Адът – това са децата на другите

| от Антония Василева |

Ех, толкова са сладки нашите деца – разнежила се моята приятелка Надя в рядък миг на блаженство, докато наблюдаваме от дистанция как пет-шест от децата на компанията си играят.

Блаженството се дължи на факта, че ги виждаме, но не ги чуваме. – Ама така е – възпитани са, интелигентни и разумни, аз и други деца познавам –  продължава тя,  – но нашите наистина са необикновени, прекрасни и много красиви, нали, Жоре? – подава топката към минаващия наблизо приятел.

– А, кое? – пита той и след като му обясняваме, се съгласява: – Да, моите са най-готините, а другите не ме интересуват.
Надя е леко шокирана от откровеността му, докато аз на ум се съгласявам наполовина с Жорето – Моите деца безспорно са най-прекрасните, а другите не просто не ме интересуват, по-лошо е, те ужасно ме дразнят.

С тези хора сме приятели от адски отдавна. Пазим безброй спомени за общи лета, славни купони и безпаметни напивания.  Познаваме лошите си навици и недостатъци и сме се научили да си ги прощаваме. Започнахме да се сдобиваме с деца по едно и също време и това отвори нова глава във взаимоотношенията ни. Звучи идилично, обаче на четвъртия ден от съвместната ваканция на море с десетина хлапета на възраст между 4 и 14, нещата не изглеждат толкова готино.

Ако познавах тези хора в качеството им на родители, вероятно нямаше да поискам да се сприятеля с тях… Майка, която има любимец и фаворизира едното си дете. Баща, който си гледа децата в казармена дисциплина, а като ги сложи да спят, избухва с пиене и джойнт.  Родители, обслужващи децата си като камериери и очакващи от всички други същото. Мамчета, дето отглеждат вундеркинди и говорят само за изключителните успехи на рожбите си… а бяха толкова небрежни мацки.

Налага се да си напомняш, че с тези хора те свързват много неща и че когато децата пораснат и поемат по собствения си път, само те ще помнят, че някога си бил млад, готин и безгрижен…

Но точно в този момент не ти е до разнежване, защото се оказва, че три от големите деца, едно от които твоето, старателно избягват четвъртото и неговата майка и твоя свидна приятелка от 18 години те гледа с вдигната вежда, очаквайки да се намесиш…

Докато се чудиш какво да правиш до ушите ти стигат истеричните писъци – същите тези, които слушаш по 8-12-26 пъти на ден, когато разглезеното дете на другата ти приятелка не е получило онова, което си е наумило. Този път се тръшка, понеже твоето дете не му дава играчката си.

Вчера се опитахте да се разберете, че няма да се месите в детските разправии, понеже уж всички видяхте, че колкото повече се месите, толкова повече се налага да се месите – малките ангелчета са адски изобретателни в начините да ангажират възрастните със себе си и проблемите си… иди говори за уговорки обаче, докато малкото изчадие вече е на земята и се мята с широко отворена уста, от която хвърчат слюнки, а на челото застрашително пулсира някоя централна вена…

Замъквате се някак до ресторанта, слагате децата на една маса, поръчвате им храна и решавате да се направите, че те не са с вас и че е време и вие да хапнете и да пийнете нещо, обаче разговорът с възрастните не потръгва, понеже някое от децата непрекъснато идва до вашата маса да наклевети останалите, някое пищи, друго замеря с трохи, трето повръща. 69 секунди, след като порциите им са дошли, децата стават от масата, оставяйки едва наченати чинии и опустошение, което ще трябва да замажете с особено щедър бакшиш. После искат пари за сладолед и докато бъркате в портмонето да им дадете, виждате изпепеляващия поглед на Ани, с която едно време ходехте на стоп до морето, но сега ви мрази, понеже е решила да не дава на детето си от тоя гаден сладолед, а вие какво се правите, че не знаете какви химии и отрови съдържат тия сладоледи.

По-късно, обратно в квартирата, слагате децата да спят и се събирате най-сетне да пийнете по едно на двора с приятелите. Но изненада, четиригодишният вундеркинд Марио, седи в скута на майка си и капризничи. – Останалите деца си легнаха, ти какво правиш тук? – питате, а раздразненият обертон в гласа ви не убягва на майка му, която казва, че той не е като другите и ще поседи, понеже на никого не пречи… Три минути по-късно, вундеркиндът дърпа цигарата от устата ви, защото не е добре да пушите, а майка му прави забележка на друг приятел, понеже е разказал мръсен виц пред детето…

Не ви остава друго, освен да си изпиете набързо питието и да отидете да си легнете, планирайки следващата почивка, която няма да е на обичайното място, ще е в тесен семеен кръг, без приятелите и по-важното – без децата на приятелите.

 
 


Повече информация Виж всички