Разводът не е нещо рядко. Всъщност статистиката сочи, че във всяка приятелска група има поне едно дете на разведени родители.
Аз съм едно от тези деца, но положението ми е малко уникално.
Родителите ми са планирали развода си още преди да се родя.
Много хора са родени от необвързани родители, никога не са срещали бащите си или родителите им са се развели в детството. Всички тези ситуации са болезнени, но често срещани. Моята история е малко по-различна.
Родителите ми се женят през септември 1993 и се разделят още преди края на същата година. Аз съм се родила през юли 1994 и скоро след това техният развод е бил финализиран. Живеех с майка ми и през уикенда посещавах баща ми.
Не знаех какво е да израснеш с двама родители под един покрив.
Не знаех какво би било да имаш близка, отворена връзка и с двамата си родители. Не знаех нищо за живота в „здраво семейство“, нито какво е „типичното семейство“.
През по-голямата част от времето това не ме притесняваше. Предполагам, защото това беше единственият живот, който познавах. Нямах особена представа какво пропускам. Но по-късно започнах да ходя на гости на приятели или гледах филми и четях книги – тогава разбрах, че животът ми е различен.
Слушах много за това може да представлява едно семейство и понякога това ме караше да се чудя. Мисля си, че всеки, който не е имал здраво семейство, има чувството, че сякаш е пропуснал нещо.
Като цяло порастването в такива обстоятелства оказа голям ефект върху човека, в който се превърнах. Мисля че по някакъв начин това ми помогна, а в друг аспект ме постави в неизгодно положение.
Усещах силно желание да имам връзка и стабилно семейство. Отдадох се в по-голяма степен на връзките си, защото знаех какво е всичко онова, което не искам.
Но също така нямах много примери за здрави, щастливи връзки.
Имах баба и дядо, но извън това у дома нямаше кой да ми показва как трябва да се развива истинската връзка.
Винаги съм се опитвала да се уверя, че няма „да приключа“ като майка ми и баща ми, като междувременно ги обвинявах за негативните посоки, в които тръгва животът ми. Но сега, когато съм омъжена, разбирам нещата малко по-добре.
На свой гръб разбрах колко труден може да е бракът и в известен смисъл съм благодарна. Благодарна съм, че техният брак е приключил преди да порасна.
Не, не израснах по начина, по който повечето деца биха искали, но също така не ми се наложи да премина през болката животът ми да бъде преобърнат надолу с главата заради изборите на другите хора.
Когато си дете на разведени животът изглежда малко по-различно.
Това означава, че малко по-рано от другите се сблъскваш с факта, че връзките и семействата не винаги се получават. Означава, че трябва да разтягаш времето си между двама родители, два дома, две семейства и две самоличности.
Означава, че може и рядко да виждаш и двамата си родители заедно на едно и също място по едно и също време. Означава, че винаги трябва да обясняваш на другите деца, на които не им се налага да се сблъскват с нещо подобно, защо баща ти не живее с вас.
Означава, че си много по-малко склонен да вярваш в идеята, че приказните истории са истината. Но също така означава, че имаш възможността да ги надраснеш и да се изправиш пред трудностите. Означава, че въпреки всичкото знание колко погрешно може да се развият нещата, се надяваш на повече.
Можеш да избереш за себе си дали ще се превърнеш в циник или ще направиш нещо различно.
Да си дете на разведени не е най-лошото нещо, което може да ти се случи.
Има деца, които порастват без родители или с родители, които не се интересуват от тях по начина, по който това се очаква. Аз все пак имам двама родители, нашият живот заедно просто изглежда малко по-различно. Не, нещата не са перфектни, но през цялото време знаех, че съм обичана.
Разводът е труден за всички деца, дори за тези, които не са усетили как точно се е случил. Последствията от развода никога не приключват за засегнатите от него.
Затова е важно да се помни, че родителите не са се развели напук на теб, така че трябва да продължиш да обичаш и да показваш любов, независимо от всичко.
Има много въпроси, на които трябва да бъде отговорено, и има много неща за преодоляване. Вярвам, че успях в това и че всеки може да го направи.
Ти не си избирал нещастния край на връзката на родителите си, но си избрал пътя, по който ще поемеш, за да посрещнеш своите собствени предизвикателства.
*Джилиан Уотс е само на 23, но вече е съпруга, майка и блогър от Торонто, Канада. Нейният текст е публикуван в сайта Unwritten.com.
Вижте още:
7 мита за децата и развода
