Седим с приятелката ми Марето в едно кафене в нейната обедна почивка, пием джин, дегизиран като „само тоник“, и си говорим за кой какви сериали следи напоследък. Явно темата за изтрещелите тийнейджъри от „Еуфория“ я кара да направи в главата си аналогия с някои неща, които се случват в живота ѝ точно сега, защото казва:
– Вуче, купувам оня ден на Лидка (9-годишната ѝ дъщеря – бел.ав.) една синя плюшена маймуна и, както си говорим на български, тя превключва на английски и казва: „I’m gonna name them Blueberry, and it’s ‘them’ because they are non-binary.“*
След кратка мълчанка Марето притваря очи, надува бузи и изпуска тежка въздишка:
– Ох, не знам вече на коя планета се намирам, сестрооо! Понякога имам чувството, че имам не дете, а извънземно у дома.
Напълно я разбирам. И ѝ съчувствам заради това, с което трябва да се справя всеки ден като майка на дете, което прекарва твърде дълго време ежедневно в ТikТок, Snapchat и YouTube и често се замисля как е някоя дума на български.
„Младите се бунтуват по улиците, подбуждани от диви идеи. Моралът им запада. Какво ли ще излезе от тях?“
Не Марето задава този риторичен въпрос, а Платон. Изглежда, че през последните 2 500 години нещата не са се променили особено в някои отношения. От памтивека родители и деца враждуват на тихия поколенчески фронт. Само дето пропастта между поколенията днес е толкова дълбока, че, застанали от двете ѝ страни, стари и млади трябва да си крещят, за да се чуят. Ако изобщо има какво да си кажат, разбира се!
Децата не са това, което бяха само допреди пет години. Даже не и довчера. Докато ние сме си все същите задръстеняци. И ако на нас ни е добре така – да поддържаме арогантно невежество по отношение на скоростно променящия се свят, на децата ни няма да им бъде. Защото, за разлика от нас, един ден те ще си тръгнат от бялата спретната къщурка с двете липи отпред и, ако не са подготвени, големият, страшен, небинарен, джендър-флуиден свят отвъд двете липи ще ги сдъвче и изплюе.
Залезът на хетеронормативните общества
Един от най-безмилостните и сурови исторически уроци е, че дори най-могъщата империя рано или късно се срива под напора на някой нов и немислим преди това модел за обществено устройство. И ако хилядолетният Рим е падал в течение на стотици години заради натрупващи се беди като роящите се християни, металните води във водоснабдителната система и свръх-данъчното облагане, то моментният социален ред рухна в рамките само на няколко години, благодарение на смелостта и ексцентричността на личности, които обобщено можем да опишем като Мерилин Монро, само че с брада. В резултат на тази джендър революция диамантите вече са добър приятел не само на момичетата и на Мерилин в частност, но и на Джаред Лето и Хари Стайлс, а концепцията за семейство e по-размита и от акварелна рисунка на четиригодишно.
Вижте още: Мъж с грим – иу или уау?
Хетеронормативността на Запад вече е анахронизъм, който попада в една група с касетофона, плащането в брой и мъжките чорапи с тиранти. И ако ще отглеждаме деца, които искаме да функционират адекватно в едно общество, в което всеки е свободен да се самоопредели като каквато си иска биологична форма на живот, по-добре да си махнем дебелите балкански глави и да опитаме да ги възпитаваме в крак с времето, в което живеем. А то, уви, включва освен истории за оцеляване като тази на Житената питка, и такива като на Брус/Кейтлин Дженър. Макар че и в двата случаи имаме бягане – в едната история – от изяждане, в другата – от оковите на биологичния пол.
A ти какъв искаш да станеш като пораснеш – момче или момиче?
Вие имате ли спомени като моите как като деца сте разсъбличали куклите си, за да проверите какво имат те на оново място, между краката? Производителите на хуманоидни кукли никога не са издокарвали гениталиите им с анатомична точност, но венериният хълм и гърдите бяха задължително загатвани. Използвам минало време, понеже с пускането на пазара през 2019-а на линия от полово неутрални кукли, компанията Matell сложи началото на края на стереотипната двуполова и сексуална социализация на децата. От Matell заявиха, че са се решили на такава стъпка, защото скорошно обществено проучване е показало, че 24% от американските подрастващи са с нетрадиционна сексуална и полова ориентация. Така че децата вече не искали куклите им да отговарят на наложените норми за пол.
Вижте още: Да бъдеш гей – генетика, избор или минаване под дъгата?
И докато в страните с идентични с българските патриархални традиции и социална психология продължава да се съблюдава разделението на „синьо за момченцата“ и „розово за момиченцата“, в по-либералните култури все повече се налага убеждението, че полът е част от човешката идентичност и не трябва да се обвързва с биологичния такъв. Но както става ясно от примера с маймуната Блубъри, дори у нас вече ясно оттекват гласовете от Запада и нищо не е в състояние да ги заглуши. Освен ако, разбира се, не се появи някой Ким Чен Ун и не ни спре интернета…
За птичките и пчеличките
Ако проблемът с изграждането на половата идентичност може да се разреши като оставим детето само да преценява какви дрехи да носи, как да се подстригва и с какви играчки да си играе (и как да ги кръщава!), по-важният въпрос е какво правим със секса?
Едно време, когато моментът за Разговора с главно „р“ назрееше, все се намираше някой възрастен, който да ти обясни по инфантилно-дебилен начин, че секс е, когато „пилето на момчето влезе в пишето на момичето и после се ражда бебе“. Днес обаче дори не се налага да питаш някой познат възрастен, понеже всяка какичка, без значение дали е азиатка, чернокожа, французойка или той-но-с-цици може да свърши същата образователна дейност в рамките на 10-минутно домашно видео, качено в PornHub.
Докато правих проучване за този текст, ми беше интересно да разбера как хората говорят на подрастващите за секса по нехеторонормативен начин, т.е. като избягват класическата „пенис-вагина-и-бебе“ трактовка. Попаднах на форум, в който един баща търси съвет как да разговаря с 10-годишния си син за секса, без да му набива в главата собствените си представи на хетеросексуален мъж за плътските наслади. Един от съветите беше: „Понякога хората правят секс, за да си направят бебе, но в повечето случаи правят секс, защото е приятно. Хората с пенис обичат да го поставят на различни места, за да им стане хубаво – във вагини, усти, ръце, дупета, както и в някои предмети. А на хората с вагини пък им е приятно, когато ги галят, целуват или вкарват пениси или разни предмети в тях.“
Какво да ви кажа – обяснението е хем просто, хем напълно издържано в риториката на небинарната сексуалност. Не се споменават мъже и жени, само полови органи, които „хората“ използват, за да си доставят удоволствие. А на хора от кой пол точно принадлежат тези органи – за това вече ще трябва да питате самите тях, за да няма после обидени и протестиращи по площадите с плакати „Не на дискриминацията по полов признак!“.
На вас може и да ви е смешно сега, докато четете тези редове, и да си казвате: „Ма̀ни ги тия западняци – толкова се извратиха, че покрай тях и децата им откачиха!“, обаче от мен да знаете – не е далече времето, когато потомците ни ще държат Родител 2 да се обръщаме към тях не със „Стефани“, „Борислав“ и „гад мръсна“, а с избрани от тях самите имена като „Батман“, „Вторник“ и „Сървайвър“.
И докато още се чешем по главата и се чудим какво става, хлапетата вече ще са стъпили и с двата крака в бъдещето, в което ние, здръстеняците, които все още използваме „той“, „тя“ и „то“, ще изглеждаме също толкова нелепо и демоде, колкото и сутиен със силиконови презрамки под бюстие.
Вчера фейстаймвам Марето, за да се уговорим за пиене на „тоник“ тия дни. В кадър влиза и Лидка, която размята синята маймуна за едната лапа пред камерата, говори през майка си и настоява да разбере дали съм момче, момиче или „те“ като Блубъри.
– Не знам засега, – казвам аз. – Но ми дай три джина време и ще ти кажа.
Така де, с какво съм по-лоша от Блубъри, че да не мога и аз като тях да съм една модерна, небинарна маймуна, само че не от плюш, а от плът и кръв?
*„Ще кръстя маймунката Блубъри и ще ги наричам „те“, защото са небинарни.“
Вижте още:
