Адът – това са (имената на) другите!

| от Вучето |

Напоследък много се оплаквам на приятелките си, че гаджето ми В.М. (не е Веско Маринов!) никога не се обръща към мен по име – нито с моето собствено, нито с някое от изтърканите кулинарни и зоофилски клишета като „захарче“, „коте“, „сърничке“ и пр.

Разбира се, доста дълго време се опитвах да стигна до сърцевината на този психологически феномен, изтъквайки няколко причини, поради които това е възможно да се случва. В крайна сметка въпросите ми останаха без задоволителен отговор и аз бях на път да се откажа от научните си проучвания, когато вчера, най-неочаквано, разговорът ни по Snapchat не се завъртя в посока откровения.

Аз си признах, че никога не съм харесвала сестра му, защото в повечето случаи се държи като високомерна пуйка, той пък каза, че не харесва брат ми, аз казах, че нямам брат, той каза, а кой беше тогава оня тъпанар, с когото се прегръщаше на летището, когато заминавахме за Париж, а аз казах, нали ти го представих, мамка му, не помниш ли?, а той каза, Да пукна, ако се сещам как се казва; аз никога, ама никога не запомням имената на хората от първи път. И точно в този момент – дзън! – една камбанка дрънна в главата ми и ми просветна защо всъщност В.М. не ме нарича никак.

He is just bad with names!

Не е необходимо да се подсмихвате подигравателно. Ако не сте от тази група хора, няма как да знаете какво се случва в главата им. Аз обаче знам. ПРОУЧИХ! И се оказа, че хората, които не помнят имена, живеят в ад!

Те обаче се научават да живеят с този си „недъг“ и да бъдат социално адекватни така, както едноръките се научават да си завързват връзките на обувките. Разработват и усъвършенстват редица техники, които да им гарантират, че въпреки недостатъка им, ще могат да функционират нормално в елементарни социални ситуации и че, дай боже, никой няма да го забележи или да се усъмни.

Ето какво се случва на тези от вас, които знам, че са някъде там и се спотайват в сенките, сковани от страх да не би да им се наложи да се обърнат към съседката от третия етаж по име, за да я осведомят, че сутиенът й е паднал на вашата тераса. Все още мокър и с потрепващи на лекия есенен ветрец дантели по банелите…

На първо място се усъвършенствате в изработването на тактики, с помощта на които да научите по колкото се може по-ненатрапчив и видимо небрежен начин името на човека, за което по никой начин не се сещате. Майка ви може винаги да ви е мислила за тъпак, но нека да ви види сега – колко изобретателен сте станали! Оттук до това да се кандидатирате за президент ви дели само една крачка!

Най-често прилаганата техника, разбира се, е да се обръщате към „безименния“ човек с „Ей, човече“, „Слушай!“/“Виж!“ и по—официалното „Извинявай“. Единственият път, когато техниката проработи във ваша вреда беше, когато се обърнахте към новата преподавателя по философия с „Ей, пич“, понеже в гръб страшно ви заприлича на едно момче, с което понякога се засичате в тоалетната на фитнеса.

Когато сте на частно парти, обикновено питате най-близкостоящия човек как се казва домакинята или домакинът. Но това е страшно ненадеждна техника, понеже на такива купони все се натъквате на хора, които в определен момент са забравили дори собствените си имена.

Особено дискомфортно ви е, когато се оказвате в ситуация, когато всичките ви приятели говорят за филми и актьори, а вие си седите отстрани притихнали и единственото, което сте в състояние да споделите за последния филм, който сте гледали, е следното: „Тоя пич с бенката на бузата играеше ченгето, а мадамата, която играеше негова приятелка, беше тая… сещате ли се…абе тая, дето Ванката си пада по нея, с очите… едно време е била гадже на Джони …да му е*а мамата…как му беше фамилията на тоя, дето играеше в „Карибските пирати“?

Ами оня случай, когато касиерката в банката ви каза да си попълните трите имена във формуляра и трябваше да се обадите на майка си, за да потвърди, че сте ги запомнили правилно?

И накрая… Кога разбирате, че наистина трябва да се консултирате със специалист, защото не може повече така? Когато, наблюдавайки се отстрани, установявате, че единствената причина, поради която не сте в състояние не само да запомните, но и да чуете името на човека, с когото се запознавате, е, понеже междувременно сте твърде притеснени от това как изглежда косата ви. Или дали тя/той не е забелязал напъпващия херпес на долната ви устна. Това е то – и бедният момък Нарцис се е удавил в реката, понеже копнеел да целуне собственото си отражение.

Знам, че не е лесно. Нито на вас, нито на Николета Лозанова. Но както сами разбирате, злото се корени в неспособността ви да целунете отражението си във водата…

 
 


Повече информация Виж всички