Две години плътно до детето!

| от Хрис Караиванова |

Тази седмица Обществото на вездесъщите майки се събра и произнесе своята нова присъда. Тя гласи, че всяка жена трябва задължително да използва двете години майчинство, дадени от държавата ни, за да гледа детето си. Решението беше окончателно и без право на обжалване, и се роди впоследствие на новината, че Амал Клуни се е върнала на работа, докато близнаците й с актьора Джордж Клуни са едва на 3 месеца.

В случая с 2-годишното майчинство у нас, за първи път от съществуването на българската държава се наблюдава нейните жители да не критикуват политиката й. Можем да сме недоволни от много неща, да не кажа от всичко случващо се в България, но с фанатизъм подкрепяме дългия престой на майката вкъщи, пък дори той почти да не е платен. И това далеч не е най-странното. Странно е как се стремим да достигнем нивото на западноевропейските, скандинавските, северноамериканските и други държави, но не искаме да приемем, че в тяхната социална политика не е заложено отглеждането на дете до 2 години вкъщи.

Тежкото обвинение спрямо по-развитите от нас държави се корени в това, че там всичко се прави с цел да бъде икономически изгодно и без да се мисли за емоционалното развитие на детето. Студени, безчувствени държави, няма да им стъпим там. Сега си представям как Бойко със зъби и нокти защитава дългото майчинство у нас, защото изобщо не му пука за икономиката и печалбата, а е заинтересован от това всяко бебе да расте духовно обогатено.

Успехът на северноевропейските държави, разбира се, не се крие в тяхната коравосърдечност спрямо майките. Това доказва и най-новото изследване на УНИЦЕФ – „Благосъстояние на децата в богатите страни“, според което холандските деца са най-щастливите в света. Те водят в три от пет категории, а именно материално благосъстояние, образование и рискове. В Холандия се ползват само 16 седмици майчинство, но пък почасовата работа сред жените с деца е силно разпространена.

Естествено, няма нищо лошо в това да отделите 2 години от живота си, за да се грижите за бебето си. Стига да имате вътрешното желание и финансовата възможност да го направите. Тънкият момент тук е това да се случи, без да натрапвате решението си на жените около вас, които по всяка вероятност са различни от вашата особа и съответно мислят различно. Просто не е редно вашият избор да се стовари като „единствен“, „полезен“ и „правилен“ върху всички майки, които по една или друга причина не искат да го последват.

Феноменът с вездесъщите майки всъщност съвсем не е нов, но го наблюдаваме по-често и натрапващо се с помощта на интернет и социалните мрежи. Тези жени са винаги прави и размахват пръст за всичко, което излиза от собствените им, понякога доста ограничени възприятия, за света. Така, когато спорите с тях за правото на личен избор при ползването на майчинство, те могат да ви дадат пример с пещерния строй и с царството на бозайниците, които до един отглеждат бебетата си, докато малките сами могат да се грижат за себе си. Започвате да се чудите къде са бавачките на всички тези животни и дали еволюцията наистина съществува.

Дали е толкова полезно да отделите 2 години за гледане на детето вкъщи или пък не, е трудно да се отговори дотолкова, че психологията също се колебае. Според английския психиатър и психоаналитик Джон Боулби, чието име се свързва с теорията на привързаността, връзката на детето с родителите и най-вече с майката има пряка връзка с по-късно проявяващи се личностови разстройства и неврози. Боулби провежда множество експерименти, в които отделя майките от децата им и така обосновава виждането си, като разделите са кратки или по-дълги. Психологът стига до извода, че след раздялата с майката детето преминава през различни етапи на нервност, гняв и обърканост. След постановките се формират групи деца с различни типове на привързване към майката, спрямо нейното присъствие или липса. Сигурните деца са тези, които имат силна и постоянна връзка с майка си.

Теорията на Боулби е най-широко използваният метод за оценка на привързаността на бебето към майка си, но той е критикуван като изключително нереален. Детето се поставя в странна и изкуствена среда, а процедурата на майка и непознат, влизащи и напускащи стаята, следва предварително определен сценарий. В допълнение, психологът Мери Ейнсуърт критикува теорията въз основа на това, че тя идентифицира само вида привързаност към майката. Това означава, че липсва валидност, тъй като не се измерва общ стил на привързаност, а вместо това специфичен такъв, конкретно за майката.

От другата страна на барикадата стои мнението, че всъщност темпераментът на детето води до различните типове привързване. Децата с различни вродени темпераменти изпитват и различен тип привързване. (Каган, 1984 г.) Тази теория е подкрепена и от проуване на Фокс, който открива, че децата, които спят и хранят добре, е много вероятно да развият сигурност и да бъдат спокойни възрастни. И обратното, бебетата, които не могат да спят добре и се хранят нерегулярно, по-лесно могат да израснат несигурни.

В заключение, най-пълното обяснение защо децата развиват различни видове привързаност би билa теориятa на взаимодействията. Това би означавало, че типът на привързаност на детето е резултат от комбинация от фактори – както вродения му темперамент, така и чувствителността на родителите към неговите потребности (Белски и Ровин).

Изхождайки от недрата на психологията или от личен пример, никога не можем да дадем общовалиден отговор на това колко време да посветим на майчинството. У нас да оставиш бебето си на друг човек, когато то е на 4 месеца, се смята за недопустимо и осъдително, но други жени по света го правят непрекъснато, без винаги да са принудени на това. Всичко е строго индивидуално, а догмите са най-голямата пречка за формиране на сплотено общество, особено от майки.

Ясно е, че една жена може да гледа детето си вкъщи по цял ден и да не му даде емоционалната подкрепа, която то очаква. Такава жена може да не работи по-скоро под паравана на майчинството и поради лични подбуди – защото работата й е гадна, скучна или нископлатена, защото просто я мързи да работи, защото й харесва да е домакиня. По същия начин една жена може да избере да се върне на работа, не толкова поради липса на пари или социални контакти, а защото не й се занимава с вечно ревящо дете, пюрета от тиква и напоени памперси. Разни хора, разни идеали.

Както добре знаем, не е никак хубаво да не обръщаме внимание на детето си, така че да го осакатим емоционално. Но също така не е добре „да се кърмим, захранваме, акаме“ с бебето до такава степен, че да забравим, че сме отделни индивиди от него.

Ето защо, казвам и ще повтарям, докато не ви писне – оставете другите майки да вземат своите собствени решения. Има жени, които са чувствителни и лесно раними, и на които ще вмените вина, дори да са били сигурни в избора си. Когато говорим за децата и тяхното благо, е най-лесно да забиете ножа много дълбоко, така че зверски да боли. Само че какво постигате, въвеждането на задължително 2-годишно майчинство като казармата преди години?

Време е да разпуснем този другарски съд и да се заемем с отглеждането на собствените си малки човечета.

 
 


Повече информация Виж всички