Две, хоризонтално: „Липсващ съставен елемент в поведението на жените.” Какво им липсва на жените? Опитвам да позная. “Увереност”? Прекалено дълго. За “самочувствие” или пък, в другата крайност, “склонност към насилие” – да не говорим. Отговорът е само с шест букви.
„Е, какво ви липсва на вас?“ – пита един от участниците от втори сезон на шоуто “Един за друг” по Нова телевизия, явно отгатнал*. Партньорката му веднага е готова с отговора:
– Логика! – възклицава тя с ентусиазъм, примесен с облекчение, и продължават нататък. Не ги виня – решаването на кръстословицата е усложнено от факта, че дамите висят на въже пред гигантско табло, с което партньорите им ги придвижват по хоризонталата и вертикалата и задачата трябва да се изпълни за по-малко от час. Нито една от двойките не се затруднява особено с отговора.
Преминаваме някак си през “епилация”, “лубрикант” и “скандал” по повод вдигнатия капак на тоалетната, въпреки че обикновено седалката е това, което причинява раздори, и стигаме до мистериозна дума с “м” с десет букви. Дефиницията гласи: “Женска злоупотреба с власт”.
Какво ли пък ще е това? “Мъжепотъпкване”? Няма такава дума май, пък и е прекалено дълго. Или сценаристът си е мислел за Мария-Антоанета? Пак не става. Първата двойка ме избавя от мъките ми:
– “Матриархат”! – заявява уверено младата дама и подрежда буквите победоносно. Съвпада.
Няколко от участниците издават звуци на несъгласие, а аз трескаво пиша в Google “матриархат български тълковен речник”, ужасена да не би дефиницията, която си спомням от учебника по история, да е била променена в мое отсъствие. Резултатът се зарежда – тук си е и си гласи все същото:
МАТРИАРХАТ, мн. няма, ж. Истор. Форма на родовата организация в първобитнообщинния строй, при която майката или изобщо жената е имала главна роля и власт в стопанските и обществените отношения и родовите групи се създавали по женска роднинска линия “…”— От лат. mater ‘майка’ + гр. αρχἡ ‘власт’.
Няма и следа от злоупотреба. Олеква ми. После се сещам за една друга дума, пак с “м”, но с девет букви: “мизогиния”. В Тълковния речник пише:
МИЗОГИНИЯ ж. Остар. Книж. Омраза към жените “…”— От нем. Misogynie или фр. Misogynie.
Защо пък остаряло? Ето, въвеждам думата в търсачката и хоп – появяват се няколко статии на български. Първият резултат е естествено Уикипедия, където има смислено обяснение на понятието на няколко реда и препратки към статията за феминизъм. Следват няколко творения, очевидно преживели месомелачката на Гугъл преводач, в които, като в извратен роман в стил шерше ла фам се обяснява, че, видиш ли, мизогинията била заболяване, вследствие травма причинена от авторитарна майка или друга женска фигура в ранното детство.
В дълбините на втора и трета страница в Гугъл има една-две статии, написани обективно и грамотно: „Мястото, на което мъжете екстремно мразят жените“, публикувана в Webcafe и „Целувката на Кобрата ни даде огледало“ в „Сега“.
И под двете троловете са намерили поле за изява в коментарите в социалните мрежи.
И така е навсякъде, накъдето се обърнеш.
Жените трябва да бъдат сложени на мястото им. Откъде-накъде ще се вземат за нещо повече от лъскава опаковка на детеродни органи, чиято основна функция е да задоволяват всички нужди на по-силния, по-интелигентен и по-благороден пол?
Българските медии чудесно се справят с нелеката задача да възстановят „баланса“ в обществото. Вицове за блондинки и тъщи, подправени с добронамерени шегички за Истанбулската конвенция, която никой не е чел, но за която всеки знае, че има нещо общо с “джендърите” (каквото и да означава това понятие в представите им), и реклами с двусрични девойки по кожа, в компанията на мъже на възрастта на бащите им, които артистично проточват лиги по техен адрес – ромолят от екрана на телевизора в най-гледаното време.
Всички тези телевизии са подписали Етичния кодекс на българските медии, в който под точка 2.5.1 тържествено обещават: “Като уважаваме правото на всеки да живее в сигурност и безопасност, няма да публикуваме материали, подбуждащи или насърчаващи омраза, насилие и всякаква форма на дискриминация.” Чудя се къде е вратичката. От дефиницията на “матриархат” в гореспоменатото предаване, колкото и да ми се иска просто да се присмея на сценаристите за това, че не са внимавали в часовете по история в седми клас и не са сметнали за нужно да отделят две минути да проверят в интернет, определено лъха омраза. Логиката е ясна – властта е прерогатив на мъжете и попадне ли в ръцете на жена, не се знае тя как точно ще злоупотреби с нея, но със сигурност ще го направи. Ами помислете си за всички тези строги майки и учителки, всички тези недостъпни кариеристки и сексапилни прелъстителки, които като се докопат до някаква власт над мъжа и като почнат да изискват да бъдат третирани с уважение, направо тръпки да те побият.
Проверявам на сайта на Националния съвет за журналистическа етика дали някой е подал жалба срещу Нова Телевизия по повод на предаването излъчено на 6 май 2021 г., но не намирам нищо по темата. Прочитам няколко от публикуваните решения на комисията във връзка с нарушения на т/2.5.1 и за периода 2016 – 2021. И намирам само една жалба, която се отнася до дискриминация по полов признак срещу статия във вестник Телеграф със заглавие „Тролей, пълен с мацки обиколи в София“, която за съжаление вече не е достъпна. Подателката на жалбата дори не се е оплакала от мацките в заглавието, а от цитиран от автора коментар от социалните мрежи, в който се говори за сливи. Така де, котките поне също са представители на животинското царство, за разлика от овошките. А и все с нещо ще ни приравнят.
Ясно. Вратичката е с размерите на портите на ада и ключът за нея е собствената ни претръпналост към стереотипа, колкото и обиден да е той.
Мъчно ми е за дъщерите ни. Не искам да им се налага с усмивка да приемат комплименти от сорта на: “Много си умна за жена!” изказани с неподправена изненада, да се чувстват длъжни да са винаги епилирани, нагримирани и в настроение да понасят коментари по повод разнообразни части на тялото си, вариращи от подигравателни до подсъдни. Постоянно да трябва да доказват пред себе си и света, че са достатъчно добри в професията, която са избрали да упражняват. Но да получават със средно 13% по-малко от колегите си от мъжки пол за същата работа.
Предлагам да помолим българските медии да ни помогнат да съставим нова кръстословица.
Да започнем с: Едно. Хоризонтално, 8 букви: „От какво имат нужда всички хора, за да се чувстват като равноправни членове на обществото?“ Отговорът е “Уважение”.
Елементарно.
–
*Линкът към епизода от 6 май – ТУК, коментираната минута е 9:07
Още от Петя Павлова:
