишни ергени дава добър повод поне да си кажем колко абсурдна и вредна е една от масовите телевизионни представи за романтика и развлечение – „свободното“ общуване с екзотични животни.
Тъжна картинка, от която личеше красноречиво, че животното не се чувства добре. Поне за всеки зрител, който поне малко е запознат с естественото поведение на животните.
В епоха, когато за секунди можем да разполагаме с всичката публична информация на света, екипът на една национална телевизия следва да се замисли наистина ли експлоатацията на животни е практиката, която си струва да промотира като желан модел в своя праймтайм.
Брандирането на чуждата култура отдавна не ни е чуждо – чаени церемонии, религиозни ритуали, служби в храмове, навличане на традиционни местни облекла, всичките опаковани с панделка и етикетче за ненаситни туристи.
Да речем че все пак тези съмнителни забавления се случват с относителното съгласие и възнаграждение на всички, които са замесени в тях. Когато обаче става дума за животни, използвани за продажба на преживяване – за съгласие и възнаграждение не може да говори. Единствено за експлотация в най-чист вид.
„хуманна езда на камили“, „съобразено с правата на животните плуване с делфини“, „галене на дружелюбни лъвове и тигри“, „свободни танцуващи змии“, „щастливи маймунки на верига, предназначени за снимка с туристи“.
Независимо какви свежи и секси прилагателни ще употреби маркетингът, злоупотребата с животни с цел краткотрайно човешко забавление и няколко кадъра за Instagram, не е нищо повече от жестокост с цел глезотия и печалба. Забавното преживяване на туриста в рамките на няколко минути се повтаря за животното ежедневно. Десетки пъти на ден.
Не е в природата им да се оставят да бъдат галени, пипани, дърпани, взимани. Нито да изпълняват весели трикове, за да се запечатат в паметта на телефона. За целите на това си неестествено поведение животните биват дресирани по изключително жестоки начини – с електрошок, с бой, с лишаване от храна. Когато реагират по определен начин на музика например, това означава, че асоциират тази музика с определено наказание, което ще получат, ако не се държат „както трябва“. Това наказание им се е случвало вече стотици пъти на фона на същата музика.
Не всяко животно може да бъде пречупено напълно, за да се превърне в желаната миролюбива играчка. А дори когато изглежда, че се е получило, понякога то може да не издържи на ужаса и напрежението и да нападне своя „гальовен“ посетител. Той сам си го е направил, да, и ми е малко по-трудно да го съжаля. Имал е всички ресурси да знае по-добре. Животното обаче ще понесе последиците, независимо какво е станало с туриста. То ще получи от още по-сурово и мъчително наказание до принудително умъртвяване.
Емоционално интелигентен човек би се запитал струва ли си всичко това за една снимка или за пет минути екзотично преживяване и би си дал единствения възможен правилен отговор.
До тази емоционална интелигентност обаче се достига малко по-трудно, когато медийните канали наоколо агресивно и безкритично налагат подобни нечовешки практики като романтични, луксозни и желани.
Днес посланията ни имат шанса да достигнат до неограничен брой хора и е престъпна небрежност за един зает в медиите човек да не си ги подбира. Особено когато има какво хубаво да се каже и покаже по същата тема.
Хуманни начини за досег с диви животни съществуват. Те се реализират чрез наблюдението на животни в естествената им среда, състояние и поведение.
Налице са резервати и благотворителни инициативи за опазване на животинските видове, които предлагат възможности да видиш животните в техния хабитат, необезпокоявани. Приходите от посещенията съответно отиват за финансиране на съответните инициативи – например за опазване на застрашени видове, за възстановяване на унищожени от човешката дейност горски територии, за изграждане на убежища.
Снощи ми идеше да изкрещя „Ергенки, оставете животните на мира, за бога!“. А всъщност моят “call-to-action” трябваше да е насочен към продуценти и сценаристи. Те дължат и на нас, и на професията си да са по-добре информирани.
Вижте още:
