В 21 век психологията е достатъчно напреднала, за да обясни някои от особеностите на човешкото поведение. Привидно неразгадаемата някога човешка личност, склонна към странности и импулсивност, вече е една идея по-прозрачна и по-добре описана, отколкото преди столетие. Нещо повече: силните страни, но и слабостите на хората отдавна се експлоатират, при това доста умело, с маркетингова, рекламна и политическа цел.
Нова успеваемост при възползването от човешките психологически слабости отбелязват компаниите, управляващи социалните медии. А в съхранението, обработването и изучаването на огромните бази данни, събрани онлайн чрез социалните медии, се разчита на водещи световни психолози. Плодовете на тези дейност ще ги видим скоро, като изкуственият интелект е само върха на айсберга, зад който стоят тонове знание за човешкото поведение.
Но за разлика от ИИ, човекът продължава да е донякъде непредвидим – или поне доколкото поведението му се влияе от многобройни и случайни външни и вътрешни фактори.
Ето някои основни психологически истини за нас, хората, които поне малко хвърлят светлина върху нашите постъпки:
1. Решенията, взети от много голяма група хора обикновено са много по-лоши и неморални, отколкото решенията, взети само от няколко души. Тази човешка и обществена слабост обикновено лъсва с целия си блясък, когато излязат резултатите от изборите.
2. Според интересно изследване хората, работещи в стаи, боядисани в синьо, са много по-продуктивни от онези, работещи сред стени в други цветове.
3. Шоколадът е много по-пристрастяващ за мозъка от редица наркотици. Същото важи за пазаруването – то оказва сходен ефект върху мозъка, като яденето на шоколад.
4. Тревожността на хората от съвремието е много по-голяма, отколкото в други епохи. Според изследване средният гимназист днес е точно толкова тревожен, колкото регистрираните в психиатрия с тревожност пациенти през 50-те години на 20 век.
5. Колкото и да си въобразявате, че сте уверени и решителни при вземането на дадено решение, мигновено ще се усъмните в позицията си, ако останалите хора не са съгласни с вас. Дори да не го покажете външно, в ума си със сигурност ще подложите на съмнение първоначалното си намерение.
6. Емпатията липсва на хората, които разполагат с голяма социална власт. Все още не е ясно дали липсата на емпатия проправя по-лесно пътя на определени личности към властта или обратното: самата същност на властта и възможността й да решава големи въпроси намалява силно емпатията. Но понеже това се забелязва не само на ниво политици, но и на по-ниско ниво (претъпкано е с шефове и CEO-та, лишени от чувство за съпричастност), е доста вероятно първото: хората с вродено ниско ниво на емпатия са по-склонни да се борят и да заемат лидерски позиции.
7. Ако по някаква причина човек се почувства отхвърлен, независимо дали в работата или в личния живот, неговият мозък показва реакция като на физическа болка. Той може да се почувства зле физически, замаян и дори в невъзможност да функционира нормално временно.
Това важи и за чувството за пренебрегване – то също предизвиква подобна психическа и мозъчна реакция като при физическо нараняване.
8. Ако планирате да работите по ваша лична персонална цел, не я споделяйте с никого. Според изследвания, когато съобщим намеренията си на другите, нашата лична мотивация да постигнем замисленото намалява значително.
9. Хората, които пътуват,се чувстват по-добре емоционално и психически от онези, които не го правят. Това също така е ефективен начин да намалиш стреса и дори да подобриш физическото си здраве.
Затова и е по-добре да се харчат пари за изживявания, отколкото за вещи. По-добре е едно пътуване, отколкото нов телевизор, например. Изживяванията оказват много по-позитивно и дълготрайно въздействие върху мозъка, докато тръпката от притежаването на нещо ново е краткотрайна.
10. Ако искате да се насладите истински на храната, оставете някой друг да я приготви. Изследванията показват, че хората обичат и оценяват храната повече, ако друг я е сготвил, а не те самите. Може би затова и ходенето на ресторант никога няма да излезе от мода.
11. Хората оценяват по-високо предмети, в които са вложили лична творческа енергия. Именно на този психологически феномен се дължи и безпрецедентният успех на мебелите на IKEA, които оставят купувачите да си сглобяват новите мебели сами у дома.
12. Хората, които се чувстват щастливи, вземат по-добри решения при сложни проблеми, защото са по-склонни да действат интуитивно при избора си. Затова, ако се чувствате ядосани или тъжни, гледайте решенията ви да бъдат възможно най-логични. Така лошото ви настроение няма да се отрази така драстично върху крайния резултат.
13. Хората, които обичат да виждат приятелите си щастливи и на всяка цена се стараят другите да са добре, обикновено компенсират за усещането си за самота. В крайна сметка с това поведение най-вероятно ще си останат именно самотни.
14. Но те не са съвсем неправи: да бъдеш сред хора, които генерално се чувстват щастливи, повишава личното усещане за щастие. Тоест: щастието е силно заразно.
Вижте още:
15. А може да не ви е суперсила да карате околните да бъдат щастливи, но е доказано, че харченето на пари за останалите ни кара да се чувстваме по-добре. Или най-малкото ни отървава от чувството за вина, че сме ги изхарчили за себе си.
16. Музиката, което слушаме, драматично променя начина, по който реагират химикалите в мозъка ни. Най-общо казано: ако слушаме високочестотна музика, ще се чувстваме по-щастливи, докато нискочестотната музика ще ни накара да идем на политически митинг, например.
17. Някои хора се страхуват да бъдат щастливи, защото очакват да се случат лоши неща. Всъщност този вид нихилизъм и песимизъм е свързан с тревожността.
18. Да спиш повече от необходимото не е никак полезно. Не само че губиш много време от деня си, но и ще ти се доспи повече. Колкото повече спиш, от толкова повече сън имаш нужда – това важи не само за бебетата, но и възрастните.
Вижте още:
19. Хората обожават да нарушават правилата. И колкото по-строго е едно правило, толкова по-изкушаващо е да го заобиколим, да го избегнем или направо да го нарушим.
20. Размерът на мозъците ни е намалял в сравнение с ранния период на развитие на човешкия вид. Става дума за около 10 процента по-малко отколкото преди хилядолетия, смятат учените.
Може би си струва да се замислим над това, особено във връзка с все още (за жалост) широко-застъпения предразсъдък, че жените са по-глупави от мъжете, защото мозъците им са по-малки на размер.
Вижте още:
